Решение № 102 от 09.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сливен, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103194 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 1596/2022 г. по описа на РС-Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил ответницата М. С. И., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на ВиК Сливен следните суми: сумата от 469,28 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г.; сумата от 54,43 лв. – мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.03.2022 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г. на обект с адрес в гр. **** , за което били издавани фактури. За този обект, ответницата по делото имала открита партида в регистрите 1 на ВиК Сливен с абонаментен номер №102918, бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се били извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР и били в сила от 05.10.2014 г.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сумата от 469,28 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г.; сумата от 54,43 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 01.03.2022 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото производство.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника. Заявява, че искът е допустим, но не е основателен. Не бил налице сключен между страните договор за услуга. От представените с исковата молба фактури се било установявало единствено, че ответницата е титуляр на партидата, но не се установявало, че същата е собственик на имота и дали имотът е общинска собственост. Не били представени доказателства, че ответницата била живеела в имота, нито, че била консумирала питейна вода. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът с определението си по чл. 140 ГПК № 3214 от 01.12.2022 г. е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя ответник за ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Със същото определение съдът е указал на ответника, че следва да докаже плащане на реално предоставените му и отчетени В и К услуги за процесния период.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

В с.з. се явява особения представител на ответницата адв. С. Б., който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от 2 фактическа страна следното:

Ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1596/2022 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение **** като осъдил ответницата М. С. И., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на ВиК Сливен следните суми: сумата от 469,28 лв. – главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2022 г. ; сумата от 54,43 лв. – мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до до 01.03.2022 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 26,20 лв. Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК поради което, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на 27.7.2022 г. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 978 от 20.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1596/2022 г. по описа на РС-Сливен. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.

Видно от представеното удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси ответницата М. С. И. е декларирала, че е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот с административен адрес в гр. ****, който включва земя, жилище и второстепенна постройка.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период до м. ноември 2020 г. при подпис от страна на лице установено в имота от инкасатора. След това е имало отчитане въз основа не едно обаждане по телефона от абоната през м. ноември 2020 г. и за останалия период от м. декември 2020 г. до м. януари 2022 г. е било извършвано служебно отчитане на потребените количества питейна вода /10 и 5 кубика на месец/, тъй като на инкасатора не му е бил предоставен достъп до имота.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Желева, която работи като инкасатор в кв. „Клуцохор“ и кв. „Комлука“ през процесния период имотът е водоснабден. Не била намирала никой на адреса, докато на 20.11.2020 г. не била получила обаждане и разликата между отразените и фактурирани кубика потребена питейна вода и съобщените от абоната по телефона била 16 кубика. След това обаждане била продължила да посещава адреса и тъй като никой не била намерила на него продължила служебно до отчита по 10 кубика на месец. В същия имот бил живеел роднина на ответницата, който й бил заявил през юни месец 2021 г., че същата вече не живее на адреса, като тъй като имали предплатени кубици не била отчитала потребление за известно време и след това продължила служебно да отчита докато през м.февруари 2022 г. спря да отчита 3 потребление, тъй като ответницата и нейното семейство била получила информация, че били напуснали адреса. Била виждала и отчитала водомера на роднината на ответницата, който се бил намирал в двора, но не била отчитала водомера на ответницата. Отчитала служебно потреблението на кубиците вода по 5 и съответно 10 кубика, в зависимост от това дали имало предплатени кубици и спря да отчита служебно, когато била уведомена, че никой не обитава имота.

Съдът кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Желева като обективни и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.

За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите, претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя ответник за ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Ответникът следва да установи плащане на потребената питейна вода за процесния период.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответника са били начислявани потребените количества питейна вода, като върху карнетите е извършвано отбелязване на показанията на водомера на 4 абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано през процесния период до м. ноември 2020 г. са били отбелязвани върху карнета реално потребените количества питейна вода срещу подпис на лицето намерено в имота, след това с едно обаждане по телефона от абоната на 20.11.2020 г. и след това до края на процесния период-края на м. януари 2022 г. потребените количества питейна вода са били отчитани служебно по 5 или 10 кубика. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Желева, която е била инкасатор на процесния имот, които са кредитирани от съда при служебното отчитане на потребените количества вода са били спазени разпоредбите на чл. 23, ал. 1, 2 и ал. от ОУ на ищцовото дружество, тъй като ответницата не е осигурявала редовно достъп до имота. Видно от представеното удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси ответницата М. С. И. е декларирала, че е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот с административен адрес в гр. ****, който включва земя, жилище и второстепенна постройка.