Решение № 842 от 05.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на В. К. С. от ***, против решение № 786/09.04.2025 г. по гр.д.2634/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове за разваляне на сключения между К. С. Т. и М. Г. Б. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 72, т.I, per.№ 565, д.№ 64 от 2021 г. на Нотариус № 246 на НК, до размера на наследствената на ищцата 1/8 част от наследството, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8 750 евро с левова равностойност 17 113,50 лв, получена поради последващо прехвърляне на имота на трето лице, представляваща размера на наследствената 1/8 част от наследството, както и в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на закона, непълнота и неправилна преценка на събраните доказателства и прилагане на закона, необосновано, очевидно неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд е изложил противоречиви съждения приемайки както, че издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка или не, така и противното – че изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.

1

Излага се, че съдът е кредитирал изцяло и безкритично, изолирано от останалите събрани по делото доказателства, представените от ответницата гласни доказателства, с които тя се домогва да докаже изпълнение на поетите от нея задължения по процесния договор. Посочва се, че показанията на св.М.С. са кредитирани, независимо от заявеното от нея, че не е ходила на гости на покойния, т.е.не е имала лично възприятие на случващото се в жилището на прехвърлителя. Твърди се още, че при дадените показания в ДП № 3388/21 г., същата свидетелка при отговора на въпросите си не споменава ответницата М. Б., като човек, който е близък или често е посещавал жилището на покойния, което противоречи на изложеното в показанията й в първоинстанционното производство. По отношение на показанията на св.Т., се твърди, че са тенденциозни и не само не се подкрепят от останалите доказателства, но дори противоречат на изложеното от самата ответница Б. в ДП. Твърди се, че самата ответница заявява в ДП, че посещава К. от време на време, т.е.признава неизгодни факти - редкостта на посещенията си, като признава още, че идеята е била, апартаментът да остане за сина й. Твърди се, че тези признания на ответницата сочат освен неизпълнение на поетите от нея задължения по договора, така и на симулативност на самата сделка.

Посочва се, че съдът е подценил и факта, че ответницата „не е извършила действия по погребение на лицето”, тъй като при наличието на твърдените близки отношения между нея и починалия, и предвид дадения й от полицията достъп до жилището след смъртта му още на 30.11.2021 г., логичното и етично от нейна страна би било да потърси данни за близките му и да се свърже с тях, а вместо това тя е оставила прехвърлителя непогребан повече от два месеца.

Твърди се, че са нелогични изводите на съда, че грижите, които е давала, ответницата явно са били достатъчни и са покривали ежедневните нужди на прехвърлителя и той е бил доволен от даваната издръжка и гледане, след като нямало данни да е изразявал недоволство, освен това приживе не бил подал иск за разваляне на договора.

Излага се, че събраните по делото доказателствата сочат именно на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата. Твърди се, че съгласно константата съдебна практика, задължението за издръжка и гледане се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях, тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в СК, а в настоящия случай се установява, че приобретателят е получил недвижим имот без да престара нищо от своя страна.

Твърди се още, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, и при разпределената неправилно доказателствена тежест.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете и да присъди на въззивницата сторените разноски. Заявени са искания по доказателствата, оставени без уважение от въззивния съд, като е прието, че не са налице основания по чл.266, ал.3 ГПК за допускането им във въззивното производство.

Въззиваемата М. Б. е оспорила като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. В допълнение на изложените пред 2 първоинстанционния съд съображения се оспорват оплакванията на въззивницата, че показанията на свидетелите били неубедителни. Излага се, че оспорванията на въззивницата са голословни и неподкрепени от доказателствата по делото, още повече, че самата ищца не е ангажирала доказателства. Посочва се, че позоваването в гражданския процес на твърдения на свидетелите, разпитани от друг орган в досъдебно производство, водено с цел установяване на евентуално престъпление, е недопустимо и същите не могат да се ползват като източник на доказателства, тъй като би бил нарушен принципът на непосредственост.

Твърди се, че твърдения на ответницата Б., дадени като обяснения в досъдебното производство във връзка с смъртта на праводателя й К. Т., също не могат да формират извод за наличието на неизпълнение от нея на договорните й задължения, тъй като от една страна, в ДП ответницата е споделила най-общо какви са били отношенията й с покойния, и е заявила само тези факти, които имат някаква връзка със смъртта му, съотв.нито е била длъжна да обяснява, нито е била питана, дали и доколко е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане, а от друга страна направеното от страна признание на някакъв факт, дори и неизгоден за ответницата, задължително се преценява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото по арг.от чл.175 ГПК.

