Решение № 1444 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501529 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. К. ИЛ. срещу Решение № 260025 от 10.03.2021г. по гр.д. № 174/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с което на основание чл.

45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Аякс 2002“ ООД, ЕИК 103734484 искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2874.96 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната полза, равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за положен труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни документи, както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от 17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за 150 лв.; от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без дата за м. 06.2013г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства за плащане по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от него искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на вземането по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност 1 на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с доказателствата по делото. Изложени са доводи, че исковете са основани на твърдения, че съставените и представени по гр.д. № 758/2014г. документи с невярно съдържание, с преправяния и зачерквания са израз на злоупотреба с права, без която исковата сума, претендирана като обезщетение при командировка би била присъдена в полза на ищеца като дължима поради недоказано плащане. По делото не е установено описаните документи да са истински, без добавки, зачерквания и поправки. Разпределената в тази връзка доказателствена тежест в доклада на делото от ДРС не е коректна. Независимо от това по делото с експертно заключение е установено, че описаните РКО са с невярно съдържание, съдържат поправки, зачерквания и дописвания. Като първични счетоводни документи, поправки и добавки в тях не са разрешени съгласно чл. 10 ЗСч, а погрешно съставените се анулират и се съставят нови. Не е допустимо също да се извършват корекции в първични счетоводни документи съгласно ДОПК. Установено е на следващо място с Постановление на ВАпП, че подписите положени в РКО от 17.01.2013г. и от 19.03.2013г. не са изпълнени от ищеца, поради което производството по ДП № 1516/2016г. по описа на ОД на МВР – Вълчи дол е спряно. Независимо, че обективират факти неотговарящи на действителността, тези документи са представени умишлено от ответника като доказателство за плащане на командировъчни средства на ищеца – работник. Ако същите не бяха представени, исковата му претенция предявена по реда на чл. 215 от КТ за исковата сума би била уважена. С отхвърляне на този иск за ищеца са настъпили вреди в размер на неполучените средства. Ето защо са установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което предявените искове са доказани по основание.

Отправил искане в тази връзка за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в обратен смисъл.

В отговор на жалбата, „Аякс-2002“ ООД оспорва доводите в нея. Излага други, съобразно които ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч. кое физическо лице виновно е извършил увреждащото го действие и каква е връзката му с ответното дружество; не е установен факта на възлагане на работата от ответното дружество, нито конкретните увреждащи действия. Наред с това, доколкото страните са били обвързани от трудов договор, за ищеца е налице правна възможност да търси обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, а не и по реда на непозволеното увреждане. Предявените в тази връзка искове от ищеца по гр.д. № 758/2014г. са отхвърлени с влязло в сила решение, поради което искът като неоснователен следва да се отхвърли. Позовава се на съдебна практика отричаща възможността на гражданския съд да установява престъпни обстоятелства в рамките на гражданския спор, освен в случаите изчерпателно посочени в чл. 124, ал. 5 от ГПК. Отправя искане в тази връзка да се постанови решение, с което обжалваното решение като правилно да се потвърди.

С Определение от 18.06.2021г. съдът е обявил на страните, че правната квалификация на предявените от Д. К. ИЛ. срещу „Аякс 2002“ ООД искове е чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал.

2

1 от ЗЗД.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ДРС е образувано по повод предявени от Д. К. ИЛ. срещу „Аякс 2002“ ООД, ЕИК 103734484 осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 вр. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2874.96 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната полза, равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за положен труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни документи, както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв.; от 17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв.; от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011г. за 150 лв.; от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04.2013г. за сумата от 100 лв. и без дата за м. 06.2013г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства за плащане по гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, вследствие на което предявените от него искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 538 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от датата на предявяване на вземането по гр.д. № 758/2014г. на ДРС – 10.05.2014г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016г.

Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: между страните е водено гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС по предявени от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3320 лв., представляваща неплатени командировъчни пари за извършена работа в друго населено място. В първото съдебно заседание, проведено по това дело ответникът представил множество писмени доказателства – разходни касови ордери, установяващи извършено плащане на претендираните суми. Оспорване от ищеца е предприето на РКО от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв., а останалите останали неоспорени поради големия обем и необходимостта от технологично време за запознаване.

С извод за доказано плащане на претендираните суми, с влязло в сила решение предявените искове били отхвърлени. Представянето от ответника – работодател на писмени доказателства – РКО е израз на злоупотреба с права, доколкото същите са подправени, дописани с добавка на дума и/или буква, на цифра и по същество са счетоводни документи с невярно съдържание. Същите представляват документи за платена работна заплата /РЗ/, като чрез прибавена буква К и дописани впоследствие дати, както и плащане на друго основание 3 са представени като доказателства за платени командировъчни средства за претендирания от ищеца период при недобросъвестно упражняване на процесуални права и изнасяне на неистина пред съда. Конкретно: в РКО от 26.10.2012г. за сумата от 1316.21 лв. е извършена поправка като думата „заплата“ е поправена на „заплатено“ и след това е дописано с думи „доплащане командировки плюс такси 6, 21 лв.“; в РКО от 17.01.2013г. за сумата от 834.96 лв. към основанието за плащане Работна заплата към 11.2012г. е добавена буква К към буквите РЗ, като е получено КРЗ; в РКО от 19.03.2013г. за сумата от 300 лв. към основанието аванс РЗ е добавена буквата К и е представен от ответника като аванс командировъчни пари; в РКО от 13.09.2011г. за 150 лв. липсва издател, като са дописани датите от 08.09. до 14.09. и от 19.09. до 21.09.; в РКО от 21.07.2011г. за сумата от 90 лв. основанието за плащане е платено гориво със собствени на ищеца средства, представен от ответника като плащане на командировъчни, като е дописан впоследствие периода 17.07.-22.07.; в РКО без дата за сумата от 100 лв. за м. 04.2013г. пред основанието РЗ е добавена буквата К и е представен като плащане на командировъчни средства и в РКО без дата за сумата от 100 лв. за м. 06.2013г. към основанието за плащане „аванс РЗ“ преди РЗ е добавена буквата К.

В отговор на исковата молба, „Аякс-2002“ ООД оспорил допустимостта на исковете с доводи, че с предявяване на исковете на основание непозволено увреждане ищецът се опитва да поправи процесуалната си небрежност, проявена в хода на воденото между страните гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС, както и като предявени в противоречие с ТР № 5 от 14.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС. По същество оспорил исковете по основание и по размер и отправил искане за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаните в исковата молба обстоятелства относно съществувалото между страните трудово правно отношение, прекратяването му и воденото между тях гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС не са спорни между страните.

С решение постановено по цитираното гр.д. са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с правно основание чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 125.84 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 3320 лв., представляваща дължими средства за неизплатени командировъчни средства за 515 дни за периода от 17.07.2011г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.05.2014г. до окончателното плащане 4 на задължението.

Описаните в исковата молба разходни касови ордери са приети в заверени преписи като писмени доказателства по делото /л. 7-10, 13-16 от делото на ДРС/. Няма спор между страните, че същите разходни касови ордери са били представени от ответника и приети като писмени доказателства по воденото между страните гр.д. № 758/2014г. по описа на ДРС. С определение от 19.09.2017г. на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК ответникът е задължен да представи по делото оригиналите на всички РКО, с указание, че при непредставянето на документите съдът съгласно чл. 161 от ГПК може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Съгласно писмо от 09.02.2021г. /л. 274 от делото/ оригиналите на счетоводните документи, приложени към ДП, с писмо от 02.04.2019г. са били изпратени на РУ – Девня за връщане на управителя на „Аякс 2002“ ЕООД.