Определение № 854 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. София, 23.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002100916 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. П., гражданка на У., чрез адвокат Д. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд – Бургас № 170/21.08.2024г. по в.гр.д.№217/2024г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Насрещната страна А. В. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Б.

Г., оспорва жалбата. Излага довод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като част от поставените въпроси не са обуславящи правните изводи на въззивния съд, а останалите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Твърди още, че не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Р. Л. и другар на касатора Е. П., е депозирал писмен отговор чрез определения му особен представител адвокат В. Д..

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Бургас, с което е уважен предявеният от А. В. Р. срещу Е. П. иск за разваляне на договор за покупко-продажба 1 на недвижим имот сключен на 15.03.2019г. с нотариален акт №..., т. ..., рег. №..., нот. дело №139/2019г. поради неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: С нотариален акт за покупко-продажба № ....г. на нотариус М. Б., рег. № ... на НК, А. В. Р., чрез пълномощника си Р. Л., продал на Е. Д. апартамент №.., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... по КККР на [населено място], находящ се в сграда № ..., [населено място], „...“, секция .., вх. ..., ет..., с площ от 150,15 кв.м., от които 66,50 кв.м. застроена площ и 72,28 кв.м. тераса, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в поземления имот, за сумата от 135 000 лв., за която било отразено, че е изплатена напълно от купувача на продавача извън територията на Република България, преди подписването на нотариалния акт.

Установил, че с приложеното копие на пълномощно, сверено от съда в проведеното на 27.09.2022г. съдебно заседание с представения от ищеца оригинал, А. Р. упълномощил Р. Л., както следва: да продаде процесния имот, при цена и условия изцяло по негова преценка, включително с правата да договаря сам със себе си по смисъла на чл.38 ЗЗД; да го представлява пред съответния нотариус и купувачи, като го подписва, където е необходимо; да го представлява пред Агенцията по кадастъра и [община] и други лица, органи и организации във връзка с необходимите скици, данъчни оценки и всички въпроси, касаещи продажбата на имота; да получи продажната цена по посочена от него банкова сметка или в брой. В оригинала, на гърба на пълномощното, съдът установил извършени нотариални заверки, удостоверяващи подписите и съдържанието на документа под рег. № ... и № ... от 11.03.2019г. на нотариус М. Б., рег. № ... на НК.

Въззивният съд констатирал, че с разписка от 13.03.2019г. (л.250) А. Р. декларирал, че получил от Р. Л. сумата от 80 000 евро, равняваща се по фиксинга на деня на 156 466,40 лв., представляваща цялата продажна цена за процесния апартамент. Разписката била с нотариално заверени подписи (на Р. и преводача) под рег. № ... от 13.03.2019г. на нотариус М. Б..

Съдът посочил, че с последваща декларация (л.252), заверена от същия нотариус на 04.04.2019г. под № ..., ищецът А. Р. направил изявление за анулиране на горепосочената разписка, тъй като бил заблуден от купувача Е. Д., че сумата по нея ще му бъде платена по банков път по негова сметка в [населено място], преди сключване на нотариалната сделка за процесния имот. Направил изявление, че разписката трябвало да послужи като гаранция за лицето, което ще плати продажната цена. След плащането, Р. следвало да предаде на съответното лице оригинала на разписката и пълномощното за упълномощаване на посочения от Д. пълномощник Р. Л..

Въззивният съд посочил, че по делото били представени и оспорени относно тяхната автентичност две разписки, както следва: 1/ от 12.11.2018г., съгласно която в [населено място] Р. от Р., [населено място] получил от Е. Д. от У., [населено място], сумата от 220 000 евро, равняващи се на 660 0000 гривни, за стойността на процесния недвижим имот и 2/ разписка-договор от 15.03.2019г., подписана от ищеца и ответника, в която Р. Л. от [населено 2 място], У. заявил, че предал получените средства в размер на 80 000 евро от Е. Д. на А. Р., за стойността на процесния недвижим имот и уведомявал Р., съгласно предварителен договор от 10.03.2019г., [населено място], че документите за апартамента и прехвърлянето на собствеността – на името на Е. Д. (според превода на л.344).

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата във връзка с оспорването съдебнопочеркова комплексна (технико-криминалистическа и диагностична) експертиза и обясненията на вещото лице Н. Р., дадени в проведеното на 16.05.2023г. открито съдебното заседание. От същите приел за установено, че буквеният ръкописен текст „Р. А. В.“ и подписът под него в разписката от 12.11.2018г. били положени преди отпечатването на основния текст на документа, от което обстоятелство направил извод за извършена интелектуална подправка (кражба) на имената и подписа на лицето А. Р., които били положени преди същото да е било запознато с изписания по-късно текст на документа. В тази връзка кредитирал обосновката на вещото лице относно топографските признаци – месторазположението на даден текст спрямо друг текст или спрямо рамката на листа; степента на разтегленост на имената на ответницата, в които имало сбиване при изписването им в края а текста, за да не се застъпи с изписаното по-рано име на ищеца. Съдът съобразил и посоченото от вещото лице нелогично разположение на принтерния текст спрямо имената и подписите, при наличие на по-голямо разстояние от нормалното между последния ред от основния текст и текста, обозначаващ, че следват подписите на страните; съответно необосновано по-малкото разстояние между подписите на страните и ръкописните текстове под тях. Посочил, че тази необоснованост произтича от факта, че при предварителна яснота и необходимост от поставяне на подписи, съответно изписване на имената, логично било да се остави по-голямо разстояние за спокойното им полагане, което не било налице в конкретния документ, при наличие на възможност за това.

Съдът приел, че от заключението на вещото лице се установява аналогична интелектуална подправка (кражба) на имената и подписа на ищеца Р. и във втората представена по делото и оспорена „разписка-договор“ от 15.03.2019г. Посочил, че в нея ръкописният текст, имената и подписът от името на Р. Л. вероятно били изписани по едно и също време, но не едновременно с имената на Р. и подписът под тях. Посочил, че според експерта били налице данни, че имената и подписът на ищеца били изпълнени преди останалия текст в разписката-договор, обусловени от извършеното изследване на различните химикалните пасти; различното абсорбиране на светлината, както и на топографския признак за необосновано разстояние между текста на документа и подписите. Съдът отбелязал още, че вещото лице не изключило възможността документът да е бил подписан по едно и също време от двете лица – съставители, ако са подписвали с различни химикали, но кредитирал извода му, че подписите и имената на ищеца върху двете разписки (от 12.11.2018г. и от 15.03.2019г.) и предварителния договор от 10.03.2019г. вероятно били изписани по едно и също време. Съдът посочил още, че според експерта, при изследваните две разписки се установявало, че подписите на Р. имали едно и също разположение – в най-долната дясна част на листа, докато при договорът, подписът бил поставен на типичното за това място.

Въззивният съд кредитирал и допуснатите основно и допълнително заключение по съдебно3 техническата експертиза за сваляне на хартиен носител на кореспонденцията и хронологията на водените разговори по мобилното устройство между А. Р. и Е. Д./П., и неидентифичирано лице В.. Посочил, че част от изследваните чатове, с дати 19.03.2019г., 20.03.2019г. и 28.03.2019г., били представени по делото в превод на български език. От същите съдът приел за установено следното: на 19.03.2019г. ответницата Д./П. информирала ищеца Р. за готовността на лице, с име В., да се срещне с него в петък, при условие, че в сряда документите бъдат предадени от лице на име К.; на 20.03.2019г. ответницата се свързала с К., който заминал да предаде документите и уверила ищеца, че всичко ще бъде наред; на 28.03.2019г. ищецът изразил своето лошо предчувствие, че няма да получи пари, попитал дали ответницата се е разбрала с В., всичко наред ли е и дали на следващия ден ще получи парите, на което получил отговор, че тя не знае нищо; писала на човека и заявила, че ако научи нещо, ще се обади. По-късно посочила, че човекът заявил, че ще се срещне с Р. на следващия ден в 16 часа в банката, която ищецът му посочил.

Въззивният съд кредитирал показанията на свидетеля К. Р., който познавал Р. от 2014г. – 2015г. като добър съсед, тъй като и двамата имали апартаменти в П.. Посочил, че според свидетеля, в началото на 2019г. ищецът му се обадил с молба да му намери адвокат, защото по спешност се налагало да продаде апартамента си в Р.. Р. отишъл при адвокат в [населено място] и по молба на Р. платил на адвоката за изготвяне на данъчна оценка и скица за продажбата. Посочил още, че три-четири дни, след като ищецът Р. пристигнал в България, двамата се видели пред кантората на адвоката, където свидетелят се запознал с Е., представена му от Р. като негов много добър приятел от 30 години. Разбрал, че същата намерила купувач и щяла да съдейства за продажбата на апартамента, за което следвало да й бъде изготвено пълномощно. Свидетелят узнал от ищеца за наличие на проблеми с разплащането по банков път между Р. и У.; че имал купувач на имота от У., [населено място] и планирал пътуване до [населено място], за да вземе парите за продажбата в брой, предвид пречките за безкасово плащане в България и в Р.. Свидетелят посочил още, че около месец след посочената среща, получил обаждане от Р., който му заявил, че бил измамен и не получил парите по продажбата. Заявил, че е помагал на ищеца Р. и при продажбата на притежавания от него имот в П., като му намерил адвокат в [населено място].

Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод, че по делото е установено неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на ответницата Е. Д./П. за заплащане на продажната цена по сделката в размер на 135 500 лв. в полза на продавача А.

Р.. При обосноваване на този извод съдът съобразил обстоятелството, че в съставеният за продажбата нотариален акт било направено отбелязване за пълно плащане на продажната цена от купувача на продавача извън територията на Република България, преди подписване на договора. Приел, че в тази част нотариалният акт няма характер на официален свидетелстващ документ, тъй като не материализира удостоверителни изявления на нотариуса. Посочил, че доколкото същият обективира изявления на страните по сделката, има характер на частен свидетелстващ документ за извънсъдебно признание на факта, че цената е получена от продавача, но не и за обстоятелството, че плащането действително е извършено. Посочил още, че тежестта за доказване факта на плащането е за купувача и 4 същото може да бъде извършено с всички допустими доказателства.