Решение № 1202 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Варна, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20243100501233 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. А.

Я. и Н. Т. Я., и двамата от гр.Варна, срещу решение №1185/08.04.2024г., постановено по гр.д.№9067/2023г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Д. А. Я. и солидарния длъжник Н. Т. Я. против „С.Г.Груп“ ЕАД ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул."Рачо Петков Казанджията" №4, ет.6, иск да се признае за установено между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 10000 лева, частичен иск, формиран както следва: сума в размер на 9028,47 лв. от главницата, чийто общ размер е 49841.41 лв. по договор за кредит, обезпечен с ипотека №262/R/2007-05.02.2007, сключен на 05.02.2007г. и Анекс №1/30.03.2009г., със законната лихва от 17.02.2012г. до окончателното изплащане; сума в размер на 702.12 лв. от възнаградителната лихва, чийто общ размер е 5702.12лв. за периода 08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сума в размер на 39,98 лв., представляваща пълния размер на присъдената наказателна лихва за периода 10.01.2011г. до 16.02.2012г.; сума в размер на 95.84лв. от годишната такса, чийто общ размер е 495.84лв. за периода 10.01.2011г. до 16.02.2012г. и сума в размер на 133.59лв.- присъдени разноски от общо 2133.59лв., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №1017 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.02.2012 г. по описа на Районен съд -Варна, XVI състав по ч.гр.д №2089/2012г. по описа на ВРС и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на изпълнително дело №316/2023 г. по описа на ЧСИ Н. Д., КЧСИ № 708, с район на действие Окръжен съд – Варна, поради погасяване на вземането по давност.

1

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага, че ВРС правилно е описал хронологията на действията по изп.дело, както и правилен бил изводът му, че от 16.04.18г. е започнала да тече нова погас.давност. Незаконосъобразно обаче бил приел, че 5-годишната давност следвало да изтече на 24.06.23г., позовавайки се на §13 от закл.разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Счита, че за периода 13.03.20г. - 09.04.20г., т.е. 27 календарни дни давностни срокове не текат, като дори да се приложи общата норма на ЗНА, че законът влиза в сила 7 дни след обнародването му, то се получавало 34 календ.дни, или давността, която е следвало да изтече на 16.04.23г., е изтекла на 13.05.23г., съответно на 21.05.23г. Тъй като първото действително изп.действие било извършено на 23.06.23г., то към тази дата вече била изтекла погас.давност, поради което и предявеният иск се явявал основателен. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска.

Въззиваемата страна С.Г.ГРУП ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията №4, ет.6, действащ чрез адв.К.К., е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. А. Я. и Н. Т. Я. срещу С.Г.ГРУП ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължи на С.Г.ГРУП ЕАД следните суми : сумата в размер на 9028,47 лв., предявен като частичен иск от главница в общ размер от 49841.41 лв., представляващ главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека №262/R/2007-05.02.2007, сключен на 05.02.2007г. и Анекс №1/30.03.2009г., ведно със законната лихва от 17.02.2012г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 702.12лв., предявен като частичен иск от възнаградителна лихва в общ размер от 5702.12лв. за периода 08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата в размер на 39,98 лв., представляваща пълния размер на присъдена наказателна лихва за периода 10.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата в размер на 95.84лв., предявен като частичен иск от годишна такса в общ размер от 495.84лв. за периода 08.02.2011г. до 16.02.2012г. и сума в размер на 133.59лв., предявен като частичен иск от присъдени разноски от общо 2133.59лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 27.02.12г. по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС, поради погасяването им по давност.

В исковата молба поддържа, че въз основа на влязла в сила заповед №1017 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.02.12г. по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС в полза на кредитора БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД бил издаден изпълн.лист от 27.02.12г., въз основа на който било образувано изп.дело №69/2012г. по описа на ЧСИ Н.Д.. Излага, че последното изпълн.действие по делото било на 26.11.14г., като на 30.09.22г. същото е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че на 12.06.23г. кредиторът С.Г.ГРУП ЕАД / цесионер по силата на договор за цесия от 30.06.21г./ е 2 поискал образуването на ново изпълн.дело на основание същия изп.лист.

Излага, че новото изпълн.производство е образувано след изтичане на 5годишния давностен срок, като вземането по изп.лист било погасено по давност.