Посочва се, че приетите и неопровергани показания на свидетелите С. и Т. сочат, че праводателят на ответницата е получавал всички необходими грижи съгласно процесния договор, като е изразявал удовлетворение от същите.

Излага се, че по принцип признанието на неизгоден за страната факт не освобождава противната страна, в случая ищцата, от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване.

По отношение на твърдението във въззивната жалба, че ответницата не е организирала погребението на праводателя й, се посочва, че това е станало обективни причини и съобразно нормативно-уредената процедура, тъй като ответницата не е в родствени отношения с прехвърлителя и не е имала право да получи акт за смърт, който предпоставя разрешение лицето да бъде погребано.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемата направените пред въззивната инстанция разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

Привлечените по делото трети лица-помагачи – Н. К. Т., И. Д. И., Д.

Г. Д., К. А. С. и А. Г. И., не изразяват становище по подадената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на въззивницата В. С. против въззиваемата М. Б., за разваляне на сключения между К. С. Т., б.ж.на ***, поч.на *** г. и ответницата Б. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 72/10.03.2021 г., т.II, рег.№ 565, д.№ 64/10.03.2021 г. на нотариус с 3 рег.№ 246 на НК, до размера на наследствената на ищцата 1/8 част, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8 750 евро с левова равностойност 17 113,50 лв, представляваща размера на наследствената 1/8 част, тъй като след придобиването на имота и след смъртта на прехвърлителя, ответницата се е разпоредила с имота.

Твърди се, че ищцата е наследник по закон на К. С. Т., поч.на *** г., който на 10.03.2021 г. прехвърлил на ответницата с процесния договор собствения си недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Твърди се, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора чрез ежедневно гледане, непосредствено и непрекъснато, а след смъртта на прехвърлителя не е организирала погребението му, и същият е бил погребан служебно. Сочи се, че на 27.07.2023 г. ответницата се е разпоредила с имота за сумата от 70 000 евро с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, т.II, рег.№ 6331, д.№ 350 на нотариус с рег.№ 290 на НК.

Предявените искове са с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

Ответницата е оспорила исковете като неоснователни, като в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва твърдението на ищцата, че не е изпълнявала задълженията си по договора за гледане и издръжка, като твърди, че от пролетта на 2017 г. ежедневно е полагала грижи за прехвърлителя като му осигурявала храна, почистване, пране и др. Излага, че в деня на смъртта му е посетила дома му, тъй като не е могла да се свърже с него по телефон, и е установила, че полицаи извършват обиск на жилището. Сочи, че във връзка със смъртта на прехвърлителя е била образувана преписка, по която тя на няколко пъти е давала сведения. Твърди, че не е могла да организира погребението на праводателя си, тъй като не е негов наследник по закон и не може да й се издаде акт за смъртта му.

По искане на ответницата, в качеството на трети лица – помагачи са конституирани останалите наследници по закон на прехвърлителя - Н. К. Т., И.

Д. И., А. Г. И., Д. Г. И. и К. А. С., които не изразили становище по предявения иск.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира, следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства:

С нот.акт № 72/10.03.2021 г., том I, рег.№ 565, дело № 64/2021 г. К. С.

Т. е прехвърлил на ответницата Б. собствения си имот, СОС с идентификатор ***, представляващ апартамент в *** срещу извършените до този момент издръжка и гледане на прехвърлителя от преобретателката, както и срещу задължението на приобретателя да осигури и занапред гледане и издръжка на прехвърлителя докато е жив, като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Прехвърлителят е починал на *** г., като видно от удостоверението за наследници, е оставил за свои наследници по закон първите си братовчеди - ищцата С. и конституираните като трети лица – помагачи Н. Т., И. И., А. И., Д. И. и К. С..

4

По повод смъртта на прехвърлителя е било образувано ДП № 598/2021 г. по описа на V-то РУ Бургас, прекратено с постановление от 27.01.2022 г. на ОП Бургас, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. Актът за смърт на прехвърлителя Т. е съставен на 22.12.2021 г., и с постановление от 22.12.2021 г. на прокурор при ОП Бургас е разрешено служебно погребение на прехвърлителя, тъй като е установено, че той няма живи близки роднини – деца, родители, братя и сестри. След смъртта на прехвърлителя, с нот.акт № 182/27.07.2023 г., том II, рег.№ 6331, дело № 350/2023 г. ответницата е продала имота на трето лице за сумата от 70 000 евро.