Решение № 1615 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204337 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-26/ 04.07.2023г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на П. И. Р. е наложена глоба в размер на 5000 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:

1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА:

АУАН и НП са издадени за това, че: на 17.07.2020 г., в гр. Пловдив, П.

И. Р. - заместник-кмет „Строителство и инвестиции“ при Община Пловдив, в качеството си на упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно заповед № 20ОА-1221/06.07.2020 г. на кмета на Община Пловдив, с Решение № 20РОП-37 от 17.07.2020 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Инженеринг /проектиране, авторски надзор и СМР/КРР/ за изпълнение на обекти по 3 (три) обособени позиции, във връзка с реализацията на проект: „По крепостните стени на Филипопол“, с което е одобрил обявлението и документацията за обществената поръчка, съдържаща Методика за комплексна оценка на офертите на участниците, в която начинът за определяне на оценката по Показател П1 - Предложение за проектиране и строителство, е в нарушение на чл. 70, аз. 7, т. 1- 3 от ЗОП.

Начинът на определяне на оценката по показателя П1 - Предложение за проектиране и строителство в Методиката за комплексна оценка, не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.

Спор между страните, че:

- е открита обществена поръчка с посочения в АУАН и НП предмет;

- жалбоподателят притежава качеството възложител по нея;

- обществената поръчка следва да се проведе по Методика за комплексна оценка на офертите на участниците, приложена по делото не съществува, като фактическата обстановка, приета за установена в НП се потвърждава от приложените по преписката писмени доказателства.

Спорът по делото е изцяло правен и се състои в това дали приетите в методиката критерии за оценка по показател П1 са достатъчно ясни или са в нарушение на чл. 70, ал.7, т.1-3 от ЗОП.

В решаващите си мотиви, за да санкционира жалбоподателят, наказващият орган, видно от стр.5 от НП, е приел, че компоненти 2.1.А., 2

2.2.A., 2.3.А и 2.4.А по показател П1 не са формулирани по начин, че да позволят да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите и не осигуряват на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател.

Тези правни изводи на наказващият орган не могат да бъдат споделени, доколкото не държат сметка за действителния смисъл на използваната в случая методика.

Видно от стр.2 и стр. 3 от Методиката показател П1 се състои от два компонента:

-задължителен компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А;

-и надграждащ компонент, състоящ се от подпоказатели 2.1.Б и 2.2.Б.

Действително, както правилно е посочено в НП, подпоказатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А не позволяват отделните участници да бъдат сравнени и класирани един спрямо друг в качествено отношение.

Това, обаче е изцяло логично и закономерно с оглед предназначението на тези показатели, което е изрично посочено в методиката. На стр.2 от методиката се сочи, че: Всички задължителни компоненти на под-показателите 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А трябва да бъдат предложени от участниците и съставляват базовото (минималното) изискване на възложителя за изпълнение на поръчката.

На стр.3 от Методиката пък е уточнено, че при изпълнение на всички условия по подпоказатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А на участника се присъждат 30 точки.

Същевременно на стр.6 от Методиката е посочено, че ако участникът не отговаря дори на едно от условията по под показатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А (задължителните компоненти) той се отстранява от поръчката.

На стр.6 също така изрично е уточнено, че по отношение на задължителните компоненти (2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А) реално за всеки един от участниците теоретично са възможни само 2 възможности:

-ако участникът отговаря на всяко едно от условията по Таблица 3 му се присъждат винаги и само 30 точки;

-ако участникът не отговаря и на само едно от условията по Таблица 3, 3 то той се отстранява от процедурата.

Видно е, че функционалното предназначение на задължителните компоненти 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А не е да класира участниците един спрямо друг в качествено отношение, а представлява своеобразен критерий за допустимост до поръчката като разграничи участниците на две големи групи:

-такива, които отговарят на минималните базови изисквания, респективно получават 30 точки и продължават в процедурата -и такива, които не отговарят дори на едно от изискванията и респективно биват отстранявани от процедурата.

Подобен подход не е забранен от закона (доколкото възложителите следва да разполагат със суверенна възможност сами да определят критериите, които са само за допустимост на кандидатите и критериите, които позволяват тяхното класиране един спрямо друг) стига това да е достатъчно ясно за участниците, какъвто както се изясни по-горе е процесния случай.

Същевременно методиката отговаря и на изискванията по чл. 70, ал.7 от ЗОП, доколкото позволява участниците да бъдат класирани един спрямо друг по достатъчно ясни качествени критерии, като в нея изрично се сочи, че това става не на база показатели 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А (които са базови, минимални и своеобразни условия за допустимост), а на база показателите 2.1.Б и 2.2.Б, за които по достатъчно недвусмислен начин е уточнено в Таблица 4 и следващите страници от методиката кой подпоказател колко конкретни точки носи.

Тоест, тълкувана в своята цялост методиката по достатъчно ясен и небудещ съмнение нито за съда, нито за участниците в процедурата начин дефинира:

-както условията, които трябва да бъдат изпълнени като минимално базисно изискване въобще за участие в процедурата- компоненти 2.1.А., 2.2.A., 2.3.А и 2.4.А;

-така и тези, които надграждат минималните изисквания и позволяват класиране на участниците един спрямо друг в качествено отношение- 2.1.Б и 2.2.Б, поради което нарушение на чл. 70, ал.7 ЗОП не е допуснато, деянието е несъставомерно и НП следва да се отмени.

4

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, което се явява съответно на минималните размери по чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. Параграф 2а от ДР на същата, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая самата АДФИ се явява ЮЛ по силата на чл. 6 от ЗДФИ, поради което именно в нейна тежест следва да се възложат разноските.

Съгласно трайната съдебна практика разноските по чл. 38 от ЗА се присъждат в полза на осъществилия представителството адвокат.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 11-01-26/ 04.07.2023г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на П. И. Р. е наложена глоба в размер на 5000 лева.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на адвокат К. П. Р. , с личен номер на адвокат **** сумата от 960 лева, представляваща възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5