Определение № 11862 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11862 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110127299 по описа за 2025 година

С определение от 26.11.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад, в който е приел, че първоначално са предявени искове за прогласяване нищожността на договора за управление и поддръжка на две основания — поради невъзможен предмет и поради липса на предвидената от закона форма, както и обусловените осъдителни искове за връщане на сума в размер на 4 293,86 лв., евентуално като платена по развален договор. В същото определение са възпроизведени и вече изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че преди законодателните промени индивидуалните договори не могат да изземват правомощията на общото събрание по управление на общите части.

С Молба вх. № 65739/02.03.2026 г., озаглавена като пояснение и допълнение по чл. 143, ал. 2 ГПК, ищецът е поискал към вече заявените основания за нищожност да бъде прибавено и ново основание — противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка е изложил, че чл. 57, ал. 1 от процесния договор определя месечното възнаграждение според квадратурата на обекта и прилежащите идеални части, докато според твърденията му императивната уредба на ЗУЕС не допуска такова договаряне по индивидуален договор към релевантния момент, поради което счита нищожна не само клаузата, но и целия договор. Със същата молба ищецът е развил и допълнителни фактически съображения относно липсата на контролиран достъп, позовавайки се на заявление на ответника до ЦГМ и на отговор на ЦГМ, както и е поискал приемане на четири писмени доказателства — посочените две писма и две банкови извлечения от ОББ за платени такси за март, април, юни и юли 2021 г.

В т. 3 от същата молба ищецът е посочил, че претендира възстановяване на сумата като дадена на отпаднало основание поради нищожността на договора, а в откритото заседание на 10.03.2026 г. изрично е уточнил, че е налице техническа грешка и че претенцията следва да се счита заявена като такава за липса на основание поради нищожност.

В това заседание съдът е предоставил препис от молбата на ответника, дал му е двуседмичен срок за становище и е указал, че след постъпването му ще направи преценка за 1 допустимостта на допълнително заявеното основание и ще допълни доклада по делото.

В писменото си становище от 23.03.2026 г. ответникът възразява, че под формата на пояснение по чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът недопустимо въвежда ново основание за нищожност, което според него представлява предявяване на изцяло нов иск. Поддържа още, че е налице и недопустимо едновременно изменение на основанието и искането по смисъла на чл. 214 ГПК. При условията на евентуалност ответникът оспорва и по същество новото основание, като излага, че режимът на управление в жилищен комплекс от затворен тип се урежда по специалния ред на чл. 2 ЗУЕС, поради което чл. 51 ЗУЕС не бил приложим по начина, поддържан от ищеца, а клаузата на чл. 57, ал. 1 от договора не била нищожна.

Ответникът възразява и срещу изложеното в т. 2 на молбата, като го квалифицира като нови фактически твърдения и счита представените във връзка с тях заявление до ЦГМ и отговор на ЦГМ за преклудирани и неотносими, тъй като касаят общинска улица, а не част от комплекса. По т. 3 от молбата ответникът поддържа, че и уточнението относно връщането на сумата е недопустимо изменение на искането, а по отношение на доказателствата изрично заявява, че не възразява да бъдат приети двете банкови извлечения, но моли да не бъдат приемани документите от и до ЦГМ.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът може да поясни и допълни исковата молба и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания.

Самостоятелното изменение на основанието на иска обаче е уредено в чл. 214, ал. 1 ГПК, според който в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на иска, ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника. По чл. 210 ГПК няколко иска срещу един и същ ответник могат да се съединят, когато са подсъдни на същия съд и се разглеждат по един и същ ред. В практиката на ВКС е прието, че когато при запазен петитум ищецът прибавя ново основание, това е допустимо изменение на иска, респ. допустимо последващо обективно съединяване, а при исковете за недействителност новото основание също следва да се преценява по правилата на чл. 214, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за абсолютна недопустимост е неоснователно. Действително, т. 1 от молбата от 02.03.2026 г. не представлява обикновено пояснение по чл. 143, ал. 2 ГПК, тъй като с нея се въвежда нов порок на сделката — твърдяно противоречие със закона. Неправилното позоваване на чл.

143, ал. 2 ГПК от страната обаче не обвързва съда. По съдържанието си искането представлява изменение на основанието на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК чрез прибавяне на още едно основание за прогласяване нищожността на същия договор, при запазване на същото искане за защита.

