Решение № 1421 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502036 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 63261/05.08.2024г. по регистратурата на РСВарна подадена от В. Б. Н. срещу решение № 2602/10.07.2024г. постановено по гр.д.№ 16763/2023г., с което жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на П. М. С., ЕГН ********** сумата от 1110 лева, получена от него в качеството му на пълномощник на П. М. С. по Договор за покупко-продажба на собственото на П. М. С. МПС от 13.05.2022г., нот.заверен с рег.№ 5211/ 13.05.2022г. на нотариус К.И., рег.№ 572 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.12.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 500 лева, изтеглена от В. Б. Н. в качеството му на пълномощник на П. М. С. на каса от личната банкова сметка на П. М. С., в „Банка ДСК" АД, с IBAN ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.12.2023г., до окончателното й изплащане, на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, както и Е ОСЪДЕН да й заплати сторените съдебно-деловодни разноски по делото в размер на 520 лева.

Въззивникът В. Б. Н. заявява становище за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не са обсъдени по същество всички събрани по делото доказателства, което е довело до неправилния краен извод за основателност на предявените 1 срещу него искове. Счита, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е предоставил възможност на разпитаната свидетелка да отговори на всички зададени въпроси, а отделно от това възразява и срещу отказът на съда да кредитира показанията й приемайки, че същите изхождат от заинтересован от изхода на спора свидетел. Поддържа, че лекият автомобил, който е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба като пълномощник на ищцата на себе си, е закупен с негови лични средства, за да бъде използван за такси, а самата сделка от 13.05.2022г. е предхождана от издаване от самата ищца на необходимите декларации за нотариалната заверка на договора. По отношение на сумата от 500 лева посочва, че е била изтеглена от банковата сметка на ищцата в Банка „ДСК“ и същата е била предназначена за нужди на отглеждане на двете деца – за лекарства, за джобни пари, за дрехи, хранителни продукти, за тържество на момчето в училище и др. Моли обжалваното решение да бъде отменено, включително в частта с присъдените в негова тежест разноски, като се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – П. М. С., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС за правилно, законосъобразно и обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Излага, че твърдените от ответника факти, че сумата от 500 лева е била изтеглена от сметката на ищцата и разходвана за нужди на децата по общо съгласие, както и че ищцата е била вписана фиктивно като собственик на автомобила, са недоказани. Счита, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Г. К. предвид тяхната вътрешна противоречивост, както и поради това че същата се явява заинтересована предвид влошените отношения с нейната майка – ищцата и воденото от свидетелката срещу ищцата дело за издръжка. Предвид липсата на проведено успешно доказване на насрещните възражения и твърдения на ответника в рамките на първоинстанционното производство, моли въззивната му жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното решение бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища. Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, срещу който не е релевирано възражение от въззивника.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. М. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника В. Б. Н. да й заплати сумата от 1110 лева, получена от него в качеството му на пълномощник на П. М. С. по Договор за покупко-продажба на собственото на ищцата МПС от 13.05.2022г., нот.заверен с рег.№ 5211/ 13.05.2022г. на Нотариус К.И., рег.№ 572 на НК, 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.12.2023г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 500 лева, изтеглена от В. Б. Н. в качеството му на пълномощник на П. М. С. от личната й банкова сметка в „Банка ДСК" АД, с IBAN ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.12.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши партньори, живяли на семейни начала до раздялата им през месец април 2022г. По време на съвместното им съжителство, ищцата подписала и заверила нотариално две пълномощни, с първото - Пълномощно рег.№ 2357 от 25.02.2014г. на нотариус В. Г. упълномощила В. Н. да извършва неограничено теглене и прехвърляне на суми от банковата й сметка в SG "Експресбанк" клон Варна и в „Банка ДСК" АД, а с второто - Пълномощно рег.№ 512 от 14.01.2019г. на нотариус О.С. - да извършва разпоредителни действия с притежавания от ищцата лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан", рег.№ В 3384 НК. След като отношенията й с ответника се влошили и се разделили, през м.05.2022г. ищцата узнала, че ответникът е извършил действия с имуществото й на база дадените му пълномощни. На 13.05.2022г. В. Н. продал сам на себе си с договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2022г., нот.заверен с рег. № 5211/13.05.2022г. собствения й лек за сумата от 1110 лева. На 20.05.2022г. пак той изтеглил на каса от личната й банкова сметка в „Банка ДСК" АД с IBAN *** сумата от 500 лева.

След като узнала за действията на ответника, ищцата оттеглила дадените пълномощните съответно на 23.05.2022г. /касателно автомобила/ и на 30.05.2022г.

