Решение № 332 от 16.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500329 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СОС № 4299/17.04.2025 г., подадена от Е. Д. М. с ЕГН:********** срещу Решение № 118/01.04.2025 г., постановено по гр. дело № 914/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ против Софийски районен съд (СРС), с който е отправено искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, за причинени от него неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника - СРС, изразяващо се в нарушение на правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок по н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО; както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на СРС сумата от 100 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно. Поддържа, че СРС и СГС са забавили разглеждането на делото и не са го решили в срок, което според него е доказано, но първоинстанционният съд неправилно е приел обратното.

Излага оплакване, че Районен съд – Костинброд не е разгледал от правна страна твърденията му за нарушения на посочените в исковата молба разпоредби, свързани с правото на ЕС и актове на ООН и счита, че по тези твърдения липсват мотиви.

1

Поради това, претендира отмяна на решението и осъждане на СРС да му заплати обезщетение от 20 000 лв. за забавеното разглеждане на делото, а алтернативно – връщане на делото на районния съд за ново разглеждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК СРС чрез пълномощника си Т.Д. е подал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана като поддържа, че първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките за отговорност по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и правилно е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява наличието им.

Според ответника-въззиваем материалите по н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, установяват, че производството не е продължило извън разумния срок по вина на съда.

Напротив, основна причина за неговата продължителност били действията и бездействията на самия Е. М., довели до отлагане на съдебни заседания и удължаване на процеса.

Позовава се и на приетото по делото заключение на Инспектората към Висшия съдебен съвет от проверката по глава IIIа ЗСВ, в което според отговора не е установено нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Поддържа също, че не са доказани твърдените неимуществени вреди и пряката им връзка с продължителността на производството.

Поради това, претендира жалбата да бъде оставена без уважение, решението да бъде потвърдено изцяло и да му бъдат присъдени разноските за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Костинброд е образувано по предявен от Е. Д. М. срещу СРС иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, 101 състав. Посоченият период на увреждане е от 06.02.2018 г. до 30.05.2024 г. като се претендират и законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че делото представлява елементарен казус без фактическа и правна сложност, но разглеждането му се забавя по вина на ответника. Определя забавянето като отказ от правосъдие и нарушение на права, гарантирани от правото на ЕС и международни актове. Поддържа, че вследствие на продължителността на производството е подложен на психически тормоз и силен стрес, изпитва болки и страдания, безизходица, безпокойство, безпомощност, безнадеждност, отчаяние и унижение. Счита, че са накърнени достойнството му и вярата му в правосъдието и държавата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СРС е подал отговор, с който оспорва иска 2 като недопустим като се позовава на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и поддържа, че ищецът не твърди и не доказва изчерпване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ без постигане на споразумение. Сочи, че в публичния регистър на ИВСС има данни за заявление относно наказателното дело, но липсват сведения за заявителя и крайния резултат от преписката.

При условията на евентуалност оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че производството не е продължило извън разумния срок, а след окончателното му приключване на 03.07.2023 г. не може да има забавяне за останалата част от претендирания период – до 30.05.2024 г. Според ответника продължителността е обусловена от действия и бездействия на ищеца, включително отказ от предоставена правна помощ, както и от епидемичната обстановка и необходимостта от отмяна на съдебни заседания. Ако бъде установено забавяне, прави възражение за съпричиняване от страна на М..

Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с продължителността на конкретното дело. Изтъква участието на ищеца в множество други наказателни производства и дела по ЗОДОВ, поради което не било ясно как се разграничават преживяванията, свързани с всяко от тях. Сочи, че по проверяваното дело ищецът не е изразявал недоволство от продължителността му и не е предприемал действия за ускоряването му, а има данни за отлагания по негово искане. Оспорва и размера на обезщетението като завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Поради това, ответникът претендира искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да му бъдат присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а относно правилността му извърши преценка в рамките на наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От материалите по приложените н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, 101 състав и в.н.ч.х.д. № 5357/22г. по описа на СГС се установява, че първоинстанционното дело е образувано на 07.02.2018 г. по частна тъжба от 06.02.2018 г. на настоящия ищец срещу С. Т., за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

С присъда от 31.03.22 г., състав на СРС е признал подсъдимият за невиновен по повдигнатите му обвинения. Частния тъжител (ищецът Е. М.) се е възползвал от правото си да обжалва съдебния акт и по негова жалба е образувано в.н.ч.х.д. № 5357/22 г. по описа на СГС, по което е било поставено решение от 03.07.2023 г., с което състав на въззивния съд е потвърдил обжалвания съдебен акт.

