Определение № 263 от 16.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Бургас, 16.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Даниела Д. Михова

Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500176 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.129, ал.3 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от М. Д. Д. от гр. С., против Определение № 442 от 10.02.2023 г. по гр.д. № 79/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК, е постановено връщане на искова молба вх.№ 9044/30.08.2021 г. по описа на ОС Пловдив, подадена от частния жалбоподател М. Д. Д., с която са предявени искове по чл. 2в от ЗОДОВ срещу ОС Пловдив и АС Пловдив, и е прекратено производството по делото.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при грубо погазване на законите на страната и използване на служебно положение от страна на съдия Р. Ц. (съдиятадокладчик по гр.д.№ 79/2023 г. по описа на БОС, постановил обжалваното определение е различен от посочената съдия Р. Ц.). Твърди се още, че съдията, постановил обжалваното определение е нарушила закона и европейското право, доказала е, че е предубедена и пристрастна към ответниците, не е осигурила безпристрастен и независим съд, когато се съдят съдилища, чиито съдии са нарушили грубо законите на България, задължителните за българските съдилища европейски директиви и практиката на Европейския съд.

Посочва се, че делото е по чл. 2в от ЗОДОВ за нарушено европейско право, като се твърди, че са „нарушени следните директиви:

2.1.8. чл.6 от Европейската конвенция по правата на човека - правото но справедлив процес и безпристрастен съд предубеден и пристрастен съд;

1 чл.6, т.2 от ЕКПЧОС - презумция за невиновност“, като в тази връзка се твърди, че „длъжностното лице следва да се въздържа от действия директни или индиректни които да говорят, че това лице е виновно и е извършило престъпление - преди да е осъдено с влязла в сила присъда“, а разгласяването чрез медиите и съответните коментари преди влязло в сила присъда, че едно лице е извършило престъпление, нарушава чл.6, т.2“. Твърди се, че в случая именно това се е случило с предаването на журналистката ВАЛЯ АХЧИЕВА, в което е демонстрирано лично от нея като журналист и от интервюираните лица, че жалбоподателят е извършил престъпление без да имам влязла в сила присъда. Твърди се, че при изричното несъгласие от страна на жалбоподателя в хода на процеса журналистката да присъства, да си води записки в заседанието, да интервюира в съда, да изнася материали по делото, тя го е сторила с разрешението на докладчика съдия Е. и с позволението и разрешението на председателя на ОС - Пловдив, с което са нарушени правата на жалбоподателя и са му причинени неимуществен и имуществени вреди. Твърди се, че отразяването на наказателните дела неконтролируемо от частна медия (В. А.) създава основателен риск от нарушаване на правото на презумция за невиновност, тьй като с напредването на технологиите тези материали стават достъпни до неограничен брой лица.

Твърди се, че тези действия на съдии от ПОС и ПАС представляват нарушаване на европейски директиви от страна на е грубо погазване на закона.

Сочи се, че правото за получаване на информация от журналисти и от медии не е абсолютно, в който смисъл е чл.7 о/ 4/. Директива 2012113/ЕК за достъп до информация по наказателни дела.

На следващо място се твърди, че е нарушена директива от 2016, с това, че без съгласието на жалбоподателя, той е сниман от журналистката в съдебната палата на Окръжен съд - Пловдив, което е допуснато от председателя на Окръжен съд - Пловдив и от съдията по делото Е..

По отношение на оплакването за нарушено право по чл.6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи се твърди, че това нарушение се състои в това, че при наличие на дело заведено срещу ПОС, съдия Е. от ПОС не е прекратила делото пред себе си, нито се е отвела, с което е нарушила директивите за независим и безпристастен съд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на Окръжен съд - Бургас за продължаване на процесуалните действия.

Против частната жалба е подаден писмен отговор от Ответника по делото Окръжен съд - Пловдив, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че законът (чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК) изисква предметът на делото и искането до съда, да бъдат ясни и конкретни, което се отразява на редовността на исковата молба, съотв.на надлежното упражняване 2 на правото на иск. Сочи се, че когато нередовностите на исковата молба не бъдат отстранени от ищеца в указания му от съда срок, исковата молба подлежи на връщане, а образуваното по нея производство – на прекратяване.

Твърди се, че на ищеца са давани многократно конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата му молба, които той не е изпълнил. Сочи се, че след като исковата молба и до момента е неточненапо отношение на това – кои са противоправните действия на длъжностните лица от ОС - Пловдив, не може да се направи извод, че Държавата чрез ОС Пловдив, е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Отделно се от това се твърди, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и за постановените от тях актове, освен когато се касае за умишлено престъпление от общ характер, което следва да бъде установено по наказателно правен ред, което води до недопустимост на предявения иск, поради липса на деликвент. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение като правилно.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 79/2023 г. на Бургаски окръжен съд е образувано след като с определение № 5 от 05.01.2023 г. по ч.гр.д.4/2023 г. по описа на ВКС, образуваното по исковата молба на частния жалбоподател М.

Д. (подадена в ОС - Пловдив), е изпратена на БОС на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.

