Решение № 3776 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3776 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от "***" ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от Г.Н.В., ЕГН **********, против наказателно постановление № 42 - 0012804/01.04.2025 г., издадено от Началник ОО "АА", гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози на същото, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 /трихиляди/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е жалбоподателя, който релевира пространни доводи за незаконосъобразност на НП и че е нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Моли се НП да се отмени. Претендират се разноски.

За проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. И., преупълномощена от адв. Л., която в даване хода на съдебните прения пледира за отмяна на атакувания акт поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя писмена защита.

Въззиваемата срана не изпраща представител за насроченото съдебно заседание.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На "***" ООД, ЕИК: било изпратено известие с рег. № 81-00-29-1458/12.09.2024 г., с което Началник ОО "АА" - София е уведомил дружеството, че в седемдневен срок от получаване на известието следва да се яви представител на дружеството в сградата на РД 1

"АА" - гр. София със следните документи за извършване на комплексна проверка: свидетелство за управление на МПС - за всички водачи, както и множество други документи съотносими с предмета на проверката за проверявания период: от 30.09.2023 г. до 15.08.2024 г.

На 11.11.2024 г. около 10. 00 часа в гр. София, в сградата на РД "Автомобилна администрация" гр. София, находяща се на адрес гр. С, ул. "Витиня" №1, свидетелите Р. М. и И. С., инспектори към РД "АА" София, извършили тематична проверка на дружеството жалбоподател.

Констатирали, че дружеството притежава лиценз № *** за обществен превоз на товари, валиден до 31.12.2026 г. В хода на плановата проверката, която била образувана, след като се запознали с транспортната документация на дружеството и извършили справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване относно С.Д.С., ЕГН **********, свидетелите установили, че превозвачът е разпоредил водачът С.С. да извърши обществен превоз на товари, без да е психологически годен и да притежава валидно удостоверение за психологическа годност към 28.10.2024г.

На дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № 346532/11.11.2024 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвПр.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена му от наказващия орган аналогична правна квалификация съгласно чл. 7а, ал. 2, предл. 3 ЗАвПр, Началника на ОО "АА" София издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 ЗАвПр наложил на "***" ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. и С., и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Обстоятелствата относно извършената проверка и направените от инспекторите констатации се изясняват безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните свидетелите, и писмените доказателства. Изложеното от свидетелите е обективно, последователно и в корелация с писмената доказателствена съвкупност, посредством която по категоричен начин се установява, че към 28.10.2024 г. водачът С. не отговарял на изискванията за психологическа годно и не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Липсата на валидно удостоверение за психологическа годност е недвусмислено изводима, предвид представеното извлечение от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване.

Не се доказа, че С.С., ЕГН ********** е имал към дата 28.10.2024 г. сключен трудов договор с дружеството - жалбоподател за изпълнение на длъжността шофьор на автомобили в дружеството. Не се доказа освен това и фактът, че към този момент С. е осъществявал превоз на товари или на пътници, като в тази връзка не са представени доказателства от АНО.

Компетентността на наказващия орган следва по силата на заповед № РД-08107/29.02.2024 г. и заповед № 543/15.05.2024 г., съгласно заеманото длъжностно качество, а компетентността на АНО- по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице контролен орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието им, тъй като в обстоятелствената им части не се съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно състава на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр.

2

Нормата на чл. 7б, ал. 2 от ЗавПР регламентира, че: "Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. " В обстоятелствената част на акта и на НП от обективна страна е прието, че дружеството като превозвач е "разпоредила" да се извърши обществен превоз на товари от водач, който не притежава валидна карта за квалификация. От обективна страна са посочени дата на извършения превоз, водачът на ППС, липсата на психическа годност на водача удостоверено с преминало психологическо изследване, издадено от съответния орган, както и нарушената законова норма. В хода на извършената проверка обаче не е посочено и установено С.С. като водач на кое конкретно процесното ППС, с какъв регистрационен номер е бил автомобила, къде е осъществил обществен превоз на товари, между какви дестинации и с превозно средство от коя категория, за да може да се заключи, че е допуснато С. като водач на МПС да извърши превоз. Липсата на конкретизация на посочените обстоятелства както в АУАН, така и в НП води до неяснота на административното обвинение, тъй като е следвало да бъде точно отразени както място на извършване на превоза, което се явява място на нарушението, така и марка, модел, регистрационен номер и категорията на съответното превозно средство, с което е извършен превоз като императивно изискуеми реквизити на нормата на чл. 7б, ал. 2 от ЗАвПР.

На следващо място отговорността на въззивника е ангажирана на основание санкционната разпоредба на чл. 96 г ал. 1 предл. 2 ЗАвПр, която предвижда санкционирането на превозвач, назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с ъс ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Т. е. изпълнителното деяние на нарушението се осъществява или в назначаването на работа на такъв водач или в допускането му да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. С АУАН и НП обаче отговорността на превозвача е ангажирана затова, че е "разпоредил" превоз на товари.

Отделно от това по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че С. е имал сключен трудов договор с дружеството - жалбоподател като негов работодател.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва коректно посочване на датата на извършване на нарушението, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и води до опорочаване на административнонаказателното производство. В АУАН и НП като дата на нарушението е посочена 11.11.2024 г., около 10: 00 ч., която е датата на констатиране на нарушението.

Впоследствие не е посочено кога се усеществява превоза, а само датата към която водача не отговаря на изискванията за психологическа годност. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Същото се отнася и за акта, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и да не буди съмнение. В конкретния случай не става ясно на коя от двете дати се твърди да е извършено нарушението, както и кое е мястото на нарушението, което създава сериозна неопределеност и нарушава правото на защита на жалбоподателя.

При така изложените фактически твърдения е налице неяснота относно начина и обстоятелствата, при които е извършено деянието при посочената проявна форма.

Следва да се отбележи, че легалната дефиниция на "превоз на товари" се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на ЗаяПр: "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. " Нито в АУАН, нито в НП не е описано какъв превоз е 3 извършен, какъв е товарът и други индивидуализиращи белези, съгласно законовата дефиниция, което поради това, че се касае за обективни съставомерни елементи от вмененото административното нарушение, е следвало да бъдат посочени. Не е посочено въобще в АУАН и НП да е осъществяван превоз било то на товари, било то на пътници.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която се издава НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, е неприложима в случая, тъй като нередовността е съществена и е налице и в НП, а не е отстранена с издаването му.

По изложените съображения съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени в съдебнота фаза на наказателното производство и са довели до накърняване основното право на защита на санкционираното лице. Административнонаказателната отговорност не може да се извлича по тълкувателен път чрез посочване на различни разпоредби, несъдържащи конкретното правило за поведение, което се санкционира, както се е опитал да изведе в случая наказващия орган, в нарушение на ЗАНН.

Ето защо с оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление.

При тези мотиви съдът не намира основание да обсъжда останалите доводи в жалбата.

В настоящото производство от страна на жалбоподателя чрез пълномощника му се претендира сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева за направени разноски, които се удостоверяват с представена фактура и платежно нареждане. Искането за присъждане на разноски е основателно, предвид изхода на делото и отмяната изцяло на издаденото наказателно постановление.