Определение № 120 от 23.02.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 41/2024
- Вид
- Определение № 120
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433,ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120 гр. Ловеч, 23.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500041 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид :
Подадена е частна жалба № 4443/28.11.2023 г. от Й. М. П. против определение №257/13.11.2023 г. по гр.д. №363/2022 г. по описа на РСЛуковит, което посочва, че е неправилно, незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Проследява извършваните вписвания на прехвърляния и възбрани и се позовава на действието на чл. 115 от ЗС. Разсъждава върху действието на вписаните възбрани и тяхната непротивопостановимост спрямо него. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а делото върнато за разглеждане на исковата молба по същество.
В писмен отговор №207/15.01.2024 на частната жалба Н.К. е заявил, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на ищеца. Акцентира на действието на съдебно решение по гр.д. №35/2017 г. на ЛОС и субективните намерения на Д.С. и И. П.. Обсъжда действието по изпълнителното производство от 2022 г.
Позовава се на разпоредбата н чл. 183 от ЗЗД и счита, че тя е била нарушена.
Изтъква, че ищецът е бил адвокат, както на длъжника по изп.д. №1412/2016 г.
, така и на И. П. по изп.д. №185/21 г. на ЧСИ П.. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определението на ЛРС от 13.11.2023 г.
1
Луковитски районен съд е постановил определение №257/13.11.2023 г. по гр.д. №363/2022 г.,с което е върнал исковата молба подадена от Й. М. П., ЕГН **********, адрес: ****, чрез адв. В. В. М. от ВТАК, срещу ответниците Н. Г. К. (взискател по изпълнително дело), ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, чрез адв. Т. Д. и Д. П. С. (длъжник по изп.д.), ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и прекратил производството по гр.д. № 363/ 2022 г. по описа на Районен съд – Луковит.
Съдебният акт е съобщен на Й. П. на 20.11.2023 г., частната жалба е подадена на 28.11.2023 г. то страна в процеса и следователно е допустима.
Производството се развива по искова молба №780/28.07.22 г. на Й. П. против Н. Г. К. и Д. П. С. с цена на исковете 29.552.90 г. лева и правно основание чл. 440 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК. В основание на исковете е посочено,че Й. П. е закупил процесните недвижими имоти с Нотариален акт от 21.06.2022 г. за покупко продажба на недвижими имоти – земеделски земи № 126, том I, peг. № 2472, дело № 108 от 2022г. на Нотариус В. И. - Нотариус с район на действие в РС-Луковит /вписан в СВ-Луковит с вх. peг. № 787/ 21.06.2022г., акт № 48, том III, дело № 456/ 2022 г / о т продавача И. Т. П..
Изтъква, че при справка в регистъра на публичните продани установил, че с обявление по ИД №1412/ 2016г. на ЧСИ В. П., ½ идеална част от същите имоти са изнесени на публична продан, която следва да се проведе в периода от 03.07.2022- 03.08.2022г., като в обявлението било посочено, че върху имотите са наложени вещни тежести - вписани възбрани в книга ВЪЗБРАНИ, дв. вх. рег. № 506/ 15.06.2020г., том I, акт 37 по ИД № 20168790401412 в полза на взискателя Н. Г. К. . Изтъква,че имущетвото имуществото принадлежи на Д. П. С.. Заявява, че при направена ссправка ва Имотен регистър е установил прехвърляне на имотите на И. П.-вписване от 07.06.2016 г. ,вписване на искова волба на Н.К. против И. П. ,Д.С. и П.П. на 20.03.2017 г.