Искането е своевременно. Молбата е подадена на 02.03.2026 г., преди откритото заседание на 10.03.2026 г., в което съдът е докладвал именно нея, а проектът за доклад от 26.11.2025 г. е бил обявен за окончателен. В същото заседание, именно с оглед защитата на ответника, съдът е предоставил препис от молбата, дал му е двуседмичен срок за становище 2 и е отложил преценката си по допустимостта до постъпването му. Ответникът е упражнил това свое право със становището от 23.03.2026 г., поради което правото му на защита е изцяло обезпечено.

Неоснователно е и възражението, че с молбата ищецът едновременно изменя основанието и искането. По т. 1 от молбата искането остава непроменено — ищецът продължава да иска прогласяване нищожността на същия договор, като добавя ново основание за това. По т. 3 от молбата се касае до отделно уточнение на осъдителната претенция, което вече е било изрично допуснато в заседанието на 10.03.2026 г. като поправка на техническа грешка относно израза „отпаднало основание“ вместо „липса на основание“. Следователно това уточнение не прави искането по т. 1 недопустимо.

Допълнително следва да се отбележи, че още в първоначалната искова теза, възпроизведена в определението по доклада от 26.11.2025 г., ищецът е поддържал съображения относно недопустимостта индивидуални договори да изземват правомощия на общото събрание по управление на общите части. Това означава, че новото основание не въвежда напълно чужда на спора материя, а доразвива вече очертана спорна линия. От друга страна, възраженията на ответника, че чл. 2 ЗУЕС е специален, че чл. 51 ЗУЕС е неприложим и че клаузата на чл. 57, ал. 1 от договора е валидна, са възражения по съществото на спора, които следва да бъдат обсъдени с крайния съдебен акт, но не обуславят недопустимост на самото изменение.

По доказателствените искания съдът намира следното: представените с молбата от 02.03.2026 г. документи са допустими, относими и необходими за изясняване на спора.

Заявлението на ответника до ЦГМ и отговорът на ЦГМ са относими към въведените от ищеца твърдения относно фактическата организация на достъпа до комплекса и движението/паркирането по прилежащата улица, а двете банкови извлечения са относими към твърдяното плащане на част от претендираната за връщане сума. Възражението за преклузия е неоснователно, тъй като документите са представени преди съдът да се произнесе по допустимостта на новото основание и преди да е приключил процесуалният етап по окончателно очертаване на предмета на спора, а на ответника е осигурена и реално предоставена възможност да вземе становище по тях. Доказателствената им стойност ще бъде преценена с крайния съдебен акт.

Следва да бъде допуснато изслушването на СИЕ по задачи в Молба с вх. № 65739/02.03.2026 г. при депозит вносим от ищеца в размер на 220 евро в десетдневен срок от съобщението.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения от П. Д. В. иск за прогласяване нищожността на Договор за управление и поддръжка на „ПЕ“, сключен на 3

25.02.2021 г., чрез прибавяне на ново основание за нищожност, а именно противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, наред с първоначално заявените основания по чл. 26, ал. 2, предл.

1 и предл. 3 ЗЗД.

ДОПЪЛВА доклада по делото, като приема, че ищецът поддържа и трето основание за нищожност на процесния договор — противоречие със закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, извеждано от твърдяно противоречие на чл. 57, ал. 1 от договора с императивни правила на ЗУЕС относно формирането и разпределянето на разходите за управление и поддържане на общите части.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените с молба вх.

№ 65739/02.03.2026 г. документи, а именно: Заявление от „ПБМ“ ЕООД, вх. № 14140/29.09.2025 г.; Отговор на „Център за градска мобилност“ ЕАД, изх. № 14140(1)/30.10.2025 г.; Банково извлечение от ОББ АД за платени месечни такси за март и април 2021 г. и Банково извлечение от ОББ АД за платени месечни такси за юни и юли 2021 г.

ДОПУСКА на ищеца СИЕ по задачи в Молба с вх. № 65739/02.03.2026 г. при депозит вносим от него в размер на 220 евро в десетдневен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА като вещо лице М. В. В.. Да СЕ УВЕДОМИ вещото лице след внасянето на депозита.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4