Решение № 2374 от 26.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2720/2025
- Вид
- Решение № 2374
- Подписан
- 26.06.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ДИМИТРОВА РОЗАЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- член 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 182, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- член 188 · Закон за движението по пътищата
- член 188, ал.1, изречение второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- член 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2374 гр. София, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110202720 по описа за 2025 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. П. Б. срещу електронен фиш серия К № 8105034 от 06.07.2022 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И. П. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на член 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че не е спазен срокът по член 34 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „,,***''“, рег. № ,,***'', към датата на нарушението е собственост на Г. И. Б.. На 06.07.2022 година около 12.35 часа И. П. Б. управлявал автомобила в град София, бул.“Ботевградско шосе“ № 397А с посока на движение от ул. “8-ма“ към бул.“Владимир Вазов“ с 108 км/ч при ограничение на скоростта 70 км/ч, въведено с пътен знак В 26. Нарушението е установено с АТСС. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на процесното МПС (лист 13 от делото на съда).
Първоначално бил издаден електронен фиш серия К № 6128177 от 06.07.2022 година на собственика на автомобила Г. И. Б.. На 11.07.2023 година Г. Б. подала декларация с приложение копие от СУМПС на И. П. Б., че на 06.07.2022 година той е управлявал процесното МПС, поради което първоначално издаденият фиш е бил анулиран.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към 1 предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 108 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.
От приложения по делото схема с пътни знаци се установява, че процесният участък от платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен знак В 26 относно въвеждането на ограничение на скоростта на движение от 70 километра в час, поради което максимално позволената скорост на движение е 70 км/ч съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 108 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В 26.
Съгласно член 188, ал.1, изречение второ от ЗДвП, когато МПС е предоставено за управление на друго лице и собственикът не посочи кому е предоставил МПС административното наказание да се налага на собственика на МПС. По реда на член 189, ал.5 от ЗДвП собственикът разполага с възможност да посочи лицето, което фактически е 2 управлявало МПС и е извършило нарушението като предостави копие от неговото СУМПС, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. В такъв случай, член 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че наказанието се налага на законния представител на дружеството.
Използването на АТСС за установяване на нарушения на скоростния режим априори изключва установяване на самоличността на водача, тъй като установяването на нарушението е без водачът да бъде спиран от полицейски служители, поради което законодателят е предвидил оборима презумпция, че наказанието се налага на собственика, която може да бъде оборена с подаване на декларация с посочване на конкретно лице, управлявало автомобила и осъществило нарушението, какъвто е и процесният случай.
Неоснователен е доводът за неспазване на срока по член 34 от ЗАНН, който срок тече от открИ.е на нарушителя: датата, на която на контролните органи е станало известно, че МПС е управлявано от И. Б. е 11.07.2023 година, когато собственикът на МПС Г. Б. е подала декларация по член 188 от ЗДвП и издаденият на И. Б. електронен фиш на 20.09.2023 година е в рамките на срока по член 34 от ЗАНН.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 108 км/ч при ограничение на това място от 70 км/ч въведено с пътен знак В-26, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.
2 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8105034 от 06.07.2022 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И. П. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева (204,52 лева) за нарушение на член 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, да заплати на СДВР 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София 3 на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4