Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1360 от 15.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1446/2021
Вид
Решение № 1360
Подписан
15.12.2021
В сила
15.12.2021
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.48 · Закон за движението по пътищата
  • чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.465 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000501446 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. И. К. срещу решение № 261477/ 05.03.2021г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д.

№ 9543/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 35 000 лв. до 120 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдебният акт противоречи на чл.52 от ЗЗД. Съдът правилно е приел, че трябва да се ангажира отговорността на ответника, но при постановяването на решението си е нарушил логическите и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи. Неправилно съдът е приел, че от негова страна е налице съпричиняване в обем от 50%, тъй като е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.137а от ЗДвП. Възражението за съпричиняване не е доказано. Не е ясно как съдът е достигнал до извода си за размера на съпричиняването, както и какви обективни и безспорни факти и обстоятелства е взел предвид. От комплексната експертиза е ясно, че при конкретния механизъм коланът не 1 може да се задейства и изиграе предпазната си роля. Тежките травми, които е получил могат да се получат при и без поставен предпазен колан. Дори и да се приеме, че е налице съпричиняване, то би могло да се отнесе само до получените увреждания на гръдния кош от второ до пето ребро, които са леки по своя характер. Поради което определеният принос от 20% и редуцирането на обезщетението с него за всички травми е прекомерно и неоснователно.

Вещите лица от комплексната експертиза не са заявили категорично дали въззивникът е бил с правилно поставен предпазен колан или не. Те не са направили категоричен извод за причинност в обхвата и вида на уврежданията с непоставен предпазен колан, а само хипотетичен, че те биха били по- леки. Жалбоподателят счита, че първопричината за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който не е пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил. Приемането на принос от негова страна в размер от 30% е прекомерен. В жалбата се поддържа, че по безспорен начин са доказани търпените значителни неимуществени вреди от сериозните получени при ПТП травматични увреждания. Съдът не е взел предвид, че той е с 50% трайно намалена работоспособност. Не са отчетени в пълна степен както получените телесни увреждания, но и психическата травма, заедно с другите болки и страдания, които е търпял за дълъг период от време. Съдът не е изяснил каква е икономическата конюктура и как тя е обосновала преценката му да отхвърли претенцията му над 35 000лв.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск над сумата от 35 000лв. до 120 000лв.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът К. К. твърди, че на 07.03.2018г. около 8 ч. в гр. Бяла на кръстовището на път ПП I 5 и 55 км. към гр. Велико Търново, товарен автомобил „Рено“, модел „Магнум“ с рег. № А 6028 НА и полуремарке с рег. № А 1390 ЕМ, управляван 2 от И. Ц. К. е нарушил правилата за движение по пътищата. Той не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № Р 1850 ЕМ, управляван от ищеца. В следствие на това между двете ППС е настъпил удар. За ПТП е съставен констативен протокол № 11/07.03.2018г., в който е отразено, че причина за настъпването на пътния инцидент има водачът на товарния автомобил. В следствие на произшествието е получил следните увреждания: фрактура на тазобедрена става, фрактура на лява бедрена кост, фрактури на втора и трета ребрени кости в ляво, фрактура на втора и трета ребрена кост в дясно, комоцио със загуба на съзнание, охлузно- контузни рани на главата с хематом, охлузноконтузни рани по тялото. На 07.03.2018г.е закаран по спешност в болница, където са извършени прегледи и стабилизиращи мероприятия. Заради получените хематоми и кръвонасядания е опериран на 20.03.2018г., при която в лявата бедрена кост е поставен имплант. На 14.05.2018г. е постъпил по спешност в болница поради оток и секреция на оперативната рана на бедрото, при което е направена повторна операция и е изписан за домашно лечение на 16.06.2018г. В продължение на 4 месеца е бил напълно неподвижен и прикован на легло. За този период трудно се е придвижвал сам и е покривал ежедневните си нужди. Бил е принуден да ползва чужда помощ. До момента болките и страданията не са отшумели и лечението му продължава. Към момента ищецът не е възстановен. Той е бил лишен дълго време от обичайния си динамичен начин на живот, а преживеният шок и стрес ще останат завинаги в съзнанието му. Ищецът е извършил разходи във връзка с лечението, които са в размер на 3 732, 77 лв., а именно: 320 лв. за антибиотичен цимент, 2400лв. за имплант, 320 лв. за антибиотичен цимент, 42, 77 лв. за имплант. За товарния автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била валидна от 22.11.2017г. да 21.11.2018г. По предявена пред застрахователя претенция е образувана щета, но не му е определено и изплатено обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., в едно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3732, 77 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със законната лихва от 13.07.2018г. върху сумата от 2400лв., а за сумата от 1332, 77 лв. от 16.01.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.

3

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК заявява, че оспорва исковете. Оспорва описания в исковата молба механизъм, за наличието на причинно- следствена връзка на претендираните вреди с виновното поведение на водача на товарния автомобил „Рено Магнус“.

Оспорва, че последният е имал вина за пътния инцидент. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът е бил без поставен предпазен колан, нарушил е чл.48 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял посочените в исковата молба вреди. Счита размера на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен. Оспорва по основание и размер претенцията за имуществени вреди, както и тази за законната лихва.