Ответникът С.Г.Груп ЕАД, ЕИК 205942517, е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта на издаден изп.лист по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС, образуване на изп.дело №69/12г. по описа на ЧСИ Н.Д. и прекратяването му на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и факта на образуване на ново изпълн.дело №316/23. Оспорва последното изпълн.действие да е от 26.11.14г., като сочи, че в хода на прекратеното дело са разпределени суми на 30.04.18г. и 30.05.18г., с което бил прекъснат давностния срок. Счита, че нов давностен срок е започнал да тече от 30.05.18г., като течението на срока е било спряно съгласно ЗМДВИП за периода от 13.03.20г. до 16.04.20г., или вместо на 30.05.23г. срокът е следвало да изтече на 04.07.23г. Сочи, че на 12.06.23г. кредиторът е образувал новото изпълн.дело, като в молбата е посочил способи за изпълнение и на 23.06.23г. била вписана възбрана, поради което срокът по чл.110 ЗЗД бил прекъснат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2089/12г. на ВРС е издаден изпълнителен лист в полза на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД срещу Д. А. Я. и Н. Т. Я., за заплащане на сумата от 25483,51 евро, представляваща главница по договор за кредит от 05.02.2007г., ведно със законната лихва от 17.02.2012г. до окончателното изплащане; сумата от 2915,45евро, представляваща възнагр.лихва за периода от 08.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата от 20,44евро, представляваща наказ.лихва за периода от 10.01.2011г. до 16.02.2012г.; сумата от 253,52евро, представляваща годишна такса за периода 08.02.11г. до 16.02.12г. и сторени разноски в размер на 2133,59лв.

Няма спор още, че въз основа на така издадения изп.лист кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е поискал с молба от 28.02.12г. образуване на изп.дело срещу горепосочените длъжници, като е образувано изп.д.№20128070400069 на ЧСИ Н.Д.. В молбата е отправено искане за 3 извършване на запор на банкови сметки и опис на движимо и недвижимо имущество на длъжниците. С молбата на този кредитор за образуване на изпълнителното дело давността за вземанията, основани на договор за потребителски кредит, е била прекъсната (чл.116, б.”в” от ЗЗД).

Няма спор, че на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение на 06.03.12г., съотв. 15.03.12г. Видно от преписката по така посоченото изп.дело с молба от 28.02.12г. е наложена възбрана върху собствен на ищците недв.имот-търг.обект-бар в гр.Варна, ул.Г.Бенковски 15, вписана под вх.№4007/29.02.12г., а със съобщение изх.№1433/07.03.12г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на Д.Я.. С протокол от 29.03.12г. е извършен опис на гореописания недв.имот, като е насрочена и публична продан на имота с обявление от 05.04.12г. и впоследствие с обявление от 18.06.12г. и 22.10.12г.

С последователни молби от 14.03.13г., 15.05.13г, 05.08.13г., 27.11.13г. , 29.02.14г., 02.04.14г., 09.07.14г., 03.10.14г. кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е отправял искания за извършване на нови публ.продани. В резултат на проведена публ.продан на 05.12.14г. е издадено постановление за възлагане на недв.имот, влязло в законна сила на 02.02.15г.

Последващата молба за извършване на изп.действия е подадена на 24.09.15г. от кредитора Банка Пиреос България АД, с която е отправено искане за налагане на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки в Булбанк АД.

С молба от 18.01.18г. кредиторът БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД е отправял искане за налагане на запор върху сметки на длъжника, като със съобщение изх.№5944/16.04.18г. е наложен запор върху вземания на Д.Я., а със съобщение изх.№5945/16.04.18г. е наложен запор върху вземания на Н.Я., впоследствие вдигнати със съобщения от 27.04.18г.

С молба вх.№14171/13.12.21г. отв.С.Г.Груп ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на цесионер по договор за цесия от 30.06.21г., сключен между него и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, като с молбата е поискано налагането на запор върху тр.възнаграждение и банкови сметки и налагането на възбрана върху недв.имущество.

Няма спор, че с постановление от 30.09.22г. е прекратено изп.дело №69/12г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно от преписката по изп.дело №316/23г. на ЧСИ Н.Д. същото е образувано по молба на отв.С.Г.Груп ЕАД вх.№6148/12.06.23г., като с молбата взискателят е поискал както налагането на запори върху банкови сметки и тр.възнаграждения, така и налагането на възбрана върху недв.имоти. Със съобщения от 26.06.23г. са наложени запори върху вземания на длъжниците, а с молба от 23.06.23г. е наложена възбрана върху собствен на ищците недв.имот.

Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В този смисъл определящо е именно предприетото последно валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече нова погас.давност за вземането. Така в разглеждания случай искането на 4 взискателя С.Г.Груп ЕАД по молбата от вх.№14171/13.12.21г. за конституирането му в качеството на цесионер и извършване на следващи се изпълнителни действия / налагане на възбрана и запор/ е действие с характер на „изграждащо изпълнителния способ”, поради което и настоящият състав приема, че то прекъсва давността, която с оглед вида на вземането по изп.лист е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД и към този момент не е била изтекла.

Фактът, че от 16.04.18г./ когато е наложен запор върху вземанията на ищците/ до 13.12.21г. не са извършвани изпълн.действия обуславя съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяване по право на изпълнителното производство. Макар и молбата от 13.12.21г. да е депозирана след перемирането на делото, то това искане поставя началото на ново процесуално правоотношение и води до прекъсване на давността за процесните вземания. В тази насока са и разясненията, дадени в ТР №2/04.07.2024г. по тълк.д.№2/2023г. на ОСГТК на ВКС/, съгласно които изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, прекъсва погас.давност. От момента на прекъсване на давността с молбата от 13.12.21г. е започнала да тече нова петгодишна давност (чл.117 от ЗЗД), която до датата на завеждане на иска14.07.23г. не е изтекла.