/касателно банковите сметки/. Твърди, че до настоящия момент ответникът не и е предал посочените суми, поради което претендира да бъде осъден да и ги заплати.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В. Б. Н., с който заявява становище за неоснователност на предявените срещу него искове. Не оспорва, че е извършил посочените разпоредителни действия в качеството си на пълномощник на ищцата, но твърди, че изтеглената от банковата й сметка сума от 500 лева е разходвана с нейно знанието и съгласието за нужди на двете й деца - закупени били лекарства на стойност 100 лева за лечение на малкото им дете, с 200 лева било погасено задължение към друго лице, което заплатило задължения за данъци, такси, преглед и застраховка на автомобила на ответника, който бил действащо такси, а остатъкът от 200 лева бил предаден на 24.05.2022г. лично на ищцата. По отношение на процесния автомобил твърди, че той е закупен с негови лични средства от продажба на наследствени имоти от рода му, поради което бил негова собственост. Автомобилът бил закупен на името на ищцата, тъй като по това време срещу ответника се водило изпълнително дело и имал наложен запор върху банковите си сметки. Автомобилът бил действащо такси и за него ответникът заплатил сума от 1250 лева за ремонт, която взел в заем, а получените пари от продажбата били насочени към връщане на заема.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

3

По делото е представено пълномощно рег.№ 2357 от 25.02.2014г. на нотариус В. Г., с което П. М. С. е упълномощила В. Б. Н. да извършва всякакви правни действия от нейно име и за нейна сметка, включително да я представлява пред банките в страната и да извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния и всякакви други операции без ограничение по всякакви влогове, както и да извършва неограничено теглене, прехвърляне на неограничени по размер суми в лева и на всякакви документи от SG "Експресбанк" клон Варна и „Банка ДСК" - Варна. Пълномощното е оттеглено с декларация на упълномощителката с нот.заверка на подписа с рег.№ 5619/23.05.2022г. на нотариус В. Г..

С Пълномощно рег.№ 512 от 14.01.2019г. на нотариус О.С., ищцата е упълномощила ответника Н. да закупи или внесе от чужбина за нейна сметка МПС за цена каквато договори, да я представлява пред КАТ, Технически прегледи, Митници, Застрахователни дружества, физически и юридически лица, както и пред нотариус, за да закупува и продава от нейно име и за нейна сметка МПС-та при условия и за цена каквито намери за добре, както и да прехвърля автомобилите сам на себе си. Пълномощното е оттеглено с декларация на упълномощителката с нот.заверка на подписа с рег.№ 6720/30.05.2022г. с нотариус О.С..

С договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№ 10522/14.11.2018г. на нотариус О.С., ищцата П. С., действаща чрез пълномощника си В. Н. е закупила лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан", рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, брой места: 6+1, цвят жълт за сумата от 400 лева, която купувачът е заплатил изцяло на продавачите.

С договор за покупко-продажба на МПС от 13.05.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 5211/2022г. на нотариус К.И., продавачът П. М. С., чрез пълномощника си В. Б. Н. е продала на В. Б. Н. собствения си автомобил марка „Дачия“, модел „Логан", рег.№ *** за сумата от 1110 лева, която купувачът е заплатил изцяло на продавача. Към договора е приложена издадена от П. М. С. декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с нот.заверка на подписа й с рег.№ 6278/12.05.2022г. Автомобилът е бил запориран като изпълнителна мярка по изп.дело № 20188940400353/30.09.2022г. по описа на ЧСИ И.Л.-Е..

Видно от представеното копие от извлечение от банкова сметка в „Банка ДСК" АД с IBAN *** и титуляр П. М. С., на 20.05.2022г. от банковата сметка на каса е изтеглена сума от 500 лева от В. Б. Н. с представено пълномощно рег.№ 2357/25.02.2014г. За операцията е издадена разписка от получателя В. Н..

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г. Т. К. – дъщеря на ищцата, която посочва, че майка й знаела за тегленето от нейната сметка от В. на сумата от 500 лева, тъй като брат и А., който живеел с него бил болен и имал нужда от пари за лечение. Посочва, че в тази банкова сметка на майка й се получавала и издръжката й, която майка й не й давала. От изтеглените пари В. и дал лично 200 лева, а другите върнал на майка й, от които тя й дала 100 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните 4 правни изводи:

Изложените с исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум обуславят извод за предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата парични суми – 1110 лева – получена продажна цена за собствен на ищцата лек автомобил и 500 лева – изтеглени от пълномощника от банковата сметка на ищцата, които последният в качеството на упълномощен довереник е получил и не е отчел на упълномощителката.

Няма спор между страните, че ищцата П. С. е упълномощила ответника В. Н. да извършва от нейно име разпоредителни действия касателно собствения й автомобил и банкови сметки.