Решение № 7665 от 10.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7665

Хасково, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701604 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от А. А. Х., [държава], с посочен по делото адрес и по рег.карта – Харманли, срещу Решение №4616/26.08.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не било обсъдено дали опасенията от преследване се основават на събития, настъпили, след като чужденецът напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, и дали тези опасения обосновават основателното предположението, че спрямо молителя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Влошената обстановка в [държава] била ноторно известно обстоятелство и за случващото се там ежедневно се изнасяла нова информация. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви от страна на цивилното население. По данни на правозащитници, в [държава] били загинали над 1000 души в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на диктатора А., повечето от които цивилни граждани. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане там щяло да застраши пряко основни неотменими права на жалбоподателя като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Освен това претърпял неуспешна операция в [държава], като продължавал да има здравни проблеми и искал да проведе лечение в България. Връщането на човек със сериозно заболяване в държава, където няма адекватна грижа нарушавало чл.3 от ЕКПЧ. Неоснователни били съображенията на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, според които закрила можело да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, респ. когато в една част на държавата по произход не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и можело основателно да се очаква да се установи там. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на президента Б. А., опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Към 16 декември 2024 г. ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Актуалната ситуация в тази страна отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, като в идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която България следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, в решение по дело С-406/22, съгласно която член 37 от Директива 2013/32 трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговаряли на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да били определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Отказът за предоставяне на закрила бил обоснован с наличие на хипотеза по чл.28 от Директива 2013/32/ЕС на ЕП и съвета относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила. В случая органът твърдял, че напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее РПЦ Харманли и не били известни обстоятелства, които да са извън неговия контрол и да са му попречили да стори това по установения ред. Но за жалбоподателя не било известно и не му било обяснено, че не може да живее на друг адрес, поради което напуснал РПЦ преждевременно, а това бил направил защото се нуждаел от средства за живот и си намерил работа. Не проявил незаинтересованост и не бил бездействал, поради което органът да приеме, че негласно оттеглил молбата си и се отказал от нея. Привежда като аргумент, че решението било изготвено на 26.08.2025г. и било връчено лично на 09.09.2025г. Административният орган не спазил и императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение молителя или с държавата му по произход, или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той можел да придобие, включително и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на търсещия закрила с общата обстановка в [държава], административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-3397/02.07.2024г. по описа на ДАБ О. Х. А. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 09.07.2024г., както и покана за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут и за реда за подаване на молба за международна закрила, както и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, като в п.ІІІ – Връчване на решенията, Права и задължения, т.1-2 изрично се сочи, че имат право да останат на територията на РБ и да се движат в рамките на определената територия, но в т.5, 8 и 9 е разяснено, че по време на производството чужденецът е длъжен да не променя определения адрес без разрешение на ДАБ, да не напуска територията на РБ и определената зона без разрешение на ДАБ. За запознаване с правата и задълженията има положен подпис от чужденеца, като това е станало в присъствието на преводач, който също положил подпис за извършения превод.

С писмо рег.№М-23739/29.11.2022г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 16.09.2024г. с Решение №9701 на Заместник-председател на ДАБ производството по предоставяне на закрила е било прекратено, тъй като чужденецът не се е явил за провеждане на интервю, за което бил поканен с приложена в преписката покана, подписана от него. Изрично се сочи липсата на информация за наличие на обективни причини, които да са попречили на чужденеца да се яви, поради което било прието, че напускането на РПЦ било самоволно, а и нямало постъпило искане за разрешение да пребивава на друг адрес.

На 09.05.2025г. О. Х. А. е подал молба за възобновяване на производството съгласно чл.77, ал.3 от ЗУБ, поради което отново е връчена покана за интервю.

На 14.05.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че бил роден 2007г., а не както първоначално казал 2002г. Имал брат в Германия от три години със статут. Напуснал [държава] през февруари 2024г., когато отишъл в Турция, но останал само 1 седмица в Одрин и влезнал в България нелегално през март 2024г. В първото българско село ги задържали и бил закаран в лагер от затворен тип. Цел на пътуването била Австрия, защото там имал близки и един работел в болница, а му било необходимо лечение – проблеми в мускулите на гърба. Напуснал РПЦ Баня на 15.07.2024г. след регистрация на 09.07.2024г. и отишъл с трафикант на сръбската граница, преминал, но го хванала и върнали обратно. При вотрия опит успял да влезе в Сърбия, два дни бил в Босна, минал в Хърватска с лодка, а след това с коли до Словения и после в Австрия. Сам се предал на полицаите в Австрия и останал в лагер две седмици, отишъл при близките си и те го завели в болница за 3 дни, оправил се и отишъл при приятел за два дни, а после се върнал в лагера. Там бил 4 месеца, но дошли немски полицаи и му дали възможност или да се върне в България, или да излезе на външен адрес. Отишъл на външен адрес, но след 14 дни дошли полицаите и го завели в затворен лагер и после на летището и в България. Не искал да се връща в България, но сега искал да остане в България. Отишъл в Австрия само да се лекува. Имал усложнения и затова останал повече време там. В България нямало такава апаратура, с която да се лекува. Документите от лечението били в Австрия. Подал молба за закрила в Австрия, защото трябвало да се лекува. В [държава] бил арестуван заради катастрофа през 2023г. Не бил осъждан, нямал проблеми заради етноса или религията си, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие, живял в Идлиб и не бил виждал военни действия. Но пък били близо до Латакия, където били алауитите. Учил до 9-ти клас и работел като автомонтьор. Напуснал заради сигурността и трудния начин на живот в [държава]. През 2023г. негов племенник загинал от случаен куршум и така станало и с братовчед му. Самият него го закачил куршум леко. В затвора свободната армия го биела с палки и маркучи.

Съгласно докладни №РПЦБ-01-185 от 20.05.2025г. и рег.№[рег. номер] 16.05.2025г. след представяне на документ за самоличност била извършена корекция на имената на чужденеца А. А. Х..

Видно от ДЗ от 03.07.2025г. и след извършена корекция на датата на раждане на 01.07.2025г. А. А. Х. е навършил пълнолетие.

С писмо рег.№М-8277/24.07.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

С Решение №4616/26.08.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от А. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 09.09.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 10.09.2025г.

Представена е Справка №МД-02-367 от 01.07.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

С писмен отговор на жалбата се представя Справка №МД-02-483 от 10.09.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към посочената дата.

Разпечатката съдържа 26 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d15b13e-9a20-4955-b3f2-6afdea9804f6