Определение № 20081 от 17.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9529/2025
- Вид
- Определение № 20081
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, ал. 1, т. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- §1а · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20081 гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509529 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от името на М. И. З. срещу определение от 05.08.2025г. по гр.д. №42308/2025г. на СРС, 139 с-в, с което е върната молба за защита от домашно насилие по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, подадена на 01.08.2025г. от жалбоподателя в качеството му на баща и законен представител на малолетните К.М. З. и И.М. З., в частта й, в която се търси защита срещу актове на насилие срещу децата, извършени на 03.03.2025г. и 11.04.2025г.
Обжалваното определение е постановено при мотиви, че по отношение на посочените актове за насилие молбата е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Възраженията в жалбата са, че определението е постановено в нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй като молбата е подадена в рамките на предвидения във втората хипотеза на разпоредбата шестмесечен срок от извършването на актовете на насилие, а обжалваното определение е постановено без на молителя да бъде предоставена възможност да ангажира твърдения и представи доказателства, че пропускането на тримесечния срок се дължи на обективна невъзможност за подаване на молбата в този срок, както и в нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, която изрично регламентира възможност извършените преди сроковете по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН актове на насилие да бъдат съобразени с крайния съдебен акт по молбата при индивидуализация на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Жалбата е неоснователна.
Регламентираните в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срокове са преклузивни и спазването им е въпрос по допустимостта, а не по редовността на молбата за защита срещу домашно насилие, поради което липсата на изложени твърдения в молбата за обстоятелства, които да обусловят приложимост на предвидения в разпоредбата по-дълъг шестмесечен срок, не 1 предпоставя правомощия на сезирания съд за указания до молителя за отстраняване на нередовности на молбата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. §1а ЗЗДН, а именно правомощия по чл. 130 ГПК, вр. §1а ЗЗДН, вр. чл. 10, ал. 1 ЗЗДН за връщане на молбата в частта й, в която е подадена за защита срещу актове на насилие, извършени преди предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен тримесечен срок.
В противовес на възраженията в жалбата извод за незаконосъобразност на обжалваното определение не следва и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, тъй като последиците на това определение не дерогират приложението на цитираната разпоредба в производството по молбата на жалбоподателя в допустимата й част, с която е заявено искане за съдебна защита срещу домашно насилие, извършено на 30.07.2025г., включително въвеждането в предмета на доказване в производството по тази молба на актове на насилие, извършени преди посочената дата, в това число и извършените според твърденията в молбата актове на насилие на 03.03.2025г. и 11.04.2025г.
Последиците на определението включват и се изчерпват до определяне на допустимите обективни предели на искането за съдебна защита, заявено по реда на чл. 8, ал.
1, т. 2 ЗЗДН, а по съображенията по-горе тези последици са постановени от първоинстанционния съд в правилно приложение на чл. 130 ГПК, вр. §1а ЗЗДН, вр. чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от името на М. И. З. срещу определението от 05.08.2025г. по гр.д. №42308/2025г. на СРС, 139 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2