Ищецът М. Д. е предявил искове „по чл.2в от ЗОДОВ“ срещу Окръжен съд Пловдив, Апелативен съд Пловдив, Х. К. - съдия в ПАС, И. Р. съдия в ПАС, В. Г. - съдия в ПАС и В. Е. - съдия в ОС - Пловдив, „за осъждане поотделно на двамата ответници“ да му заплатят „обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 29 500 лв от 3 500 000 лв за нарушено право по чл. 32 от КРБ“ и „обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 29 500 лв от 3 500 000 лв“. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на иска в съда до окончателното им изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че в наказателно производство по НОХД 236/2020 г. по описа на ПОС, с определение от 08.06.2020 г. съдия В.

Е. неправилно е оставила без уважение искането на ищеца Д. за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокуратурата, тъй като е бил внесен абсолютно същият обвинителен акт, идентичен с този, който преди това същият съдия е върнал на прокуратурата. Твърди се, че това представлява грубо нарушение на европейското право и на законите на страната. Твърди се още, че след обжалване на посоченото по-горе 3 определение от ищеца Д., по внчхд 254/2020 г. на ПАС ответниците Х. К., И.

Р. и В. Г. не са прочели обвинителния акт и са игнорирали оплакванията на частния жалбоподател. Твърди се, че посочените действия на съдиите представляват нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на Конституцията, вследствие на което ищецът претърпял вреди.

След изпращане на делото на ОС Хасково, с разпореждане от 03.05.2022 г., исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба, както следва:

1. Да уточни лицата /ответниците/, срещу които предявява иск за присъждане на обезщетение за вреди, тъй като е налице несъответствие между титула, обстоятелствената част и петитума на исковата молба (в титула на страната на ответника са посочени 6 лица, в обстоятелствената част се излагат твърдения само за трима души, а с петитума се иска осъждане на двама без да е конкретизирано с три имена/наименование);

2. Да посочи поотделно цената на исковете - размера на обезщетението за вреди, което претендира от всеки един от ответниците; конкретизира вида на причинените вреди, в какво се изразяват те и как е формиран размерът им;

3. Да поясни и конкретизира обстоятелствата, които счита, че са нарушили правото му на справедлив съдебен процес; да изложи данни за наказателното производство, в което твърди, че са му накърнени правата, както и за хода и развитието на това производството;

4. Съобразно направените уточнения да формулира ясен и точен петитум /искане/;

5. След изпълнение на горните указания да внесе държавна такса по сметка на ОС - Хасково в размер на 4% върху цената на всеки един от исковете и да представи доказателства за извършеното плащане в съда;

6. На основание чл. 128, ал. 4 от ГПК да посочи банковата сметка или друг начин за плащане;

7. Да представи преписи от исковата молба, съобразно броя на ответниците, както и преписи от уточняващата молба за връчване на ответниците.

На ищеца са указани последиците от неотстраняване в указания срок на нередовностите на исковата молба - същата ще бъде върната и производството по делото прекратено.

4

С молба, уточнение, вх. № 4100/01.06.2022 г. на ОС - Хасково, ищецът е конкретизирал, че оттегля исковете си срещу „третия, четвъртия, петия и шестия ответник“ (съотв. Х. К., И. Р., В. Г. и В. Е.) и претендира разделното осъждане на ответниците ОС-Пловдив и АС-Пловдив да му заплатят поотделно: сумата от 29 500 лв, частично от 3 500 000 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушено право по чл.32 от КРБ и нарушено европейско право и обезщетение от 29 500 лв, частично от 3 500 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Посочено е, че нарушението на правото му на справедлив съдебен процес се изразява в това, че отказвайки да върне внесения обвинителен акт, идентичен с върнатия от същия съдия обвинителен акт, съдия Е. е доказала, че е предубедена и пристрастна. Това действие на съдия Е., както и обстоятелството, че при обжалването на определението на ПОС, съдиите от ПАС Х. К., И. Р. и В. Г. са игнорирали факта, че е бил внесен абсолютно същият обвинителен акт, ищецът счита, че е грубо нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на Конституцията, а именно – правото му на безпристрастен и независим съд. По отношение на претърпените от ищеца вреди се твърди, че имуществените вреди се изразяват в загуба на клиенти, с които ищецът е работил, а неимуществените – в причинени му „тормоз, притеснения, унижения, уронване на чест, име и достойнство на световно известен учен с десетки награди за гениалност“. По отношение на дължимата държавна такса е посочено, че искът е с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, поради което, съгласно чл.9а от ЗОДОВ за него се дължи проста такса, а не 4% върху цената на иска. Поискано е от съда да определи дължимата, съгласно чл.9а от ЗОДОВ държавна такса. Посочена е банкова сметка на ищеца. Приложени са преписи от исковата молба за двамата ответници.

С разпореждане № 282 от 01.06.2022 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от връчване на разпореждането, да внесе по сметката на ОС - Хасково държавна такса в размер общо на 40 лв. (по 10 лв. за всеки от предявените искове), и да представи доказателства по делото за това.

В предоставения му срок ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса (л.19-20 от гр.д.251/2022 г. на ОС - Хасково.) С разпореждане № 316 от 22.06.2022 г. съдът е приел, че нередовностите на исковата молба са отстранени и е постановил препис от исковата молба и приложенията да се изпрати на ответниците за писмен отговор.