Посочва, че с решение от 15.11.2017 г. по г.д. №35/2017 г. на ЛОС е обявена относителна недействителност на договора за покупко-продажба от01.06.2016 г. . Излага, че вписванетона съдебния акт по цитираното дело не е извършено и при действие на чл. 115 от ЗЗД е непротивопоставимо . Посочва,че вписаната на 15.06.2020 г. възбрана по партидата на имотите в полза на Н. К. с посочено основание „вписана искова молба от 20.03.2017г е без правно основание за това. Заявява, че тази възбрана не е годно правно основание да се насочи принудително изпълнение срещу имуществото на И. Т. за 2 задължения на Д. С.. Твърди, че възбраната за непротивопоставима на ищеца Й. П., който е придобил собствеността от И. Т. на 21.06.2022 г., като страните по тази сделка били трети лица, на които невписаното решение по уважения П. иск не било противопоставимо. Позовава се на съдебна практика на ВКС р. 448/30.11.2011г. по гр.д. № 100/2011г. първо ГО, р. 414/ 29.10.2012г. по гр.д. № 222/ 2012г., р. 422/ 13.03.2013г. по гр.д. № 223/ 2012г., р. 413/ 29.06.2010 по гр.д. № 900/ 2009 г. Изтъква, че валидно е придобИ. П.вото на собственост върху процесните имоти, а ЧСИ неправомерно е пристъпил към изпълнение срещу същите, което дава правен интерес на ищеца да иска да бъде установено, че това имущество не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело, насочвайки иска си срещу страните по същото – ответникът Н. К., в качеството му на взискател, и Д. С., в качеството на длъжник.
Съдът съобрази, че производство по чл. 440 от ГПК е специално исково производство, тъй като неговото развитие е обусловено от съществуването на висящо изпълнително дело между ответниците и в закона са определени активно и пасивно легитимираните страни в процеса. Ищецът трябва да има качеството на трето лице за изпълнителния процес, което претендира вещни права върху имотите,върху които е насочено изпълнение за парично вземане към длъжника. Отрицателният установителен иск е допустим при установяване на правен интерес за ищеца от този вид защита. В хипотезата на л. 440 от ГПК този вид е съпътстваща защита, доколкото тя се се развива при образуван и висящ изпълнителен процес с предмет парично притезание. В отклонение на установителните искове по чл. 124 от ГПК, абсолютна положителна предпоставка за допустимост на иска по силата на закона е висящо изпълнително производство,в хода на което третото лице търси защита. В такава насока се извеждат предпоставките за допустимост на иска –т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК . В посочения аспект е определение №106/17.06.2022 г. по ч.гр.д.
№700/2022 г. ,решение №42/27.02.2014 г. по гр.д. №6994/2013 г. на ВКС.
Предявяването на иска по чл. 440 от ГПК може да бъде осъществено след налагане на възбрана върху имотите, но до възлагането им на купувача по публичната продан-още един факт относно, който липсват твърдения в исковата молба и представени доказателства, въз основа на които районният съд е следвало да преценява допустимостта на претенцията. Правните 3 последици при положително съдебно решение по предявения иск по чл.
440,ал.1 от ГПК са свързани с прекратяване на незаконосъобразно принудително изпълнение и отричане със сила на присъдено нещо,че имущественото право принадлежи на длъжника. Това рефлектира върху развитието на изпълнителното производство, което следва да бъде прекратено от съдебния изпълнител по чл. 433,ал.1, т.7 от ГПК, а наложените възбрани вдигнати,поради материалноправната незаконосъообразност на насоченото към вещите принудително изпълнение.
Няколкото кумулативни предпоставки са свързани с висящ исков процес, парично притезание като предмет на изп.производство/ в казуса няма данни за предмета на изп. Д. №20168790401412 на ЧСИ П.,предвид приложените няколко писмени доказателста/,третото лице отрича правата на длъжника/те не са производни от тях-решение №65/01.08.2017 г. по гр.д. 4046/2016 г. на ВКС./,изпълнителния способ да влияе пряко на правата на третото лице.Третото лице следва да не е страна в изпълнителното производство, да не нейн правоприемник и да не попада в субективния обхват на изп.производство.
Засегнатите права на третото лице освен право на собственост/както се твърди по исковата молба/,могат да бъдат ограничени вещни права, облигационни права,които биха се повлияли от публичната продан чрез отпадане при осребряване или погасяване.
Следва да се съобрази, че преценката относно възникване правата на третото лице е съотносима към вписването на възбрана в изп. Д.
№20168790401412 на ЧСИ П.. Доколкото липсва копие от изпълнителното дело, а и по приложените справки от АВ-ИР-София не се съдържат достатъчно данни относно основанието за вписването на възбрана върху имотите, не би могло да се направят еднозначни изводи в такъв смисъл. Тази преценка е свързана с произнасяне по същество на иска, а не по неговата допустимост, предвид действието на т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК , където изрично е конкретизирано, че няма допълнителни изисквания за съществуване на правния интерес, освен посочените в закона –чл. 440 ,ал.1 от ГПК .
