Решение № 405 от 04.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501600 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260153 от 12.01.2022г., постановено по гр.дело № 4919/2020г. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав, е осъден П. С. П. да заплати на С. Ц. Н. сумата от 50 000 лв. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ведно със следващата се законна лихва от 09.06.2020г. (датата на завеждане на исковата молба) както и сумата от 4000 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от П. С. П., с която се обжалва съдебно решение № 260153 от 12.01.2022г., постановено по гр.дело № 4919/2020г. по описа на СГС, ГО, 2-ри състав, изцяло. Наведени са твърдения относно необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на СГС, твърди се, че същото е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага се, че съдът не е обсъдил правилно всички събрани доказателства, поради което неправилно и незаконосъобразно е приел, че между ищцата и третото лице-помагач не е имало сключен договор за изработка. Твърди, че неправилно не са обсъдени отношенията между ответника и третото лице-помагач и неправилно е прието, 1 че ответникът, жалбоподател, в лично качество, а не като представляващ дружеството, трето-лице помагач, е имал договорни отношения с ищцата.

Излага подробни аргументи във въззивната жалба.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, моли предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата от 37 000лв., която сума е внесена от жалбоподателя по сметка на третото лице-помагач още към датата на получаване на същата.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – С. Ц. Н., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Претендира разноски.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника, „РОЛ СИСТЕМ“ ООД не взема становище.

Предявени са от С. Ц. Н. - ЕТЕРИНГТЪН срещу П. С. П. следните искове:

1.иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на получена без основание сума от 50 000 лв., представляваща заплатената по авансова вноска за закупуване на материал за изработване на алуминиева дограма и ролетни щори за строящ се недв. имот в с.***, 2.иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД за връщане на получена на неосъществено сума от 50 000 лв., представляваща заплатената по авансова вноска за закупуване на материал за изработване на алуминиева дограма и ролетни щори за строящ се недв. имот в с.***,.

3.иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за връщане на получена на отпаднало сума от 50 000 лв., представляваща заплатената по авансова вноска за закупуване на материал за изработване на алуминиева дограма и ролетни щори за строящ се недв. имот в с.***, 4.иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за връщане на получена без основание сума от 50 000 лв., представляваща заплатената по авансова вноска за закупуване на материал за изработване на алуминиева дограма и ролетни 2 щори за строящ се недв. имот в с.***.

В исковата молба е заявено,че посочените искове са предявени при условията на евентуалност, като главен иск е искът по чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, а останалите искове са предявени като евентуални в посочения от ищцата ред.

Първоинстанционният съд е разгледал в решението си единствено искът по чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, приел е същият за основателен и доказан и не се епроизнесъл по останалите искове, вкл. и по предявения главен иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, въпреки, че е в извършения по делото доклад изрично е приел посочения в исковата молба ред и начин на съединяване на исковете и съобразно това е разпределил доказателствената тежест между страните по всеки отделен иск.

Обстоятелството, че предявените искове не са разгледани в съответната поредност и че няма произнасяне по главния иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД е наведено от жалбоподателя като съществено процесуална нарушение, водещо до неправилност на обжалваното решение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо (съдът е разгледал предявения иск като му е дал правилна правна квалификация).

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите, релевирани в 3 подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК: въпреки дадената възможност на жалбоподателя да ангажира гласни доказателства и допуснатият му свидетел, предвид наведеното с жалбата възражение за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд досежно събирането на гласни доказателства.

Жалбоподателят не е ангажирал гласни доказателства във въззивната инстанция.

Предвид представените при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира следното:

По наведените от жалбоподателя възражения за сторени при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения: жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения главен иск и не се произнесъл по същия, а е разгледал единствено втория по ред евентуален иск, което съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че при разглеждане на делото в първата инстанция незаконосъобразно не е разпитан допуснат свидетел на жалбоподателя, с което е ограничено правото му на защита и съставлява също съществено процесуално нарушение.

Тези наведени от жалбоподателя възражения, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни.

Във въззивната инстанция е допуснат при довеждане, свидетел на жалбоподателя ( както е поискано в жалбата) , дадена е повторна възможност на същия да ангажира гласни доказателства; жалбоподателят не е довел свидетел за разпит и не е ангажирал гласни доказателства.

