Решение № 451 от 20.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Несебър, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Д.К.Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150101271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 10926/05.11.2025 г. на ищеца „П.И.Б.” АД, ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, п.к. ***, район М**, бул.

„Ц****“ № ****, срещу П. Б. Р., ЕГН *******, с адрес в гр. Н***, ул. „Х**** К***“ №***, с която са предявени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. Иска се да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 9*****-****/24.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 10.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 983,45 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 19.01.2022 г. – 31.10.2024 г., сумата от 529,36 лева, представляваща наказателна лихва за периода 08.02.2022г. – 31.10.2024 г., сумата от 14,77 лева - законна лихва за периода 01.11.2024г. до 09.12.2024г., сумата от 162 лева, представляваща разноски за връчване на писмено предизвестие.

Твърди се, че на 24.01.2008 г. между ищеца – като кредитор и ответницата, бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 9*****-****/24.01.2008 г.

Сочи се, че кредитната карта била предоставена на титуляра на 15.02.2011 г. Навежда се, че суми по кредитната карта били усвоявани в периода 31.01.2008 г. - 19.01.2022г., а погасявани в периода 27.02.2008 г. – 10.09.2021 г. Излага се, че кредитът е в просрочие, считано от 19.01.2022г. Твърди се, че е обявена предсрочна изискуемост, 1 считано от 01.11.2024 г. Излага се, че посочените суми към момента не са погасени от ответницата. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски от исковото и от заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата П. Б. Р., чрез назначения особен представител – адв. П. Ч. от БАК, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват се твърденията за просрочие на кредита от 19.01.2022 г. и обявена предсрочна изискуемост на 01.11.2024 г. Сочи се, че в договора са налице неравноправни клаузи и същият противоречи на добрите нрави. Твърди се неизпълнение на задължението на ищеца по т. 16.1 от договора. Сочи се, че договорът е недействителен поради неспазване на императивните разпоредби в чл. 7, т. 6 и т. 7 и чл. 10, т. 1-3 вкл. от ЗПК.

Развиват се подробни съображения в тази насока. Отправя се възражение, че вземанията са погасени по давност. Оспорва се като нищожна клаузата от договора, според която се предвижда автоматично подновяване на договора. Излагат се съображения в тази насока. Сочи се, че давността тече от изискуемостта на всяка просрочена вноска. Акцентира се върху липсата на доказателства за предоставени на ответницата кредитни карти след м.01.2014г. С тези доводи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество изпраща представител, който моли исковете да бъдат уважени в цялост, като в полза на ищеца бъдат присъдени съдебни разноски по представен списък.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от назначения особен представител – адв. П. Ч. от БАК, която оспорва исковите претенции, поддържа дадения отговор, моли за отхвърляне изцяло на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 1500 по описа за 2024 г. на Районен съд Несебър, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. № 11636/10.12.2024 г. е била издадена заповед № 666/10.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № ***/10.12.2024 г. С разпореждане № 2893/26.09.2025 г., съдът е указал а заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, предмет на заповедта, поради извършено връчване на заповедта и изпълнителния лист на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като му е предоставил едномесечен срок за това. В дадения от съда срок е предявен искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по 2 делото, по предявените искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 от ТЗ в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него и ответницата е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 9*********/24.01.2008г., че е настъпила изискуемост (вкл. предсрочна) на претендираните суми за главница, редовна изискуемост на сумите за възнаградителна лихва, както и размерът им. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е поставено да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.

По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в тежест на ищеца е възложено да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава за периодите 08.02.2022 г. – 31.10.2024 г. и 01.11.2024 г. до 09.12.2024 г.

По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е поставено да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на направените разноски във връзка с настъпилата забава.

Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответницата, съдът приема за доказано наличието на валидно договорно правоотношение между страните по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 9*****-****/24.01.2008 г. при ОУ /л. 18-22 от делото/ , съгласно клаузите на които, на ответницата е отпусната сумата от 1000 лева – размер на разрешен кредитен лимит, предоставен за ползване /в кредит/ чрез револвираща международна кредитна карта при гратисен период от 45 дни и годишна лихва при просрочие в размер на 16 % за дебитни салда, резултат от ПОС-трансакции, респ. 18 % - за всички останали дебитни салда. Уговорено е и начисляване на наказателна лихва при просрочие на всяка минимална погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит.