В хода на производството пред СРС са били насрочени 18 броя открити съдебни заседания, като са били проведени 14 от тях. Половината от проведените съдебни заседания са били отложени, поради причина кореняща се в поведение на ищеца по настоящото дело, изразяващо се в ангажираност по други дела и неявяването му, както и желание за 3 запознаване с материали по делото. Производството по делото пред районния съд е продължило общо 4 години и 10 месеца, като производството пред СГС, е продължило почти седем месеца. В производството пред въззивния съд няколко заседания са били отложени поради причина свързана с поведение на ищеца по настоящото дело.

От материалите по н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, 101 състав се установява и това, че за времето от подаване на частната тъжба - 06.02.2018 г., до привеждането и в съответствие с изискванията на закона - 09.01.2019 г., са били извършени редица действия, обективирани в различни съдебни актове, с които са давани указания на частния тъжител (ищецът по настоящото дело).

От приетите в настоящото производство писмени доказателства се установява и това, че ищецът, в качеството си на частен тъжител по н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, 101 състав е подал заявление до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с вх. № РС-23-613/29.12.2023 г. за нарушаване правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

След извършената проверка, от страна на ИВСС не е установено извършено нарушение относно срока на провеждане на въпросното дело, видно от приложените констативен протокол на ИВСС от 18.04.2024 г. и уведомление на Министерството на правосъдието от 07.05.2024 г., като с последното е посочено, че заявлението за обезщетение е отхвърлено като неоснователно и че административната процедура е изчерпана и заявителят може да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ. При преценката дали е налице такова нарушение съдът е длъжен да съобрази критериите, изрично посочени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ – общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правната му сложност, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници и на компетентните органи, както и всички други релевантни обстоятелства.

Същите критерии са трайно възприети и в практиката на ВКС, според която найнапред се определя релевантният период, а след това се преценява дали той е разумен с оглед сложността на делото, поведението на страната и поведението на компетентните органи – Определение № 1240/14.03.2025 г. по гр. д. № 3884/2024 г., IV г. о.; Определение № 949/03.05.2023 г. по гр. д. № 4340/2022 г., III г. о.; Решение № 245/23.04.2024 г. по гр. д. № 1860/2023 г., III г. о.

В същия смисъл е и практиката на Съда на ЕС, че разумният срок се преценява според конкретните обстоятелства, в частност сложността на спора и поведението на страните – Решение на Съда (десети състав) от 12.01.2017 г. по дело C-411/15 P (Timab Industries и Cie 4 financière и de participations Roullier (CFPR) срещу Европейската комисия) – т. 168.

В случая, от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът е изчерпал административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ, като заявлението му е било отхвърлено като неоснователно от министъра на правосъдието, тъй като не е установено нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което е в съответствие с хипотезата на чл. 60е, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ – когато продължителността на производството не надхвърля разумния срок или когато забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя.

Поради това, искът се явява процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За уважаване на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи кумулативно: наличие на производство, продължило извън разумния срок; вреди; пряка причинна връзка между неразумната продължителност и вредите. В разглеждания случай първата и основна предпоставка не е доказана.

От данните по делото се установява, че релевантният период обхваща времето от образуването на н.ч.х.д. № 2245/18 г. по описа на СРС, НО, 101 – образувано на 07.02.2018 г., до окончателното приключване на въззивното наказателно производство на 03.07.2023 г., след който момент делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт и не може да има последващо процесуално забавяне, поради което периодът след 03.07.2023 г. не следва да участва в преценката по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ.