Определение № 3316 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3316 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Т. В.ев

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100501117 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2973/22.04.2026 г., подадена от Л. Д. Ж., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу решение № 123/08.04.2026 г., постановено по ГД № 600/2025 г. по описа на РС – Провадия, с което е прието за установено в отношенията между страните по предявения иск от П. А. П., ЕГН ********** и С. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Провадия, ул. „********“ № 30, срещу Л. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Дългопол, ул. „********“ № 11, че ищците са собственици на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *******, съгласно КККР на гр. Дългопол, одобрени със Заповед РД-18-67/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с площ от 125 кв. м., находящ се в гр. Дългопол, ул. „********“ № 11, при граници на имота по скица: имоти с идентификатори: ******, *******, ****** и ********, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж с идентификатор *******.1 и застроена площ от 86кв.м., на основание договор за покупко - продажба от 28.09.1992 г. обективиран в НА № 15, том III, дело № 751/1992 г. на районен съдия при Районен съд – Провадия и е осъден ответникът да им предаде владението върху същия имот, на основание чл. 108 ЗС.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в производството по делото безспорно е било установено, че от 2003 г. със семейството си е установил фактическа власт върху процесния имот. Посочва, че е установено още това, че фактическата власт върху имота е получена вследствие на сключен между страните неформален договор за продажба.

Заявява, че приетите от първоинстанционния съд изводи са необосновани, като развива съображения в тази насока. Поддържа, че наличието на добри взаимоотношения между страните и липсата на конфликти между тях само 1 потвърждават твърдението, че предаването на фактическата власт върху имота почива на предварително уредени договорни отношения. По отношение на намерението за своене излага, че ищците не са имали ключ, респективно свободен достъп до имота, а ремонтите в имота са извършвани от ответника без тяхното съгласие. Посочва още, че трети лица, включително общинските органи, са възприемали Л. Ж. като собственик на имота, както и това, че тя и семейството й са упражнявали фактическа власт върху същия в продължение на повече от 20 г., като непрекъснато са инвестирали в ремонти и подобрения.

Счита, че именно тези обстоятелства доказват наличието на субективния елемент от владението. Подчертава, че твърденията, въз основа на които се основава предявеният иск, не са доказани в производството пред първоинстанционния съд. Това се отнася както за съществуването на договор за наем, така и за началния момент на предаване на фактическата власт върху имота. По този начин намира, че е уважен иск въз основа на недоказани твърдения.

Моли да бъде отменено обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от П. А. П. и С. Д. П. чрез адв. И., с който я оспорват. Изразено е становище, че постановеното от районния съд решение е правилно, поради което молят подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Претендират присъждане на сторените разноски по делото.

По редовността и допустимостта на жалбата:

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемите.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС – Нора Великова: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3