Договорът е сключен със срок на действие до 24.01.2010 г. и възможност за автоматичното му преподновяване при ОУ на банката. По силата на договореностите между страните, ищецът е издал на ответницата платежен инструмент - банкова карта Master Card Standart, като видно от протокол /л. 22 от делото/ такава карта е предадена от ищеца на ответницата на 15.02.2011 г. Неизпълнението на задълженията за плащания по договора е скрепено с насрещно право за банката да прекрати предсрочно договора и да пристъпи към събиране на вземанията си /Раздел XI, т. 28 и Раздел XIII, т. 30 от ОУ към договора/.

Съгласно представени от ищеца доказателства /л. 24-25 от делото/ кредитът е обявен за предсрочно изискуем с покана за доброволно изпълнение и уведомление, връчени фингирано на ответницата на 17.09.2024 г., като съобразно извлечение от счетоводните книги на банката по кредита останали незаплатени исковите суми, което обосновало интерес от завеждане на заповедно производство срещу ответницата по реда на чл. 417 от ГПК.

3

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително /л. 167-248 от делото/ и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 от ГПК се установява, че по сключения договор ответницата е усвоила в периода 31.01.2008 г. – 26.04.2008 г. сума в общ размер от 1109,60 лева, като за същия период са отчетени постъпления от 160 лева. Вещото лице е установило по извлечения на банката за периода 2008-2021 г. вноски по каса в общ размер от 14 665 лева, 1935 лева от които с основание „ВНОСКА ПО КК“, а останалите – „ЗАХРАНВАНЕ НА СМЕТКА“, всички постъпили по сметката на овърдрафта. Направен е извод, че банката не представя подробен разчет, който да показва всяка отделна вноска и начина по който са извършвани отнасяния по пера, вкл. за главница, договорна и наказателна лихва, такси и др. При първото си изслушване пред съда и по повод основаното заключение на ССчЕ, в.л. К. С. пояснява, че от доказателствата по делото и представените такива в допълнение от ищеца за целите на експертизата, може да бъде установено заведено оставащо към 05.11.2024 г. задължение на ответницата по овърдрафт сметката в размер на 2512,81 лева /1000 лева за главница, 983,45 лева за договорна лихва и 529,36 лева за наказателна лихва/, но не и усвояванията по пера за срока на договора. С допълнение към ССчЕ /л. 201-206 от делото/ вещото лице посочва, че по делото отсъства пълно извлечение за целия период от възникване на кредитното правоотношение до прекратяването му. Уточнява се, че от страна на банката най-ранно представеното извлечение е за периода 20.01.2013 г. – 19.02.2013 г. /при начало на договора от 24.01.2008 г./, а последното до 19.10.2024 г.

/при посочена следваща дата на плащане 15.11.2024 г./, като изцяло отсъстват данни за усвояванията и погашенията по кредита за периода 2008 г. - 2012 г. – месечни извлечения и разчети. Предвид изложеното, вещото лице е дало краен извод за недостатъчност на първичната банкова информация за извършване на пълен разчет по кредита за срока му на действие, респ. за установяване действителните размери на усвояванията и погашенията, начина на отнасянето им от банката, начисляваните по основания и размери такси, както и за установяване точния размер на остатъка на главницата и другите задължения към 10.12.2024 г. и 05.11.2025 г.

Съдът, съобразявайки заключенията на в.л. С. и представените по делото писмени доказателства, вкл. в последното по делото съдебно заседание при настъпила процесуална преклузия и във връзка с възражение на ищеца срещу ССчЕ /л. 249-359 от делото/, намира ищцовите претенции за изцяло недоказани. Както бе посочено погоре, в тежест на ищеца и при условията на пълно и главно доказване е възложено установяването на главен дълг – изискуеми и непогасени задължения на ответницата по процесния договор за овърдрафт кредит. Безспорно, между страните по делото е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 9*****-****/24.01.2008 г. при ОУ, като от заключението на ССчЕ се установяват усвоявания на парични средства до пълния му размер по сметка на ответницата и след влизане в сила на овърдрафта.

Независимо от това, в посочения от банката срок на действие на овърдрафта от 4

24.01.2008 г. до 01.11.2024 г. с експертното заключение е констатирано активно движение на средства /тегления, разплащания, вноски и служебни начисления от банката/, за което не бе представен пълен разчет от ищцовата страна. С оглед подробно обоснования извод на в.л. С., че отсъствието на данни за усвояванията и погашенията по кредита за периода 2008 г. - 2012 г. и начина на съотнасянето им от банката не може да се установи безспорно наличието на твърдените по размер и основания остатъчни задължения по обслужващата кредита сметка на ответницата, съдът намира главната претенция с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за изцяло недоказана и неоснователна. Доколкото основателността на акцесорните искове се предпоставя от наличието на главен дълг, то като неоснователни на отхвърляне подлежат и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.