Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 14.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 601/2022
Вид
Решение № 94
Подписан
14.02.2023
В сила
28.03.2023
Състав
Даниела Дончева, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.56 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.67, ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.70, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.75, т.1 и т.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.75, т.1 и т.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 76 ал.1, т.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78, ал.3 и 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78, ал.3 и 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90, ал.1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90, ал.1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • § 1, т. 23 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря И.а М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20221001000601 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260327/11.05.2022 г., постановено по т.д.№ 1565/2020 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-17-ти състав е осъдил „Банка ДСК“ АД, да заплати на „Фура“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, сума в размер на 59 157, 34 лв., представляваща стойността на неразрешената платежна операция по извършване на 17.01.2020 г. на кредитен превод в размер на 59 157, 34 лв. от разплащателна сметка с титуляр „Фура“ ЕООД в „Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД, към банкова сметка c IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк“ АД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 18.08.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК против решението е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, с която същото се оспорва като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочено е, че съдът е пропуснал да разгледа възражението на ответника за приложението на разпоредбата на чл.67, ал.4 от ЗПУПС, 1 отнасящо се до разпределението на доказателствената тежест в процеса в конкретния случай, доколкото ищецът не се явява „потребител“ по смисъла на специалния закон. Неправилно е прието наличие на неавтентичност на процесната платежна операция, тъй като по делото не се установява намеса на трети лица в изготвянето на нареждането за превода. Твърди се, че платежната операция е изпълнена и изготвена след правомерен достъп до системата на банката с конкретни данни за достъп на ищеца и съвпадащи данни за достъп за потребителска верификация чрез потребителско име и парола, както и чрез използването на автентикиращ динамичен код, генериран от тоукън устройство, което от своя страна също е защитено с отделен ПИН код. Допълва се, че кодът за автентикация е уникален за всяка операция и наличието на посочените персонализирани средства за сигурност за извършване на процесната платежна операция доказват сигурността на платежната услуга, предоставена от банката. В тази връзка се допълва, че вещото лице по допуснатата от съда техническа експертиза е провело изследване на системата на електронното банкиране "Bank on web pro", като в нея не е установило записи, които да сочат компрометиране на акаунта на ищеца, неуспешни опити за влизане в него или грешно въвеждане на тоукън код, като е допълнено, че не е констатирана техническа или друга неизправност, която да е довела до това процесната транзакция да бъде регистрирана и осчетоводена по погрешен начин и че са изпълнени всички изисквания за авторизация, заложени в системата на доставчика на платежната услуга, като операцията е идентифицирана като произлизаща от собственика на акаунта, не само въз основа на правилно използвани потребителско име и парола, но и въз основа на правилно въведен тоукън код за верификация на превода. Сочи се, че по делото не е доказано, че банката не е изпълнила което и да е от вменени в ЗПУПС задължения по осигуряване недостъпност на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежните услуги, по смисъла на чл. 76 ал.1, т.1 от ЗПУПС. Въззивникът твърди, че са неправилни изводите на съда във връзка с начина на създаване на образци на платежни нареждания и начина на тяхното използване, тъй като при осъществяването им няма автоматизирано попълване, което да може да предположи наличие на неизправност в системата на доставчика на платежни операции. Не е взето предвид от съда, че при процесната платежна операция 2 не е използван цялостен темплейт, зареден автоматично, в който всички данни на получателя са предварително определени и запаметени. Твърди се, че при съставянето на оспорената платежна операция е използван механизъм, при който реквизитите на платежното нареждане се извикват ръчно и индивидуално се избира съдържанието на всяко едно от полетата, касаещи името на контрагента и неговата банкова сметка, а съществува и възможност за ръчното им въвеждане в съответната графа. Банката сочи, че от събраните по делото доказателства едно трето лице – бащата на управителя на „Фура“ ЕООД е изготвил и подписал процесното платежно нареждане, като от това става ясно, че идентификаторите за достъп на въззиваемото дружество до електронното банкиране са предоставени на трето неоторизирано лице, което е нарушение на задълженията по чл.75, т.1 и т.3 от ЗПУПС. В тази връзка е сторено оплакване, че съдът не само не е разгледал възражението на ответника за наличие на проявена груба небрежност от страна на управителя на въззиваемото дружество, но и е приел, че не са наведени надлежно съответни възражения, които да изключват отговорността на доставчика на платежните услуги за вредите, причинени на ползвателя на платежните услуги. Не е обсъдено и възражението за допусната от страна на ползвателя грешка, нито пък в решението е намерила отражение разпоредбата на чл.90, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхърлени.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Не са сторени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Фура“ ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност, като се сочи, че процесната операция не е била надлежно разрешена, а ответникът не е представил доказателства, от които да е видно осъществяване на някое от основанията, при които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за въззивното прозводство.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл.

