Решение № 4385 от 08.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4385 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Теодора М. П. Въззивно гражданско дело № 20221100511938 по описа за 2022 година

С решение № 8599 от 27.07.2022 г., постановено по гр.д. № 451/2022 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 155 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД, че М. Г. Д., ЕГН **** и В. Л. Д., ЕГН ********** дължат в условията на солидарност на „Топлофикация София“ АД, ЕИК 831609046, следните суми:

3532,50 лева, от която 3111,32 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 359,58 лева за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г., сумата от 51,18 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 01.02.2020 г., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,55 лева, за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.07.2021 г. по ч.гр.д. № 42639/2021 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на ищеца сума в размер на 1112.10 лева – съдебноделоводни разноски в исковото и в заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – 1

„Техем сървисис” ЕООД, ЕИК ****.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците – М. Г. Д. и В. Л. Д., чрез процесуалния им представител – адв. К..

Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия, като поддържат, че не е откривана партида на тяхно име, а общите условия не ги обвързват, доколкото не е доказано публикуването им нито в местен, нито в централен ежедневник. Твърдят, че не са ангажирани доказателства, че топлофикационното дружество и третото лице-помагач са в изрядни договорни правоотношения. Оспорват изводите на вещите лица във връзка с допуснатите и изготвени пред първоинстанционния съд експертизи, тъй като същите са работили по документи, до които ответниците нямат достъп. Твърдят, че не е изчислен правилно размерът на дължимите суми, както и на погасените по давност задължения. Оспорват протокола от общото събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение. Поддържат, че не е отговорено на въпросите защо няма допълнителен уред за измерване на топла вода, както и как се измерват топлинните загуби на отделните жилища. Твърдят, че не е посочено да са сменени ампулите в уредите за дялово разпределение.

Оспорват методиката на отчитане на уредите за дялово разпределение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Съврисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна и споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. По отношение на конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В тази връзка и с оглед наведеното във въззивната жалба оплакване, следва да се отбележи, че страните не спорят, че ответниците са съпрузи и същите в режим на съпружеска имуществена общност са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ****. Това обстоятелство се установява и от събраните в хода на производство доказателства – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 43, том I, рег. № 543, дело № 25 от 24.02.2004 г. на нотариус В.К., с район на действие – Софийски районен съд и рег. № 066 в НК.

Ответниците не оспорват и обстоятелството, че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Доколкото ответниците са били собственици на процесния имот през исковия период, то същите са потребители на топлинна енергия и за тях възниква задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия. В тежест на жалбоподателите е било да установят, че възникналото облигационно 3 правоотношение е било прекратено, каквито твърдения не са въведени, нито са ангажирани доказателства в такава насока. Поради изложените доводи, неоснователно е възражението, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение и същите нямат качеството „потребители“.

На следващо място, във въззивната жалба са изложени доводи, че приложимите към процесния период общи условия не обвързват ответниците, тъй като ищецът не е доказал публикуването им нито в един местен, нито в един централен ежедневник. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на общите условия в един централен ежедневник е безспорно установено, доколкото приложените по делото в заверен от страната препис общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са представени именно като извлечение от публикация във в-к Монитор, спциализирано приложение – Финанси от 11.07.2016 г. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от посочените общи условия и в този смисъл е неоснователно така въведеното с въззивната жалба възражение.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че не са ангажирани доказателства, че третото лице-помагач е в изрядни договорни правоотношения с ищеца и първоинстанционният съд не е обсъдил това обстоятелство, следва да се отбележи, че такова възражение е заявено за първи път пред въззивната инстанция, поради което същото е преклудирано, от една страна, а същото е и неотносимо към предмета на делото, тъй като не е свързано с възникването и дължимостта на вземането на ищеца, от друга страна.

Останалите оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт са свързани с изготвените в хода на първоинстанционното производство експертизи.

Жалбоподателите твърдят, че вещите лица са работили по документи, намиращи се в държане на другата страна. В тази връзка следва да се отбележи, че ответниците са имали възможност да оспорят изводите на вещите лица по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК – докато трае изслушването на съответното вещо лице.

Подобно оспорване не е заявено, поради което съдът счита, че въвеждането на такова твърдение за първи път във въззивното производство е преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Посоченото е важимо и по отношение на възражението, че контролният водомер в абонатната станция, отчитащ разхода на топлата вода не е минавал метерологичен контрол – същото е заявено за първи път във въззиното производство, подобно твърдение не е наведено пред първата инстанция, нито са ангажирани доказателства в тази насока. За пълнота следва да се отбележи, че вещите лица и по двете експертизи са отговорили мотивирано по 4 всички поставени въпроси, поради което съдът кредитира заключенията им като обективни, обосновани, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Ето защо, всички възражения в тази връзка са неоснователни.

По отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания, свързани конкретно с изводите на вещото лице по допуснатата и приета от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че същите са неоснователни. Аргументите, изложени от жалбоподателите представляват несъгласие с изводите на експерта, но не са ангажирали никакви доказателства, разколебаващи изводите на вещото лице. Напротив, вещото лице е отговорило подробно и мотивирано на всички поставени въпроси, като е посочило, че през исковия период в процесния имот е имало 2 броя индивидуални топломери и 3 броя водомери за топла вода, като всички уреди са с дистанционен отчет. Вещото лице е посочило, че дялово разпределение е извършвано в съответствие с изисквания на приложимата нормативна уредба, като е посочило подробно методиката за определянето му. Посочило е още размера на дължимите суми за топлоенергия по месеци и компоненти, като изрично е обърнало внимание, че технологичните разходи на топлоенергия в абонатната станция са отчислявани за сметка на „Топлофикация София“ АД. Вещото лице е констатирало и че общият топломер е преминавал първоначални и последващи метрологични проверки.

Отбелязано е, че през 2019 г. и 2020 г. „Топлофикация София“ АД, не е имала сключен договор за извършване на метрологични проверки на уредите на дружеството, поради което топломерът е проверен на 18.12.2017 г., а след това на 28.05.2021 г., като е констатирано, че съответства на одобрения тип.

Жалбоподателите твърдят, че не е отговорено на въпросите защо няма допълнителен уред за измерване на топла вода, както и как се измерват топлинните загуби на отделните жилища. В тази връзка, съдът намира, че жалбоподатели, въпреки, че са разполагали с възможността, не са поставяли такива въпроси на вещото лице, а и същите са неотносими към спорния предмет.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав горепосочени доводи на жалбоподателя за неоснователни. намира всички

По отношение на изчисляването на размера на дължимите суми и въведените с въззивната жалба оплаквания в тази връзка, съдът намира следното:

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на вещото лице по която е прието от съда и е неоспорено от 5 страните. От същото се установява, че за процесния период общо незаплатените суми от жалбоподателите за главница възлизат на 3162,50 лева, от които 3111,32 лева за топлоенергия и 51,18 за дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че законната лихва върху главницата възлиза на 359,58 лева /върху главницата за топлинна енергия/ и 10,96 лева /върху главницата за услугата дялово разпределение/. Съдът намира експертното заключение за обективно, компетентно и обосновано, при липса на данни разколебаващи доказателствената му стойност, поради което кредитира същото. Установените от вещото лице размери на дължимите и незаплатени суми във връзка с доставената и потребена топлинна енергия, услугата дялово разпределение и законната лихва напълно съответстват на заявената от ищеца претенция, поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел размерът на претенциите за доказан.