Решение № 804 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100102081 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. Д. Д., ЕГН **********, гр. Варна, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. С. от АК Варна и съдебен адрес: гр. Варна, ул. „П.Х.“ *** ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 154 500 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че през 2019 год. е привлечена, като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

С присъда по НОХД № 541/21 год. е осъдена, като й е наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 НК е отложено изтърпяването за срок от четири години и шест месеца. Била психически срината. Обжалвала присъдата си пред Апелативен съд-гр. Варна и била оправдана.

Периода от 2018 год. до 02.10.2023 год., определя като най-тежкият и съкрушителен в живота си.

В професионален план работила под огромен психически стрес, като работа под лупа, с много въпроси и недоверие в действията й.

1

В личен план пострадало цялото й семейството. Децата й задавали въпроси, страхувайки се да не влезе в затвора.

Влошила отношенията си с партньора, с който живее на семейни начала, а раздялата е настъпила поради осъдителната присъда.

Нейната майка поради незаконното обвинение е се здравословното си състояние след, като разбра, че съм подсъдима. влошило

Незаконното обвинение е довело до влошаване на здравето й.

Страдала от високо кръвно налягане, повишаване на кръвната захар и паник атаки, които продължават и към днешна дата. Изпитвала страх да излезе на улицата, да се среща с хора, не била адекватна в работата си.

Получила пореден пристъп, завило й се свят спънала, паднала и си счупила крака.

Станала раздразнителна към околните, живеела с чувството, че всички я с укоряват, затворила се, спряла да посещава театрални постановки, концерти, за да не среща с хора които да я питат за делата й.

Посещавала психотерапевт, трудно контролирала кръвната си захар и високото кръвно налягане. Чувството на тревожност я съпътствало всеки ден.

На 30.07.2025 г., била призована да се като свидетел по досъдебно производство №69/25 год. по което Управителят на дружеството е заявил, че не работи с ищцата, тъй като е била задържана за далавери и осъдена.

Продължителността на съдебното преследване и донесла негативни емоции, които се отразили неблагоприятно на психиката, здравето, социалния и семеен живот, уронване на престижа и доброто и име.

Платила за адвокатска защита 4 500 лева по незаконното обвинение.

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:

ОСЪДИ ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да й заплати сумата от 150 000.00 (сто и петдесет хиляди)лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания следствие на незаконното обвинение, ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на постановяване на присъда № 13 от 02.10.2023г. по ВНОХД №256/23г. по описа на Апелативен съд-Варна до окончателното й изплащане.

2

ОСЪДИ ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да й заплати сумата от 4 500/четири хиляди и петстотин/ лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адв. хонорари за защита по незаконното обвинение.

С исковата молба са направени доказателствени искания и са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, действащ чрез прокурор в Окръжна прокуратура гр. Варна.

В отговора, ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., като завишен, недоказан и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД и 4 500 лв. за имуществени вреди, като недоказан.

Твърди, че повдигнатите обвинения по никакъв начин не надвишават по интензитет и обем съвсем обичайните, нормалните, в подобни случаи изживявания, поради което обезщетение за тях не е дължимо.

Според ответника момент на търпене на вредите за ищцата, следва да се счита датата от която е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 255 ал.3, вр. ал.1, т.2.6 и 7 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, а за начален момент на дължимата лихва следва да се счита датата на влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 18.10.2023 год.

Оспорва да е имало влошаване на здравословното и състояние, а ако такова се установи то се дължи на обективни житейски фактори.

Претенцията за причинени имуществени вреди на ищцата в размер на 4 500 лв. за платени хонорари на адвокати е неоснователна тъй като не се подкрепя от доказателствата.

Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, представлява се от прокурор при ВОС, който поддържа отговора на исковата молба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната 3

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От материалите по наказателното делото се установява, че ДП № 55/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна е образувано на 02.04.2019 г. и на 16.07.2019 г. ищцата Ц. Д. Д. е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т.6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 4 от НК и спрямо нея е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Непосредствено след предявяване на обвинението е проведен разпит на ищцата, като обвиняема, за което е съставен съответен протокол от 16.07.2019 г.

С Постановление от 25.05.2021 г. наложената мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена, поради изтичане на законоустановения срок за налагането й.

На 27.05.2021 г. срещу Ц. Д. Д. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 541/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

В съдебната фазата ищцата имала последователно два защитници.

Производството е продължило близо две години, през които са проведени десет открити съдебни заседания, всички с присъствието на подсъдимата Ц. Д. и нейния защитник.

По делото са разпитани множество свидетели и са изслушвани вещите лица по назначените в досъдебното производство експертизи.

Делото е приключило с Присъда № 24/15.05.2023 г. НОХД № 541/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с която ищцата е призната за виновна по поддържаното срещу нея обвинение и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години и шест месеца.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба, по която е образувано В.Н.О.Х.Д. № 256/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С Присъда № 13/02.10.2023 г. , постановена по В.Н.О.Х.Д. № 256/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, е отменена присъдата на Окръжен съд – Варна, а ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършването в съучастие с друго лице на престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2.6 и 7 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК.

Оправдателната присъда на въззивния съд, не е обжалвана или 4 протестирана и е влязла в сила на 18.10.2023 год.

Според приобщената по наказателното делото справка за съдимост (л.122, том 2 на ДП) Ц. Д. не е осъждана.

От приложената по делото етапна епикриза от 31.05.2024 г. (л. 34), издадена от д – р В. В. К., се установява, че на Ц. Д. е поставена диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, други депресивни епизоди.

В снетата анамнеза е отразено, че се касае за пациентка, която от 2019 г. по повод травмиращ момент във връзка с подадено срещу нея дело е с оплаквания за напрежение, плачливост, безсъние, повишаване на ст. на АН достигащи 180-100. С натрапчиви мисли и негативно отношение към заобикалящите.

Видно от етапна епикриза от 18.06.2025 г. (л. 29), издадена от д – р В. В.

К., в снетата анамнеза е отразено – главоболие, световъртеж, изтръпване на крайниците, напрежение и безсъние, засилващи се постепенно. Началото на травмиращия момент е във връзка с обвинение от прокуратурата и две съдебни дела. Нарушение, шум в ушите и чести паник атаки. Поставена е диагноза - хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, други депресивни епизоди, захарен диабет.

Представени са и амбулаторни листи от извършени прегледи, които потвърждават така посочените диагнози.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно - психиатрична експертиза (л. 80 и сл.) се установява, че от представената медицинска документация и проведеното изследване са налице данни за тревожно-депресивна симптоматика от 2022 г. За първи път подобно състояние, експертът е посочил, че е отразено в амбулаторен лист от 20.09.2022 г., където в придружаващи заболявания е посочена диагноза „Други депресивни епизоди“. Вещото лице е констатирало, че липсва подробно описание на психичното състояние, като в обективно състояние е отразено само: „Световъртеж. Главоболие. Пулмо б.о. АН 180/120“.

Според споделеното от освидетелстваната същата е започнала да посещава психиатър от 2022 г., но липсва медицинска документация. Доц. Д-р В. е констатирал, че на страница 7 в амбулаторен лист от 18.12.2023 г. е посочено лечение с Клонарекс 2 мг 2х2, Ксанакс 0,5 мг, 2х2, което не е 5 напълно адекватно към посочената диагноза. В проведеното интервю ищцата е споделила, че провеждала лечение с Линефор, Левид, Тритико, без да може да уточни конкретните периоди.