269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

3

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С подадената пред СГС искова молба „Фура“ ЕООД е предявило иск за осъждане на „Банка ДСК“ АД, в качеството на правоприемник на

„Експресбанк“ ЕАД, да заплати сумата от 59 157, 34 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция, осъществена на 17.01.2020 г. чрез електронното банкиране, като са наведени доводи, че на посочената дата е наредил плащането по банковата сметка на „ПИМК“ ООД, с което дружество е в трайни търговски отношения, а данните за банковата му сметка се съдържат в запазената информация в системата за електронно банкиране чрез създаване на образец за превод и не въвежда тази информация при всяко плащане. При конкретната операция, осъществена на 17.01.2020 г., той използвал съществуващия образец, но наредената парична сума не била преведена по банковата сметка на „ПИМК“ ООД, а по банкова сметка на частно лице в „Райфайзенбанк“ АД. Посочено е, че на 20.01.2020 г. е потвърдил превода, тъй като не е знаел, че системата е генерирала друг банков код. При следващо искане за потвърждение на платежната операция установено било, че сумата е преведена по сметка в „Райфайзенбанк“ АД, а не по надлежната сметка на получателя в „Уникредитбулбанк“ АД, с оглед на което веднага уведомил банката за това и изрично оспорил превода.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че безспорно между страните е възникнало правоотношение по сключен договор за платежни услуги, като банката е поела задължението да предостави на ищеца ползването на електронно банкиране. За безспорно е прието и обстоятелството, че на 17.01.2020 г. по направено от ищеца нареждане на сумата от 59 157,34 лв. банката е извършила платежна операция по кредитен превод на посочената сума, като сумата постъпила в банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк“ АД. Прието е, че с оглед твърденията на ищеца, че платежната операция не е наредена така, както е извършена, е предявен иск с 4 правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС. Съдът е приел, че тежестта за доказване за това, че платежната операция е автентична, разрешена и е извършена съгласно нареждането на платеца, е в тежест на ответната банка, както и нейна е тежестта да докаже, ако твърди, че са налице обстоятелства, изключващи отговорността . Прието е, че по делото е доказано, че платежната операция е извършена чрез използване на надлежно издаден платежен инструмент, но това не е достатъчно, за да се счете, че тя е разрешена, тъй като е необходимо да се докаже, че използването на платежния инструмент е станало правомерно. Посочено е, че по делото не се установява трето лице неправомерно да е имало достъп до потребителското име и парола на ползвателя на платежни услуги, нито че „Фура“ ЕООД е допуснало грешка при попълване данните за банковата сметка. Не са доказани от ответника и фактите, предвидени в чл.78, ал.3 и 4 от ЗПУПС, поради което исковата претенция е счетена за изцяло основателна.

С оглед изложените от ищеца и ответника твърдения и представените по делото доказателства, безспорно се установява, че банка „Експресбанк“ АД е преобразувана чрез вливане в ответната по делото банка „Банка ДСК“ АД.

Не се спори, че между страните по делото е възникнало правоотношение по сключен договор за платежни услуги, към който са приложими представените по делото Общи условия на „Експресбанк“ АД за банкови сметки и платежни услуги за корпоративни клиенти. От приетото по делото преводно нареждане за кредитен превод от 17.01.2020 г. е видно, че ищцовото дружество има открита сметка при „Експресбанк“ АД, от която се извършват преводи по негово нареждане. Съгласно пар. VIII , т.1 от ОУ на банката, банковата платежна сметка може да бъде използвана за извършване на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на Титуляра при Банката или при друг доставчик на платежни услуги, изпълнение на директни дебити, кредитни преводи, изпълнение на операции чрез платежни инструменти, както и за внасяне и теглене на пари в брой. В IV.4 от ОУ е посочено, че като дебитни операции по сметката Банката отразява: 1) теглене на суми в брой; 2) безкасови плащания, инициирани чрез който и да е от договорените платежни инструменти или способи ; 3) служебно събиране на дължими на Банката суми; 4) начислени и неплатени такси и комисионни; 5) начислени и неплатени лихви върху овърдрафта; 6) 5 отразяване на задължения по кредитна карта, които не могат да бъдат събрани от наличността по сметката 7) сумата по операции, изпълнени в рамките на покритието по сметката, обявени от банката на съответния авторизационен център, на база нареждане, подадено чрез използване на средство за отдалечен достъп ( в частност на банкова карта) в превишение на реалния размер на покритието по сметката. В пар. VIIІ.8 от ОУ е предвидено, че настъпилите последици от некоректно попълнени платежни документи са за сметка на Титуляра. В пар. VIII.29 от ОУ е дадена дефиниция на понятието разрешена платежна операция, съгласно която същата е налице, когато Титулярът я е наредил или дал съгласие за нейното изпълнение по начините, предвидени в действащото законодателство или договорени с Банката, а в пар. IX.1 от ОУ е посочено, че когато платежното нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор -IBAN, нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния идентификатор - IBAN. Банката не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от Титуляра уникален идентификатор -IBAN. В пар.