Решение № 180 от 22.12.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Самоков, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Н.а като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20211870200631 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Едноличен търговец „Ц. Б. – Г.“, с. М. ц., Община Самоков, обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено от Л. П. Х. – началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Националната агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В откритото съдебно заседание, проведено след възобновяване на съдебното следствие, жалбоподателят се представлява от Ц. А. Б., вписана в Търговския регистър като осъществяваща търговска дейност като Едноличен търговец „Ц. Б. – Г.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление с. М. ц. Община Самоков. В хода на съдебните прения представляващата едноличния търговец заявява, че поддържа жалбата с отправеното в нея искане.

След възобновяване на съдебното следствие въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП не се явява и не се представлява в насроченото открито съдебно заседание и не заявява допълнително становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков 1 наказателно постановление, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното административно нарушение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен преклузивен срок от компетентен орган, надлежно оправомощен за това с представената Заповед № ЗЦУ - 1149, издадена на 25.08.2020 г. на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС от Изпълнителния директор на НАП. В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 26.02.2021 г. в 17,15 ч. свидетелите С. Г., на длъжност „главен инспектор по приходите“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и Г. Н., на длъжност „старши инспектор“ в ЦУ на НАП, посетили за проверка магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес гр. С., ул. „Х. М.” № .., стопанисван от жалбоподателя – едноличен търговец „Ц. Б.– Г.“, с. М. ц., Община Самоков и помещаващ се в гараж със застроена площ 20,95 кв. м. в жилищна сграда. Продавач в обекта била Ц. А. Б., която упражнявала търговската дейност като едноличен търговец. Свидетелят Н. извършил контролна покупка на 2 бутилки минерална вода, 2 бр. меденки, 2 сухи пасти и 1 бр. найлонова торбичка на обща стойност 4,50 лв. и заплатил в брой тази сума, която била приета от Ц. Б., но последната не издала фискална касова бележка за продажбата. След това свидетелите се легитимирали пред Б. и бил изведен дневен отчет № .. г. от фискалната памет на наличното и функциониращо в обекта фискално устройство, както и бил изготвен опис на наличните пари в касата на обекта. Съгласно дневния отчет от фискалната памет на фискалното устройство наличните пари в касата следвало да бъдат 42,40 лв. (7,20 лв. служебно въведени и 35,20 лв. от продажби в брой), а съгласно описа сумата била 46,90 лв. За резултатите от проверката свидетелите Г. и Н. съставили на място протокол за извършена проверка в обект, с бланкови серия и номер АА № .. г. В същия ден св. Г. съставил срещу жалбоподателя – едноличен търговец и АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Актът бил съставен в присъствието на Ц. Б., действаща като едноличен търговец, която го подписала и получила екземпляр от акта.

Така установените факти обосновават извод, че на горепосочените дата, час и 2 място жалбоподателят – едноличен търговец не е изпълнил задължението си по чл.

118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС да регистрира и отчете извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба на стоки на обща стойност 4,50 лв. чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).

Неиздаването на фискална касова бележка за тази продажба е формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на имуществена санкция в размер 500 лв.

Това административно нарушение обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.

Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Този извод се налага с оглед цялостното съдържание на гореобсъдените протокол за извършена проверка, дневен отчет от фискалното устройство в обекта и опис на паричните средства в касата, както и на показанията на свидетелите Г. и Н..

Нарушението е извършено в малък обект за търговия с хранителни стоки и други стоки за бита (гараж със застроена площ 20,95 кв. м.), като дневният оборот на обекта от продажби за целия ден, в който е извършена проверката, до започването й (а тя е започнала с контролна покупка в 17,15 ч.) е незначителен – 35,20 лв. Всички продажби, от които е формиран този оборот до извършването на контролната покупка, са регистрирани и отчетени чрез функциониращото в обекта фискално устройство и това е видно от преценката на разликата между изведения от фискалното устройство дневен отчет и наличните пари в касата в обекта, която разлика е точно 4,50 лв.

(стойността на контролната покупка). Към датата на проверката търговският обект се е стопанисвал от Ц. А. Б., тогава на 72 години, действаща като ЕТ „Ц.Б. – Г.“ и самата тя е била продавач в обекта, в който не е имало друг нает персонал. Проверката в обекта е извършена на 26.02.2021 г., т. е. през зимата, и е започнала в 17,15 ч. – на свечеряване, а зимното работно време на обекта е било до 17,00 ч. Така макар и при започване на проверката обектът да не е бил формално затворен, работното му време е било към своя край и вниманието на продавачката, самата тя – стопанисваща обекта като ЕТ, е било насочено повече към приготовления за затварянето му за този ден, отколкото към издаване на фискална касова бележка за една дребна продажба. Търговският обект се е намирал в покрайнините на гр. С., в близост до ромската махала на града и 723 годишната продавачка е имала обективни основания да се притеснява как ще затвори магазина, защото дори свидетелят Н. сочи, че след започване на проверката деца от ромски произход са настоявали да влязат в магазина. Наред с всичко изложено дотук, по делото не се установява до извършване на нарушението жалбоподателят – едноличен търговец да е бил санкциониран по надлежния ред за нарушения на данъчното законодателство.

Ето защо цялостната конкретна обстановка, при която е извършено нарушението, съдържа редица специфични смекчаващи обстоятелства, които го характеризират като нарушение с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Затова именно в случаи като конкретния, в който за пръв път е констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, обществено-присъщата функция на приходната администрация като част от изпълнителната власт преди всичко да насърчава спазването на нормативните актове и да предотвратява извършването на нарушения и едва след това – да ги наказва, е следвало да бъде реализирана чрез предупреждение до жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание.

Това е и действителният смисъл на разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 92/1969 г., действаща към датата на извършване на нарушението), която в тази й редакция към този момент е била част от действащото обективно право и в никакъв случай не е следвало да се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения на данъчното законодателство.

По тези съображения и на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН (в редакция, обн. ДВ, бр. 92/1969 г.) административнонаказващият орган е следвало да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция, а да го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Преценката на административнонаказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН в горепосочената редакция поради маловажност на административното нарушение е елемент от законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б.

„а“ от ЗАНН в тази редакция са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, представлява маловажен случай, за който разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН (в 4 редакция, обн. ДВ, бр. 92/1969 г.) е приложима на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.

Затова, като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено.

Съдът не намира основание да приложи чл. 63, ал. 4, изр. второ от ЗАНН (в редакция обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) като с решението за отмяна на НП предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тази разпоредба е влязла в сила след извършването на нарушението, но преди влизането в сила на НП и независимо че тя регламентира правомощие на съда при маловажен случай на административно нарушение да замести дължимо, но неотправено от административнонаказващия орган предупреждение по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН (в редакция, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) съдържанието на това предупреждение е с материалноправен характер – с отправянето му се ограничава възможността следващо административно нарушение, извършено от същия деец, да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради това разпоредбата на чл. 63, ал. 4, изр. второ от ЗАНН не е по-благоприятна за жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и съдът не следва да я прилага в конкретния случай.

По разноските:

В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят – едноличен търговец е представляван от упълномощен адвокат, който е осъществявал процесуалното му представителство в две открити съдебни заседания, но е починал преди провеждане на последното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното с жалбата искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя – едноличен търговец сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 300,00 лв. съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. При действието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е прекомерно.