Решение № 81 от 12.04.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81 гр. Перник, 12.04.2023 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен Съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Наталия

Симеонова и с участието на прокурор

Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –

Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 43 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.П.С. ***, против решение № 685 от 15.12.2022 г., постановено по АНД № 1582/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № 7874 от 29.09.2022 г., издадено от началника на Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” (ОКРПМ), дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”

(ДАРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на С.П.С., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.), във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

(осемстотин лева), като за същото нарушение намалил размера на административното наказание „глоба“ на 500 лв. (петстотин лева).

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е формирал погрешни правни изводи за съставомерност на процесното деяние, за липса на допуснати в производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, за липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“. В срока по чл.

213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез главен юрисконсулт М.М.. Възразява срещу доводите в жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото становище се поддържа отговорът по касационната жалба и се иска оставяне в сила на обжалваното решение, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Бисер Ковачки дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд–Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал.

1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № 7874 от 29.09.2022 г. началникът на ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, наложил на С.П.С. административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за това, че на 01.09.2022 г., в 11:10 часа, на път – АМ „Струма“, км 26, на 500 м след отбивка за с. Студена, в посока – гр. Благоевград – гр. София, управлява и извършва превоз на товари с моторно превозно средство (МПС) с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка „СКАНИЯ“, с рег. ****– тежко пътно превозно средство (ППС) по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 от Наредбата, тъй като в резултат на извършено към този момент измерване на натоварването на ос е констатирано, при измерено разстояние между осите 1.42 м, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на ППС е 20.945 т, при максимално допустимо натоварване на ос – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.

5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., т.е., че е налице превишаване с 1.945 т. Формулирано е административнонаказателно обвинение, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари (фракция) без да има право на това съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата.

Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0009229 от 01.09.2022 г., в който е формулирано административнонаказателно обвинение срещу жалбоподателя, че осъществява превоз на товар – асфалтова смес, за което „не представя разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата“, съответно за нарушени са посочени нормите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.

8, ал. 1 и ал. 5, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го е изменил, като за същото административно нарушение е намалил размера на глобата от 800 лв. на 500 лв. Направил е извод за безспорно установено за извършено и от касатора административно нарушение, състоящо се в осъществяване на движение, посредством управление, на тежко ППС за дейност от специалното ползване на пътищата без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя и за правилно приложен към това деяние материален закон. Прието е, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

Съображенията са следните:

Настоящият състав възприема, доводите на касатора и счита, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, както и е налице неправилно прилагане на материалния закон.

С АУАН на водача е предявено, че е осъществил движение на процесното ППС – извънгабаритно, тежко по смисъла на разпоредбите на Наредбата, без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, с което е прието, че са нарушени нормите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл.

8, ал. 1 и ал. 5, и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г..

В НП формулирано е бланкетно, непълно и несъответно на предявеното с АУАН обвинение, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари (фракция) с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да има право на това съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, съответно за нарушени са посочени чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т.е. при еднородни фактически обстоятелства, предявени с АУАН и НП са, както различни фактически обвинения срещу дееца, така и на същите е дадена в известна степен различна правна квалификация що се отнася до частта на АУАН, в която посочена за нарушена е разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата (регламентираща една от хипотезите на разрешаване на движение на извънгабаритни и тежки ППС). Следва да се посочи в тази връзка, че осъществяването без разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, на движение на извънгабаритно ППС в рамките на специалното ползване на пътищата и управлението на извънгабаритно ППС по пътищата, отворени за обществено ползване в случаите, в които не се следва издаването на такова разрешение, изпълват съставите на различни административни нарушения, всяко от които наказуемо по различен нормативен ред – Закона за пътищата, съответно ЗДвП.

Предвид горното в НП е извършено съществено изменение на административнонаказателното обвинение, предявено на нарушителя с АУАН, основано от наказващия орган без конкретно изложени мотиви, неправилно в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Еднородността на фактите и обстоятелствата, посочени в АУАН и възприети в НП, не съставлява достатъчно основание за упражняване на правомощието по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Понятието „нарушение“, визирано в сочената и приложена разпоредба на ЗАНН, изисква установеност на фактическото обвинение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, предявено на нарушителя с АУАН, от който момент именно е и гарантираното от процесуалния закон право на нарушителя да узнае фактите, срещу които да организира защитата си.

Фактически с АУАН е предявено извършването на нарушение по чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движение без разрешение, но е извършена правна квалификация, съответна на извършено административно нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. На свой ред наказващият орган в НП е приел, че към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари (фракция), без да има право на това съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, видно от обстоятелствената част – с извънгабаритно ППС, в случая тежко поради установено натоварване на ос, надвишаващо максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и е квалифицирал деятелността освен като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., също и по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Последната разпоредба обаче, е относима към състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата (т.е. визира обстоятелствено предявеното с АУАН).

С така извършеното от наказващия орган изменение на административнонаказателното обвинение, предявено с АУАН на нарушителя, е пренебрегната обвинителната функция на АУАН, довело и до нарушаване правото на защита на дееца. Извършените в АУАН и НП правни квалификации съдържат некореспондиращи си, както със съответното обвинение, така и помежду си нормативни разпоредби, което на свой ред рефлектира и върху правилното приложение на материалния закон. Установеното в своята съвкупност е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Не кореспондира с доказателствата, приобщени по делото и изводът на пръвоинстанционния съд, че водачът не е притежавал валидно разрешение, издадено по реда на Наредбата, тъй като измереното претоварване на осите е надвишавало както нормите по Наредбата, така и параметрите по представеното от водача разрешение/квитанция за платена пътна такса. Това е така, защото нито АУАН, нито НП, обстоятелствено съдържат описание на параметри в представено разрешение/квитанция за платена пътна такса. Такова доказателство (разрешение/квитанция) не е и приобщавано по преписката и делото, съответно на наказания водач не е предявявано нито фактически, нито правно, обвинение, съставляващо управление на МПС с параметри, надвишаващи посочени в представено разрешение/квитанция за платена пътна такса.

На следващо място районният съд, във връзка с правилното приложение на материалния закон, е дължал проверка налице ли са били на първо място предпоставки въобще за наличие на разрешение, независимо въз основа на разрешително или на квитанция за заплатени пътни такси, а едва след това, наличието или не такова.

Разпечатката съдържа 47 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d15c0fb-5546-40dd-b001-5862ecb7bf8c