По делото в исковата молба –основание на исковете не са вписани изявления относно развитието на изп.дело №20168790401412 на ЧСИ П.започване,страни,висящност, насочване на изпълнение към имотите,последни изп.действия към 28.07.22 г.С Тълкуватено решение №8/27.11.2013 г. по т.д.
4
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС се формулира задължението на ищеца в основание на исковете да въведе фактите за правото на собственост и отричането му от ответниците, в хода на изпълнението. В разпоредбата на чл.
440,ал.2 от ГПК ясно и конкретно са изведени пасивно легитимираните страни в процеса именно от кръга на страните в изпълнителното производство-взискател и длъжника. При няколко взискатели, легитимиран ищец по иска по чл. 440,ал.1 от ГПК е този от тях, който е сезирал съдебния изпълнител с искане за насочване на изпълнение върху процесните имоти-в тази насока няма твърдения по исковата молба, няма и данни по приложените доказателства. Предвид нередовността на исковата молба, районният съд е следвало да укаже на страната отстраняване и и едва след изясняване на фактите относно изп.дело да се произнесе по допустимост на исковете. По представеното обявление за провеждане на първа публична продан по изп.
Дело 20168790401412 на ЧСИ П. не може да се установят страните в изп.производство и дали същото е висящо към 28.07.2022 г. Представено е уведомление изх.№00780/14.01.22 г. до Д.П. с вписана дата на връчване 23.02.2022 г. за получаване на съобщение по №20168790401412 на ЧСИ П., което няма данни да е връчено на посочената дата . Вложена е молба №12906/10.03.2022 г. от Д.П. ,в което молителят заявява електронен адрес за връчване на съобщения споменати в уведомление от 23.02.2022 г. по изп.дело изп. Дело 20168790401412 на ЧСИ П.. Последният документ свързан с 20168790401412 на ЧСИ П. е молба №27340/12.05.2022 г.от Д.С. по повод залепване на уведомление №6617/23.03.22 г., залепено на 27.04.23 г. , с искане съобщенията ,споменати в него да се връчват на вписан електронен адрес.
Хронологията на посочените документи е изложена предвид обосновката на настоящия състав, че към 28.07.22 г. не е имало надлежни доказателства относно висящност на изп. Дело 20168790401412 на ЧСИ П..
Такъв извод не може да произтече и от приложения протокол за опис на недвижимо имущество от 16.09.2021 г. по изп.д. изп. Дело 20168790401412 на ЧСИ П. и от доклад за пазарна оценка на поземлени имоти №49195/19.10.21 г. по изп. Д. 20168790401412 на ЧСИ П., тъй като и двата се отнасят за предходна на завеждането на исковата молба по настоящето дело година.
Приложена е молба от Н. К. до ЧСИ В. П. по изп.д. №185/21 г. /което няма данни да е идентично с изп. Дело 20168790401412 на ЧСИ П./.
Представеният изпълнителен лист от 12.12.2019 г. по гр.д. №35/2017 г. на 5
ЛОС касае друго изп.дело, с други длъжници, а не изп.производство цитирано в исковата молба.
Следователно не е изяснен въпросът относно допустимостта на иска по чл. 440 от ГПК и първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.Възраженията на ответника по отговора от 31.10.22 г. относно качеството на Й. П. като адвокат и твърденията за злоупотреба със служебно известна му информация не обосновават допустимостта на иска, а са по същество на казуса.
Допустимостта на искът по чл. 440, ал.1 от ГПК се извежда при две отрицателни процесуални предпоставки. Едната е да е решен със сила на присъдено нещо правен спор-положителен установителен иск относно собствеността на имотите,към които е насочено изпълнението. Втората отрицателна процесуална предпоставка е уважена жалба на третото лице срещу действието на съдия-изпълнителя, засягащо правата му. Тези предпоставки осуетяват правният интерес на третото лице от иска по чл. 440 от ГПК, тъй като то е постигнало целената защита чрез посочените способи.
Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d133298-a4b6-4656-bf7d-99800e3c0789