Определение № 596 от 26.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Плевен, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500179 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

С определение №57/09.02.2024г, постановено по гр.д.№55/2023г.

Кнеженски районен съд е върнал на Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.Червен бряг, ул.***, *** исковата молба с приложенията.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от Д. Д.. В нея се изразява общо недоволство от определението. Твърди се, че основен мотив за връщането е факта, че трябва да внесе сумата от 460лв. адвокатски хонорар, за това, че лицето към което е завел иск не е намерено на адрес. Заявява, че е парадоксално, че въпросното лице, което не може да бъде издирено и да му бъде връчена призовка живее на около 200м. от моята къща. В домът му винаги е имало хора-жената с която живее на семейни начала/а може би има и сключен брак/ брат му и баща му. Самото лице също живее на този адрес и той много кратно го е виждал в селото.

Счита, че органите на съдебната система не искат да призоват лицето в продължение на повече от една година и той е лишен по този начин от търсене на справедливост по единствения законен, правов ред. Самото искане о т PC-Кнежа да плати хонорар на адвокат е абсурдно. Съдът не си давал сметка, че с пенсия от 780лв. няма как да си позволи тези разноски, които са му и непонятни - да плати на адвокат, който да представлява ответната страна в един граждански спор по договор. Моли определението да бъде отменено и 1 делото върнато на РС-Кнежа за продължаване на съдопроизводствените действия.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред РС-Кнежа е образувано по искова молба от Д. В.

Д. против И. Ю. М., с ЕГН ********** от с.***, Община Кнежа, Област Плевен, ***, с която се иска съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 1600,00 лева, заедно със законната лихва от датата на иска и съдебни разноски по делото.

При размяна на книжата по чл.131 от ГПК ответника И. Ю. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***, *** и настоящият адрес в с.***, ул.***, не е намерен на адресите, залепени са уведомления, като той не се е явил да получи призовката. Съдът е изискал справка за настоящ и постоянен адрес и се оказа, че адресите са същите , по справката НБД, както и няма действащи трудови договори. Поради това е счел, че се налице предпоставкипе по чл.47 ал.6 от ГПК е и изискал от ПлАК да определи особен представител на ответника и като такъв е определен адвокат С. П. Я. от ПлАК. С разпореждане № 458 от 14.09.2023г. е уведомен ищеца да внесе определеното адвокатско възнаграждение в размер на 460,00 лева. С молба от 06.10.2023г. ищеца посочва нов адрес на ответника в с. *** на ул.***, на който М. отново не е намерен, видно от отговор изх. №398/19.12.2023г. на Кметство с.***. На 29.01.2024г. му е връчено второ разпореждане, с което отново му е указано внасяне на разноски – адвокатско възнаграждение. След изтичане на срока, в който нередовностите не са отстранени е постановено и връщане на ИМ.

Окръжният съд счита, че така извършените от съда правни процесуални действия са изцяло съобразени с изискванията на закона.

Местожителството на едно лице, участник в съдебно производство се установява по предвидения в закона ред, чрез постоянен и настоящ адрес.

2

Връчването на книжа по делата става по реда на глава шеста от ГПК, като в чл.38 изрично е предвидено, че това става на адреса посочен по делото, а ако не бъде намерено, следва по настоящ а след това и по постоянен адрес.

Следва да се посочи, че съдебни книжа се връчват от съответните длъжностни лица, които извършват това в кръга на своята служба и са длъжни да съставят съответния официален документ, който отразява фактическото състояние установено от тях. Разписката към съобщението е издадена от длъжностно лице в кръга на неговата служба, съобразно предоставената му компетентност, поради което е официален свидетелстващ документ. Същата има формална доказателствена сила, т.е. удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество. Посочената разписка се ползва и с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател. Законната доказателствена сила на официалните документи съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща: фактите, които длъжностното лице твърди, че е осъществило лично и фактите, които според длъжностното лице са се осъществили.

Ето защо и правно ирелевантни са наведените в жалбата доводи, че ответникът живеел близо до ищеца и последният го бил виждал в селото, поради което не е вярно, че не пребивава на адреса. Точно обратното е надлежно установено в разписката.

Ето защо и окръжният съд счита, че изискванията за призоваване са спазени от съда, като нещо повече, същият сам е изискал справка за регистрираните постоянен и настоящ адрес, както и отново е извършил призоваване на посочен от самия ищец нов адрес. След като лицето не е открито на нито един от тях за съда не остава никаква друга възможност освен да пристъпи към назначаването на особен представител на разноски на ищеца съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.

Предварителното внасяне на сума, която да бъде платена на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК при приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция е предпоставка за надлежното 3 упражняване на правото на иск – участието на особения представител е задължително, съответно неучастието му е пречка за движението на делото.

Поради което невнасянето на определеното от съда възнаграждение на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК , респ. непредставянето на доказателства за внасянето му в срок, съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ГПК и основание за приложението на чл. 129, ал. 3 от ГПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията, се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите.

Според практиката на ВКС, невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника, представлява нередовност на исковата молба, която препятства развитието на процеса. Поради това неизпълнението на дадено надлежно указание за внасяне на разноски е основание по чл. 129, ал.

3 от ГПК да се върне исковата молба. В този смисъл е определение № 211/01.04.2013 г. , постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 11/2013 г., определение № 671/21.11.2011 г. , постановено от ІV ГО на ВКС по ч. гр. д. № 542/2011 г., определение № 524/24.07.2012 г. , постановено от ІІІ ГО на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., определение № 530/03.07.2014 г., постановено от ІІІ ГО на ВКС по ч. гр. д. № 3496/2014 г. В конкретния случай е безспорно установено, че с Разпореждане № 458 от 14.09.2023г. и Разпореждане № 48 от 22.01.2024г съдът е дал конкретни указания на ищеца да представи доказателство за внесен депозит от 460лв за особен представител. Безспорно е установено също, че ищецът в определения от съда срок не е изпълнил указанието. При това положение, не може да има съмнение, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, с което е осъществил фактическият състав на чл. 129, ал. 3 от ГПК . Районният съд е приложил правилно нормата на чл. 129, ал. 3 от ГПК и правилно е върнал исковата молба, и е прекратил производството по делото, с оглед на което наведените в жалбата оплаквания в този смисъл се явяват неоснователни.

Ето защо Плевенски окръжен съд счита, че постановеното от КнРС определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 вр. с чл.272 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №57/09.02.2024г, постановено по гр.д.

№55/2023г. Кнеженски районен съд е върнал на Д. В. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.Червен бряг, ул.***, *** исковата молба с приложенията.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5