Безспорно е, че на 07.03.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/07.03.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, протокол за оглед на веществени доказателства от 29.03.2018г. и фотоалбум.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

Не се спори и е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване обстоятелството, че за товарен автомобил „Рено“, модел „Магнум“ с рег. № А 6028 НА е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на произшествието при ответника.

Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 557/18 на РУ- Бяла, ОДМВР- Русе, като материалите от него са приобщени към настоящото дело.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното дружество на 22.03.2018г., по която е образувана щета. По нея не е изплатено застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи- 5бр. епикризи, изходящи от УМБАЛСМ „ Канев“ АД, както и разходни документи във връзка с претендираните имуществени вреди, ЕР на ТЕЛК от 14.03.2019г. с определена 50 % трайно намалена работоспособност за 1 година.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, 4 изготвена от вещо лице ортопед- травматолог. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: фрактура на лявата бедрена кост в горната част. Последвало гнойно усложнение- остиомиелит. Забавена консолидация на фрактурата. Фрактура на лявата ацетабуларна/главулечна/ ямка на таза. Фрактури от 2ро- до 5то ребра – двустранно. Порезни рани на дясната ръка. Тези увреждания са получени при ПТП. По своя медикобиологичен характер фрактурата на лявата бедрена кост е причинило на ищеца трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от 30 дни, в случая 2 години. Фрактурите на ребрата са водели до трайно затруднение на движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни, в случая до два месеца. След инцидент е приет за лечение в УМБАЛ „Канев“ – гр.

Русе, където са му извършени изследвания. Първоначално левият долен крайник е бил подложен на екстензия докато се възстанови гръдната травма.

Извършено е било открито наместване на счупената бедрена кост, предварително поставяне на два телени серклажа, след което е поставен интрамедуларен пирон, заключен допълнително с два винта. Включена е била антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Изписан е на 29.03.3018г. без усложнения. След това на ищеца са извършени още оперативни интервенция в лявата бедрена кост поради силни болки, зачервяване и оток в областта на оперативната рана. Приет е за болнично лечение от 14.05.208г. до 15.06.2018г. При приемането е установен фистулен отвор, от който изтича гнойна секреция. Проведени са оперативни интервенции на 15, 16, 17.05. и 12.06. 2018г. Лечението е продължило с медикаменти.

Изтичането на гнойна секреция от оперативната рана на лявото бедро е продължило и след това като на ищеца са извършени общо 22 операции за периода от 07.03.2018г. до 22.10.2019г. След това е настъпило подобрение. Вещото лице е описало здравословното състояние на ищеца към момента. Болките и страданията на ищеца са били най –силни в първите 30 дни след злополуката от двегодишния период на лечение, както и около две седмици след извършените оперативни интервенции. Извън тези периоди болките му са били само периодично изявяващи се след преумора и найвече при рязка промяна на климата. В продължение на година и половина ищецът не е могъл да стъпва на левия си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. Представените разходни документи установяват плащания във връзка с лечението му. Оперативните консумативи не се заплащат от НЗОК.

5

Допусната комплексна автотехическа и медицинска експертиза е дала заключение за механизма на ПТП, мястото на удара, причините за настъпването му. Ищецът е бил без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв К. К. не би получил тежката гръдна травма. Лекият автомобил е бил оборудван фабрично с триточкови предпазни колани за всички седящи места.

По отношение на фрактурата лявата бедрена кост и тазовата ямка- тя би се получила и с поставен предпазен колан, тъй като лекият автомобил, който той е управлявал, е с малко разстояние от бордното табло до линията на коленните стави. Тази фрактура може да се получи и от тежките метални деформации в предната част на автомобила. За ищеца ударът е бил челен.

Нараняването на дясната ръка може да бъдат получени при всякакви условия- с и без поставен колан, тъй като движението на горните крайници не се ограничава от предпазния колан.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертиза. Тя е посочила, къде на платното за движение е настъпил удара между двете МПС, както и че уврежданията по лекия автомобил са били в предната лява част. На товарния автомобил има повреди в най- задната лява част на полуремаркето- калобрана на най- задната лява губа е откъснат от левия си външен край като част от него е висял на земята. Вещото лице е посочило каква е била пътната маркировка в района на катастрофата. Лекият автомобил се е движел по път ПП I-5 гр. Русе- гр. Велико Търново като посоката му на движение е била от гр. Бяла към ж.п гара Бяла- изхода на града или посока от гр. Русе към гр. Велико Търново. В района на ТИР паркинг и бистро „Боби“, отделен с разделителен остров между двете отбивки е искал да продължи направо. Товарният автомобил се е движел по същия път и в същата посока като лекия автомобил. В района на ТИР паркинга е възнамерявал да промени посоката си на движение от гр. Велико Търново към гр. Русе като за целта композицията е отклонена вдясно в района на паркинга. След това възнамерява да пресече платното за движение на път ППI-5, за да се включи в платното за движение, предназначено за движение в обратна посока- от гр.