Решение № 45 от 06.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110201123 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Т. С. Т. е обжалвал чрез процесуален представител НП № *** г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – ***, с което за нарушение по чл. 119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН, серия GА, № *** г. и НП № *** г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – *** съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 113 от ЗАНН. Няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на *** г., в 09.44 часа, в гр.***, 1 жалбоподателят Т. С. Т. управлявал таксиметров автомобил *** В посоката на движение на жалбоподателя на кръстовище между ул***, била разположена пешеходна пътека тип М8.1, обозначена с пътен знак Д-17. Достигайки до пешеходната пътека с управляваното от него МПС жалбоподателят не пропуснал двама пешеходци, преминаващи по нея отляво надясно на таксиметровия автомобил. В този момент патрулен автомобил, с който изпълнявали служебните си задължения полицейските служители – свидетелите Е. В. С. и Й. Е. И. се намирал на кръстовището от страната на ул***, на около 20м от пешеходната пътека. Разположението на патрулния автомобил било пред и вляво спрямо посоката на движение на таксиметровия автомобил. Полицейските служители видели действията на жалбоподателя и движението на двамата пешеходци. В същото време пред бирария „Камбаната“, на десния тротоар, се намирали и свидетелите *** – съседи на жалбоподателя. Полицейските служители последвали преминалия през пешеходната пътека таксиметров автомобил и го спрели на известно разстояние след нея. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган квалифицирал нарушението като извършено в условията на повторност. Жалбоподателят бил наказван за извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП с влязло в сила на *** г. НП № *** г. на началник група в сектор „ПП“ в ОДМВР – ***.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля-очевидец Й. Е. И.. Съдът вяра и на показанията на свидетеля Е. В. С. освен в частта, че в таксиметровия автомобил е имало пътници. В тази част показанията на свидетеля Е.В.С. са изолирани и неподкрепени с други доказателства. В останалата им част показанията на тези двама свидетели-полицейски служители са непредубедени, последователни, взаимно допълващи се и вътрешно непротиворечиви. По делото няма доказателства свидетелите-полицейски служители да се намират в някакви предишни взаимоотношения с жалбоподателя, които да разколебават достоверността на техните показания.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите-очевидци *** в частта им, че на десния тротоар, от страна на питейното заведение се е намирал един пешеходец и жалбоподателят е преминал през пешеходната пътека без на нея да има пешеходци. Показанията на тези двама свидетели в коментираната част съдът прие за предубедени, неубедително обслужващи защитната позиция на жалбоподателя-техен съсед, имаща за цел избягване реализирането на административнонаказателна отговорност за извършеното деяние.

Достоверността на тези показания е и в противоречие с последващите изискуеми действия на контролния орган, изразени в спиране на жалбоподателя и съставяне на АУАН за обективираното от него поведение, подводимо под нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

2

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят в качеството си на водач на МПС не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, да даде предимство и да пропусне преминаващите по нея двама пешеходци, като намали скоростта или спре.

Извършеното нарушение изисква санкцията по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, а когато е осъществено при условията на повторност – тази по чл. 183, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗДвП. Наказващия орган правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП като такова, осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тоест когато деянието е осъществено в едногодишен срок от извършване на същото по вид нарушение, за което нарушителят е наказан с влязло в сила наказателно постановление. Това е така, защото жалбоподателят е бил наказван за извършване на същото по вид нарушение – по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП с влязло в сила на *** г. НП № *** г. на началник група в сектор „ПП“ в ОДМВР – ***. Настоящата съдебна инстанция приема, че с непосочване в АУАН на обстоятелството, че претендираното нарушение е извършено повторно, не се пораждат нови усилия в осъществяването на правото на защита на жалбоподателя и няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗАНН. Действително, на практика не винаги е възможно, а и не е необходимо контролният орган, който е констатирал извършването на конкретно административно нарушение да извършва проверка и да установява дали то е осъществено в условията на повторност.

Извършване отново на същото административно нарушение, за което вече нарушителят е бил наказван с влязъл в сила акт налага в определените от закона случаи то да бъде квалифицирано като "повторно" и административнонаказващият орган да наложи предвидените в приложимото право наказания именно за това повторно извършено нарушение. Преценката в тази насока е на административнонаказващия орган, а не на контролния административен орган. Чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а не чл. 42 от ЗАНН съдържа изискване за посочване на вида и размера на наказанието. В случаите на „повторност“ в обстоятелствената част на наказателното постановление следва да се посочат словесно всички факти и всички обстоятелства, които определят квалификацията на деянието като повторно, като се приложат или посочат и съответните относими доказателства. В разглеждания казус това е било сторено.

Несподелими от настоящата съдебна инстанция са правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка, за недостоверност на показанията на свидетелитеполицейски служители, за недоказаност на нарушението, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 43, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за 3 приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция приема, че в АУАН и НП нарушението е описано достатъчно пълно, подобно и ясно при спазване изискванията на чл.

42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.1-13 от ЗАНН. Претендираното нарушение е описано с всички изискуеми от нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП обективни признаци. По отношение на доказателствената обезпеченост на фактите, претендирани от контролния и наказващия органи и на достоверността на гласните доказателствени източници важи казаното погоре. Свидетелите-полицейски служители са възприели обективираното от жалбоподателя поведение от близкото разстояние от около 20м, поради което е несподелимо твърдението на защитата, че същите не са конкретни очевидци на деянието. Обстоятелството на какво точно разстояние от местонарушението е спрян за проверка жалбоподателят – 100 м или друго отстояние е без правно значение за съставомерността на деянието.

Непосочването в АУАН и НП на точния брой преминаващи по пешеходната пътека пешеходци, неиндивидуализирането на тяхната самоличност като евентуални свидетели, присъствали при извършване на нарушението, неизписването им в АУАН съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при употребеното словесно множествено число по отношение на тях, не обуславя правен извод нито за недоказаност на нарушението, нито за нарушено право на защита на жалбоподателя, изразяващо се в това да научи в какво нарушение е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Изпълнено е изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН като АУАН е подписан от свидетеля, посочен в него.

На последно място, съгласно нормата на чл. 189з от ЗДвП чл. 28 от ЗАНН не намира приложение в разглеждания казус. Разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, визиращи препращане към дефиницията за „малозначителност на деянието“ предвид нормата на §1, т. 5 от ДР на ЗАНН, въвеждаща понятието за „явно маловажен случай“, също не се явяват приложимо право. Извършеното от жалбоподателя нарушение е типично за вида си, извършено е повторно и не са налице фактически обстоятелства, които да квалифицират неговата обществена опасност като явно незначителна.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 13 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 22 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

При този изход на делото – потвърждаване на наказателното постановление искането на жалбоподателя чрез процесуалния му представител за присъждане съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на 800 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

4

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № *** г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя Т. С. Т. за нарушение по чл.

119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателя Т.

С. Т. чрез процесуалния му представител за присъждане на 800 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5