Решение № 126 от 07.07.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Свиленград, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова в присъствието на прокурора М. Н. С. като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20235620100193 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът К. Д. Й. е предявил против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 5 001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано Досъдебно производство /ДП/ № 325/2022г. по описа на РУ на МВР - Свиленград, пр.пр.

№ 3569/2022г. на РП-Хасково, ТО-Свиленград, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на 05.08.2022г. в гр. Свиленград, управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ Х****КВ, след употреба на наркотични вещества. Твърди, че не бил извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинението, както и че никога не е употребявал наркотични вещества. Твърди, че на 05.08.2022г. в гр. Свиленград, като водач на лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ Х****КВ, бил спрян за проверка от полицейски служители. След проверка на документите му, бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, което дало положителен резултат. Вследствие на това ищецът бил обискиран и задържан от полицейските служители за 24 часа, които прекарал в ареста в град Свиленград. Срещу него били издадени 2 броя заповеди за принудителна административна мярка (ЗПАМ) на РУ-Свиленград, с които му била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и ПАМ - временно отнемане на Свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за 1 отговорността, но не повече от 18 месеца. Преди да излязат резултатите от кръвното изследване, срещу ищеца било образувано горепосоченото ДП. Едва през месец ноември 2022г. по назначената по ДП химическа експертиза било изготвено заключение, в което се посочвало, че в кръвната проба на ищеца няма наличие на наркотични вещества. С Постановление от 06.01.2023г. ДП било прекратено поради липса на извършено престъпление.

Поради изложеното ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следното: В продължение на над шест месеца живял в постоянен стрес и безпокойство, заради образуваното срещу него досъдебно производство. Фактът, че бил обвиняемо лице станал известен сред близките му, а и сред широк кръг от негови приятели и познати. Това се отразило на имиджа на ищеца и в отношението му с обкръжаващите го, от които той изпитвал неудобство, притеснение и унижение. Всичко това естествено довело до сериозна характерова промяна в поведението му. Освен това, вследствие на издадените срещу ищеца 2 броя ПАМ, близо 7 месеца той бил без свидетелство за управление на МПС, а колата му – с прекратена регистрация и без номера. Това му пречило да пътува с кола и да ходи на работа. Обезщетението за претърпените болки и страдания ищецът оценява на 5 001 лева.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен. Счита, че претендираните вреди са недоказани по основание и по размер, респ. че не са ангажирани доказателства за това, че привличането на ищеца в качеството му на обвиняем е породило за същият твърдените негативни последици и довело до причиняване на търсените вреди. Посочва също, че ДП било образувано за престъпление, а не срещу ищеца, приключило било в разумен срок и без да са били прилагани мерки за процесуална принуда по отношение на ищеца. Ответникът счита също, че претенцията на ищеца за прекомерна, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и установената трайна съдебна практика.

По тези съображения ответникът пледира за отхвърляне на исковете и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед наведените от страните доводи и възражения, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 325/ 2022 г. по описа РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, видно от което, същото е образувано първаночално като бързо производство, на основание 356, ал.3 от НПК, с първо действие по разследването – протокол за разпит на свидетел – очевидец. Образувано е за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – за това, че на 05.08.2022г. в гр.

Свиленград, е управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ“, с рег.№ Х****КВ, след употреба на наркотични вещества – метемфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Check 5000“. Видно от приложения в ДП протокол за сервизна проверка на 2 техническото средство от 29.11.2021г., същото е изправно, като проверката е със срок на валидност 12 месеца, респ. към 05.08.2022г. техническото средство, с което е била извършена проверката е било изправно.

Ищецът, на който извършена полицейската проверка на 05.08.2022г., е задържан за 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, със Заповед за задържане на лице № 351зз-151/05.08.2023г. Съставен му е и АУАН № GA623023 от 06.08.2023г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, п.2 от ЗдвП – за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Спрямо ищеца е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000129 от 06.08.2022г., с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца., както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000130 от 06.08.2022г., с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

При проверката не са намерени у ищеца предмети и вещи, забранени от закона, видно от Протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 05.08.2022г., приложен в ДП. От съдържащите се в ДП протоколи за разпити на свидетели (полицаите, извършили проверката) става ясно, че полицейската проверка на ищеца, в качеството му на водач ва МПС, е била извършена в 22,25ч. на 05.08.2022г. в гр. Свиленград, на ул. „Михаил Шомов“, в близост до дом № 6. Същият е тестван за наркотични вещества с посоченото техническо средство, което е отчело употреба на амфетамини.

Ищецът не се е съгласил с показанията, като е заявил, че не употребява наркотични вещества и е поискал да даде кръвна проба. Откаран е от полицейските служители в ЦСМП – гр. Свиленград, където му е взета кръвна проба. С Постановление от 06.08.2022г. на разследващ полицай при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково е назначена съдебно-медицинска и фармакологична експертиза за установяване дали в кръвната проба на ищеца се откриват наркотични вещества. Заключението на експертизата е постъпило по ДП в края на м. ноември 2022г. и видно от същото, в биологичните проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества. Въз основа на заключението, на 02.12.2022г. разследващият полицай е дал заключително мнение, с което е предложил на наблюдаващия прокорор ДП да бъде прекратено, тъй като е констатирано, че няма извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК от лицето К. Д. Й.. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.01.2023г. се прекратява ДП № 325/ 2022 г. по описа РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково.

По делото са събрани са и гласни доказателства - чрез разпит на двама свидетели, ангажиран от ищеца. Свидетелят Р. Х. Б. – майка на ищеца, заявява, че непосредствено след проверката и резултата от техническото средство сина й бил много разстроен, почти в нервна криза. Разследването му се отразило много зле, почти спрял да яде, не можел да спи, избягвал да излиза. Бил депресиран и отчаян, и се наложило да пие по-леки успокоителни, като „Валидол“. Приятелите му започнали да го избягват, а родителите на 3 приятелката му „били на ръба да ги разделят“, заради разследването.

Последното се отразило и на трудовия живот на ищеца, тъй като заради отнетото му свидетелство за управление на МПС не можел да започне работа.

Свидетелят П. М. Б. – баба на ищеца, посочва, че го е отгледала, а и към датата на проверката са живели в едно домакинство. До тогава ищецът бил спокойно дете, нямал проблеми нито в училище, нито другаде. След проверката обаче бил много притеснен и изпаднал в депресия. Започнал да не се храни, да не излиза, вземал успокоителни, давани му от майка му.

Успокоил се едва когато излезли резултатите от кръвната проба, които били отрицателни. По време на разследването проблем му създавало и отнемането на на свидетелството му за управление на МПС: от една страна, това му попречило да започне работа, а от друга – попречило му да помага на баба си и дядо си, които до тогава разчитали на него за превоз.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на Прокуратурата, поради това, че от ищеца не е извършено престъпление.

Следва да се изясни, че в случая е налице предпоставката „обвинение в извършване на престъпление“, тъй като при образуването на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него, т.е. ищецът има качеството на „обвиняем“, независимо, че не е привличен като такъв с постановление на разследващия орган – в този смисъл е Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о.

При това положение, доказа се, че е осъществен фактическия състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство, дали процесуално-следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче е необходимо, освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са 4 налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.

Принципно, винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл е постановената задължителна по този въпрос практика по реда на чл.290 ГПК /напр.: Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС по гр.дело № 273/2009г., ІІІ г.о.; Решение № 457/25.06.2010г. на ВКС по гр.д.

№ 1506/2006г., ІVг.о./, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в съвсем естествени като посочените негативни преживявания.