Решение № 167 от 28.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Монтана, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630103232 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД по отношение на Договор за паричен заем № *** от 04.10.2021 година.

Ищцата, В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ****************, вх. Б, ет.

1, ап. 3, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Р. от БАК, е предявила иск против: С.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ********** В исковата молба се твърди, че В. Г. В. е страна по Договор за паричен заем К.*** № *** от 04.10.2021г., подписан с ответното дружество: С.К., ЕИК ***.

Съгласно подписаният между страните договор ищцата е получила в заем от ответника сума в размер на 1000,00лв. (хиляда лева). Договорът е сключен при следните параметри: Размер на отпуснатия заем:

1000,00лв.;Размер на погасителната вноска: 3 х З3,38лв. и 9 х 130,46лв.; Брой вноски по кредита: 12 бр.; Годишен процент на разходите (ГПР) е 48,23 %;

Фиксиран годишен лихвен процент: 40,05%;

Общата сума за връщане по кредита е в размер на 1 274.28лв.; Общата сума с неустойката е в размер на 2616.00лв. Сумата от 1000,00лв. е предоставена и усвоена от ищцата.

Съгласно чл. 6.1 от Договора за кредит Заемателя се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на кредита, да предостави обезпечение по него по начин и ред, отговаряш на условията описани в чл. 33, ал. 1 от Общините условия по Договора. Обезпечението се изразява в предоставяне на едно измежду Банкова гаранция или Поръчител. В л. 6.2 от Договора страните се договорили още, че в случай, че Кредитополучателя не осигури в тридневен 1 срок поръчител или не предостави банкова гаранция в полза на Кредитора, то той дължи на Кредитора неустойка в размер на 1341,72 лв. Освен това страните се съгласили, в случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. (обстоятелството е видно и от погасителният план).

Видно от всичко описано до тук е, че така сключеният между страните договор е недействителен на осн. чл. 11 ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В нарушение на императивните правни норми, ГПР е посочен единствено като процент, в случая е 48,23 % и в него не са посочени елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му и отделно от това, ГПР надхвърля размера по закон - чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като в него следва да бъде включена и неустойката за не предоставяне на обезпечение.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесният Договор за кредит № *** от 04.10.2021г е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки Кредитора да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Освен горното следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че записването в Договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че представеният Договор за паричен заем К.*** № *** от 04.10.2021г., подписан с ответното дружество: С.К., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ********* е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11 ал. т. 10 от ЗПК.

Претендира да й бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, С.К., ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. *********, чрез ************, М.“, код по *********, чрез адвокат Х. М. – САК, с личен адвокатски номер **********, email: [email protected], тел. ********** Съдебен адрес: гр. **********, в срока за отговор взема становище по иска.

Оспорва исковата молба като неоснователна.

2

1. По основателността

Претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК са неоснователни.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв.

Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на Договор за потребителски кредит № *** произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага Лог файл по договор за паричен заем № ***, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес *** Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на С.К. за заеми „К.***” са публично достъпни на https://credirect.bg/obshti-uslovia, но също са били разгледани от ищеца при кандидатстването му за кредит, респективно приети, както е видно от лог файла. С гореописаните документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така доказват, че договорът е сключен при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество и при спазване на изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 50.00% и ГПР определен в процесния договор в размер на 48.23%, е видно, че в случая 3 годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са 3 били напълно наясно със стойността още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по 4 кредита. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.

Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това.