Определение № 5353 от 11.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5353 гр. София, 09.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507056 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 6143 от 30.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7056/2022 г., по описа на СГС ІV - „Д” състав, изцяло е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения от „С.“ ООД, с ЕИК **** , срещу Ц. М. З., ЕГН:

**********, Г. С. А., ЕГН: **********, М. С. А., ЕГН: ********** - двамата действащи чрез законния си представител Ц. Младенов З. и А. С. А., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си Т. Г. А., П. К. Г., ЕГН: ********** и В.

П. Д., ЕГН: **********, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 8 828 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на незаконосъобразно упражняване на процесуални права незаконосъобразно и недобросъвестно искане за обезпечаване на предявени искове от ответниците по гр. д. № 16147/2020 г. по описа на СРС, 178 с-в.

С оглед неоснователността на въззивната жалба „С.“ ООД, с ЕИК ****, е осъдено да заплати на адвокат П. П. С. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответниците пред СГС в размер на 771, 40 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Постъпила е молба от 22.12.2023 г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от адв. С., с която се иска изменение на въззивното решение в частта с разноските, като му бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 ЗА за осъщественото процесуално представителство в размер на още 3 857 лв., представляваща разлика между присъденото от СГС възнаграждение от 771, 40 лв. и действително следващото се адвокатско възнаграждение от общо 4 628, 40 лв. за оказаната от него защита на всеки един от ответниците. Твърди, че е без значение обстоятелството, че защитата, която е осъществил за ответниците е била еднаква.

Счита, че, доколкото такава е била предоставена на всеки един от ответниците, които са обикновени другари в процеса му се дължи отделно адвокатско възнаграждение в минимален размер за защита по всеки един от исковете, предявен срещу съответния ответник. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията си.

1

Ответната страна по молбата „С.“ ООД, в законоустановения срок, оспорва подадената молба. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е предвидено, че възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях по отделно, независимо от формата на съединяване на исковете. В случая искът е един, а положението на ответниците един спрямо друг в процеса било без правно значение.

С тези доводи моли съда да остави без уважение депозираната молба.

По молбата за допълване на определението в частта за разноските:

Процесуалният ред за разглеждане на молбата за изменение на решението с присъждане на разноските, които съдът е отказал да възложи, е този по чл. 248 ГПК.

Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

Когато съдебният акт е обжалваем, срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.

В случая въззивното решение не подлежи на обжалване и е постановено на 30.11.2023 г., а молбата за изменението му в частта с разноските е депозирана на 22.12.2023 г., поради което едномесечният срок за подаване на молбата е спазен.

Тъй като става въпрос за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.

38 ЗАдв, съдът намира, че за допустимостта на молбата не е необходимо представяне на списък на разноските.

По същество съдът намира следното :

Отговорността за разноски в гражданския процес по чл. 78 ГПК е безвиновна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. В този смисъл, отговорността за разноски е своеобразна санкция за неоснователно предизвикалия правния спор и е призвана да възмезди вредите, които насрещната страна е претърпяла, във връзка с този правен спор. Същевременно, според чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението на процесуалния представител трябва да бъде справедлив, обоснован и съобразен с осъществената от адвоката дейност.

Обвързването на размера на възнаграждението единствено с броя на защитаваните страни, противоречи на това правило, съставлява прекомерна санкция за неоснователно предизвикалия правния спор и би довело до неоснователно обогатяване, което обезсмисля заложената идея за репариране на причинените вреди. Поради това, съдът приема, че при определяне размера на възнаграждението е длъжен да съобрази извършената от адвоката конкретна дейност по делото. Цитираната от молителя съдебна практика е в същия смисъл.

Въззивният съд вече е изложил съображения в решението, че възнаграждението се дължи не според броя на ответниците, а с оглед обема на предоставената от адвоката защита, по аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА. Този извод следва и по арг. от чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 2, ал. 5 НМРАВ. В случая се касае до един иск, предявен при условията на солидарност срещу 6 ответници. В същото време независимо, че адвокат С. е сключил с всеки от въззиваемите отделен договор за безплатна правна помощ, защитата на всички е осъществена общо и на едно и също правно основание, с общ отговор на въззивната жалба.

По изложените съображения, въззивният състав не намира основание за 2 изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Определеният в решението размер от 771, 40 лв. е в рамките на предвидения в Наредбата минимум и е справедлив и обоснован - кореспондира с обема на оказаната от адвоката защита и на фактическата и правна сложност по делото. Молбата от 22.12.2023 г. на адв. С., за изменение на въззивното решение в частта с разноските по чл. 248 ГПК, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 22.12.2023 г., подадена от адв. П. С., като пълномощник на въззиваемите - ответници Ц. М. З., Г. С. А., М. С. А., А. С. А., П. К. Г. и В. П. Д., за изменение на решение № 6143 от 30.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7056/2022 г., по описа на СГС ІV - „Д” състав, в частта на разноските, по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3