Решение № 7838 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7838 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100506898 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца К. С. П. срещу решение № 6350 от 09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 35404/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу В. И. П. частичен осъдителен иск с право основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 2000 лв., част от вземане в общ размер от 5000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) от осъществен деликт на 17.04.2023 г., изразяващ се в отправени обиди от ответницата към ищеца.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че по делото се доказва описаното противоправно поведение на ответницата (нанесени обиди) и претърпяните в причинна връзка с това поведение неимуществени вреди от ищеца, установени от показанията на свидетелката Л. – П.а, която е станала пряк очевидец на процесните събития. Поддържа, че първоинстанционното решение е немотивирано, като СРС не е изложил приетите за установени от него факти, както и не е посочил аргументи, поради които кредитира част от свидетелските показания за сметка на останалите. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да 1 бъде уважен изцяло.

Въззиваемата В. И. П. оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено изцяло.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в описаните обиди, отправени устно към ищеца на 17.04.2023 г.

Между страните не се спори, че са съсобственици на дворно място, в което са разположени собствените им жилищни имоти, находящи се в гр. ****. Съобразно описаната в исковата молба фактическа обстановка, ищецът К. С. П. основава исковата си претенция на твърденията за извършено противоправно деяние от ответницата на 17.04.2023 г., когато, посещавайки имота си на посочения адрес, ищецът е бил обект на отправени обиди от В. И.

П., съдържащи се в използвани към него обръщения „селянин“, „селяндур“, „циганин“, „идиот“, „малоумник“ и „кретен“.

За установяване на твърдяното противоправно поведение (което се оспорва от ответната страна) по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. Според показанията на съпругата на ищеца Й.С. Л. – П.а, посоченият ден 17.04.2023 г. е бил последният от Великденските празници и тя е била заедно със съпруга си, когато са отишли на адреса на имота си и в двора са засякли ответницата, която излязла, за да прибере кучето си. Свидетелката изяснява, че кучето се спуснало към мъжа й и го ухапало, като на възраженията на К., че кучето трябва да се върже, ответницата го нарекла „селянин“, „малоумник“, „циганин“, казала, че това си е неин двор и не можело „селяндури“ да й казват какво да прави, както и че ищецът бил „същият идиот“ като тези, от които е взел 2 апартамента. Свидетелката допълва, че е наблюдавала В. от входната врата, където е стояла, като малко след нея в двора излязъл и мъжът й П., а скоро след това двамата се прибрали в къщата.

В противоречие с описаните гласни доказателства, свидетелката Ж.С.Д., сестра на съпруга на ответницата, разказва, че на посочената дата 17.04.2023 г. В. и съпругът й са живели в къщата на майката на свидетелката на ул. ****, тъй като по това време правели ремонт на жилището на ул. „Антим I“, поради което временно (около месец) се изнесли в другата къща.

Свидетелката Д. също потвърждава, че на посочения ден са били Великденски празници, като е категорична, че цялото семейство са празнували заедно Великден в „Драгалевци“, доколкото нейният дом и този на майка й са в един двор, като на 17.04.2023 г. ответницата не е напускала имота в „Драгалевци“. Допълва, че В. и мъжът й са дошли в къщата на майка й в началото на април, когато синът им започнал ремонта на „Антим I“, останали са до рождения ден на свидетелката на 4 май и едва след това се прибрали в ремонтираното жилище. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката М.К.А., приятелка на В., която разказва, че на 16.04.2023 г. й се обадила по телефона да я поздрави за Великденските празници и на 17.04.2023 г. отишла до дома й да я посети, но портата на двора била заключена, обадила й се по телефона и разбрала, че В. е в „Драгалевци“ да празнува Великден с цялата рода.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и А. доколкото същите са безпротиворечиви, последователни, ясни и са подкрепени с обективни факти – свидетелката Д. обвързва спомените си за конкретните събития със семейното отбелязване на Великденските празници в дома на майка й, където лично е празнувала заедно с ответницата на процесния ден и е категорична, че В. е останала там до рождения ден на свидетелката в началото на м. май. Житейски логично е свидетелката да си спомня ясно как е прекарала едни от най-важните празници през годината (Великден и собствения й рожден ден), което сочи с висока степен на вероятност, че показанията й са достоверни, а и същите са подкрепени от обективните наблюдения на свидетелката А. която макар и приятелка на ответницата, не е лично заинтересована от изхода на правния спор и взаимоотношенията между страните. От друга страна, свидетелката Л. – П.а е в изключително близки отношения с ищеца, поради което и на основание чл. 172 ГПК показанията й следва да бъдат ценени критично, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. При липса на каквито и да било други доказателства в подкрепа на изложеното от този свидетел, съпружеските отношения с ищеца и буквалното възпроизвеждане на използваните в исковата молба изрази създават значителни съмнения в достоверността на описаната фактическа обстановка от Й. Л. - П.а. Нейните показания остават изолирани на фона на останалия доказателствен материал по делото, който изцяло сочи на обстоятелството, че на посочения в исковата молба ден на извършване на предполагаемото противоправно поведение В. П. въобще не се е намирала в дома си и няма как да е отправила лично към ищеца посочените обидни реплики.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при 3 съобразяване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните, въззивният съд намира, че ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдения от него деликт – в тази насока са събрани показанията на един единствен свидетел (на ищцовата страна е бил допуснат разпит на още един свидетел, поискан с исковата молба, но в открито съдебно заседание ищецът се е отказал от него), които обаче се разколебават от всички останали събрани по делото гласни доказателства и се явяват недостатъчни, за да обосноват категорично установяване на описаното противоправно поведение на ответницата. Следователно, при липсата на елемент от фактическия състав на спорното право – противоправно поведение на ответницата, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като обсъждането на събраните доказателства относно евентуално претърпени от К. П. неимуществени вреди се явява безпредметно.

Като е достигнал до идентични правни изводи, макар и без да излага достатъчно подробни мотиви, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на направените от нея разноски във въззивното производство в размер на 1000 лв., платено възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6350 от 09.04.2025 г., постановено по гр. дело № 35404/2023 г. по описа на СРС, 24 състав.

ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****, да плати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4