Настоящата съдебна инстанция намира и че не е извършено съществено процесуално нарушение при разглеждане предявените искове в първата инстанция: видно е, че с решението като главен иск е разгледан искът по чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, въпреки че с извършения по делото доклад като главен иск е приет искът по члр.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, като за това процесуално поведение са изложени нарочни мотиви от пъроинстанционния 4 съд, съгл. които промяната на квалификацията на главния иск с решението, не накърнява правата на страните, доколкото доказателствената тежест между тях е била разпределена по всички,предявени искове с доклада на делото.

Тези мотиви не се споделят изцяло от настоящата въззивна инстанция, но настоящият съдебен състав намира,че не е извършено съществено процесуално нарушение при разглеждане на иска с правно осн. чл.55 ал.1 предл.второ от ЗЗД като главен поради следното: видно е в случая, че се отнася до обективно съединяване на четири иска, като първите три иска са с правно осн. чл.55 ал.1 предл. 1, 2, 3 от ЗЗД . Тези искове имат идентичен предмет: връщане на сумата от 50 000лв., основани са на едни и същи факти, обстоятелства и твърдения, изложени в исковата молба, имат един и същи петитум, предявени са между едни и същи страни. В случая настоящият съдебен състав намира, че се отнася до обективно съединени искове при условията на алтернативност, а не на евентуалност: предоставено е на съда на прецени кой от предявените искове ще разгледа като главен предвид изложените обстоятелства, факти и правопораждащи ЮФ, на които са основани и трите иска.

Посочените в исковата молба ред и начин на съединяване на исковете не са задължителни за съда, както не е задължителна и дадената правна квалификация от ищеца на предявените искове: напротив съдът следва служебно да определи правната квалификация на разглежданите искове, както и начина на съединяване на същите. Това всъщност е сторил първоинстанционният съд, като е приел за главен иск, искът с правно осн. чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД, като е посочил в мотивите на решението си, че не променя реда на съединяване на исковете, а променя правната квалификацая на главния иск: от чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД, на чл.55 ал.1 предл.второ от ЗЗД. Всъщност с това си процесуално поведение първоинстанционният съд приел да разгледа иска с правно осн.чл.55 ал.1 предл.второ от ЗЗД, като е намерил, че предвид заявените основание и петитум, искането на ищцата се субсумира именно под тази разпоредба.

При евентуалното съединяване на искове, винаги съществуват две, респ. повече правоотношения между страните по делото, като винаги първото правоотношение, определено като такова от ищеца, или има значението на положителен факт спрямо съществуването на второто(евентуално 5 разглежданото) правоотношение, или съществуването на първото правоотношение изключва съществуването на второто. При евентуалното съединяване на искове, винаги съществува някакво различие между главния и евентуалния иск: в обстоятелствата,на които се основават исковете, в правоотношенията между страните, които пораждат правото на иск и пр.

При алтернативното съединяване на искове, ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове, но само когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания на едно и също право и когато му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи търсената престация: ищцата иска да й бъде върната сумата от 50 000лв., без значение по реда на кое предложение на чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В случая е видно, че между трите предявени иска по чл.55 от ЗЗД не съществува никакво различие в правоотношението между страните, което обуславя предявените искове. Това е видно и от направеното уточнение на исковете с допълнителни молби. Това обуславя и извода на настоящия съдебен състав,че се отнася до алтернативно съединени искове: ищецът е предоставил на съда да разгледа и евентуално да уважи един от съединените искове по чл.55 от ЗЗД, като е изложил едни и същи обстоятелства, на които е основал всеки отделен иск и е заявил с допълнителна молба, че за него е без значение по кой иск ще му бъде върната исковата сума. Лихва се претендира от датата на завеждане на исковата молба. Заявено е от ищеца, че му е безразлично дали съдът ще приеме, че между страните е имало сключен договор за изработка, а ако приеме че е имало сключен такъв, то същият да се смята развален с исковата молба.

Доколкото се отнася до иска с правно осн. чл.59 от ЗЗД, тук следва да се приеме, (предвид ФС на тази разпоредба, който урежда различно разместване на блага от ФС на разп. на чл.55 ал.1 от ЗЗД ), че е че този иск е предявен при условията на евентуалност спрямо главния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, който ще бъде разгледан от съда първо.