Разпореждане № 5128 от 09.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5128 гр. Благоевград, 09.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101688 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено от „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК:

202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. И. Ж. с ЕГН: ********** от гр. Е***, за сумите от 255,65 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 27.06.2026г. до окончателното й погасяване; 28,41 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2022г. до 12.01.2024г., за които се твърди, че са дължими по Договор за паричен заем № 779120 от 07.03.2022г., сключен от длъжника с „Креди Йес“ ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г. и Приложение №1 към него, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /92,03 евро/.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, а по същество е частично основателно, тъй като договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

По делото е представен Договор за паричен заем № 779120 от 07.03.2022г., сключен от длъжника с „Креди Йес“ ООД, от който е видно, че „Креди Йес“ ООД е предоставило на Т. И. Ж., като кредитополучател сумата от 500 лв., при следните параметри: годишен процент на разходите - 49,065 %; брой вноски - 27, с начален срок на договора 14.03.2022 година и краен срок на договора 12.09.2022 година, месечен лихвен процент - 3,340 %, обща дължима сума 555,56 лв.

Съгласно чл. 6 от договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант /и отговарящ/ и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените в чл. 6 от 1 договора обезпечения, по избор на заемателя. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че заемателят не е предоставил уговореното в чл. 6 обезпечение, дължи неустойка в размер на 335,44 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

В договора е посочен ГПР от 49,065 %, като в чл.3.3 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на следните допускания - заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисиони, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване; заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем. Начинът, по който е формулиран ГПР е неясен и от него не става ясно дали в същия е включена и неустойката. В договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от 49,065 % и как е формиран същият, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49,065 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и при изчислението на ГПР неустойката не е включена като разход по кредита.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед 2 недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва. В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според съда ще надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.

11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит, 3 съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл.

23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Заявителят отрича да са извършвани плащания по кредита. Ето защо заповед за изпълнение следва да бъде издадена за сумата от 255,65 евро - главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 9,77 евро - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 36,81 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 28,41 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2022г. до 12.01.2024г. и за разноски НАД уважения размер от 46,58 евро ДО претендирания размер от 102,89 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника Т. И. Ж. с ЕГН: ********** от гр. Е***, за следните суми:

- сумата от 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/ – главница по Договор за паричен заем № 779120 от 07.03.2022г., сключен от длъжника с „Креди Йес“ ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.06.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 46,58 евро /четиридесет и шест евро и 58 евроцента/ направени по делото разноски, от които 9,77 евро - платена държавна такса и 36,81 евро - юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

4

- сумата от 28,41 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 07.03.2022г. до 12.01.2024г.;