Решение № 298 от 17.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500401 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№7650/25.09.2023г., подадена от Б. С. В., чрез адв. И. Ч., против Решение №241/30.08.2023 г. по гр.д.№1104/21 г. поописа на РС-Сандански, в частта с която Б. С. В.,с ЕГН ********** от гр.** е осъдена да заплати на „Леона Р82“ЕООД ,ЕИК 204240913 ,седалище и адрес на управление гр.**“, вх.А, ет.3,ап.5, представлявано от Р.К.Л. ,с ЕГН ********** по иск с пр.основание чл.92,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.2 от ЗЗД сумата от 600,00 лева/шестстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба-13.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумата,както сумата от

18,00 лева/осемнадесет лева/ -за сторените съдебно разноски пред първата инстанция.

Сочи се, че извода на съда за липсва на форсмажорно обстоятелство е довел до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.

Навеждат се подробни съображения в тази насока. Моли се да бъде 1 отменено постановеното решение и да бъде отхвърлена исковата претенция като недоказана и неоснователна.

Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че депозираната жалба е неоснователна, като се моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба, която е инкорпорирана в отговора на въззивната жалба. С насрещната жалба се иска от съда да отмени решението в отхвърлителната част и да се присъди исканата неустойка в пълен размер.

По насрещната жалба не е постъпил отговор.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Видно е от писмените доказателства, че „Леона Р82” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София и представлявано от управителя Р.К.Л. притежава център за професионално обучение (ЦПО) „Леона”. Той има лицензия за професионално обучение № **********, издадена от Националната агенция за професионално образование и 2 обучение по реда на чл. 42, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). В предмета на лицензията са включени дейностите по извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобИ.е на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2, т. 6 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 от ЗПОО по професии и специалности, сред които и по професия „Оперативен счетоводител” специалност „Оперативно счетоводство, трета степен на професионална квалификация”.

Б. С. В. е подала заявление до директора на ЦПО „Леона”, с което е заявила желание за включването й в обучение по „Оперативно счетоводство”. По повод на това на 24.09.2019 год. в гр. Сандански между ЦПО „Леона” при „Леона Р82” ЕООД, представлявано от Лиляна Лалева - като обучаваща организация и ответницата - като обучаван е бил сключен договор за обучение, по силата на който ЦПО се задължил да предостави на ответницата обучение за придобИ.е на трета степен на професионална квалификация по специалността

„Оперативно счетоводство” в периода от 26.09.2019 год. до 05.12.2020 год. срещу такса за обучението в размер на 1800 лева. Страните по договора са съставили погасителен план, съгласно който дължимата сума от 1 800 лева следвало да се плати на 14 вноски от по 130 лева. От представения по делото погасителен план се установява, че до 06.02.2020 год. ответницата е внесла следните вноски: на 08.10.2019 год. - 130 лева; на 12.11.2019г. 130 лева; на 03.12.2019г. – 140 лева; на 16.01.2020 г. - 130 лева и на

06.02.2020 год. - 130 лева или общо сумата от 660 лева.

От списък на курсистите от курс ПК „Оперативно счетоводство” се установява, че общият им брой е 8 курсисти, един от които и ответницата.

Периодът на обучение е от 26.09.2019 год. до 05.12.2020год. Видно е от списъка на преподавателите в квалификационен курс по професия „Оперативен счетоводител” , специалност „Оперативно счетоводство” в ЦПО „Леона”, че общият брой на учебните часове от курса възлиза на 960 учебни часа. За периода от 13.03.2020г. до 09.06.2020г. обучението е преустановено, поради въведените в страната противоепидемични мерка 3 във връзка с пандемията от Ковид - 19.

След възстановяване на обучението на 19.06.2020 год., ответницата подала заявление до ЦПО Лена” при „Леона Р 82” ЕООД с вх. № ЕФМП 8, с което на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 4, ал. 5 от договора, е уведомила управителя, че поради настъпила съществена промяна на условията на изпълнение по сроковете на договора, във връзка с прекъсване на обучението по повод обявеното извънредно положение и извънредни мерки заради коронавирус, желае да прекрати договора за обучение.

Уведомила е управителя, че същото трябва да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, считано от 09.06.2020год.

С писмо от 02.07.2020 год. ответницата е уведомена от управителя на ЦПО, че не са налице посочените условия за прекратяване на договора и че при отсъствия от учебните часове им дължи неустойката, уговорена в чл. 3.1 от договора.

Управителят на ЦПО й е отговорил със заявление с вх. № Об-06 от 30.07.2021 год., с което поради самоволно прекратяване на обучението, съгласно чл. 3.1 от договора и на основание чл. 4.4 от договора, е отправил изявление за развалянето му. Заедно с това е поканил ответницата в срок от 5 работни дни от получаването му да им заплати сумата от 1140 лева, представляваща разликата от цената на обучението и платената от нея сума, представляваща неустойка.

Районният съд е приел, че договорът е развален, на основание чл.87,ал.2 от ЗЗД във вр. с т.4.4.от Договора, че ответницата дължи неустойка. Счел е, че уговореният размер на неустойка е в противоречие с добрите нрави и е присъдил неустойка в размер на 600 лева, като е отхвърлил претенцията над уважения размер до претендирания размер от 1140 лева.

Въззивният съд намира, че решението е неправилно по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, като същественото в казуса е да се даде отговор на въпроса какъв вид е 4 уговорената между страните неустойка, а именно дали е за забава по горепосочената норма или е за вреди от неизпълнението, поради разваляне, т.е. неустойка за разваляне.

Съгласно уговореното в договора, обучаващият се е задължил да посещава редовно курса на обучение, да не възпрепятства по никакъв начин провеждането на обучението и да се яви на държавен изпит при приключването му, както и съгласно чл. 2.2.2. от договора, да спазва стриктно определения график на занятията, като максимално допустимите отсъствия не трябва да надхвърлят 20 на сто от хорариума.

В процесния договор се съдържа неустоечна клауза в чл. 3.1 според която, когато поради виновно поведение обучаваният възпрепятства провеждането на обучението, респ. своеволно прекрати участието си в курса, отсъства в повече от 20 % от занятията, не се яви за полагане на изпитите при приключване на обучението, той дължи неустойка в размер на цената на обучението, съгласно ПМС № 280 от 15.10.2015 год. Така както е формулира клаузата следва, че е уговорена неустойка за частично неизпълнение на задължението по договора от обучаващия да присъства на занятията. В резултат на това частично неизпълнение на задълженията от страна на обучавания, дружеството обучаващ е развалило договора с едностранно изявление. На основание развалянето на договора то претендира неустойка в настоящото производство. Такава неустойка обаче, за обезщетяване на вреди от неизпълнението, поради разваляне неустойка за разваляне, не е уговорена между страните. Както съдът вече посочи уговорена е неустойка за вреди от частично неизпълнение, каквито не се сочат в исковата молба, че са настъпили и че се претендират.

Горните разсъждения се подкрепят и от задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР №7 от 13.11.2014г. на ВКС по тълк.д.

№7/2013г. на ОСГТК.

След като страните не са договорили такъв вид неустойка, то претенцията на ищеца е неоснователна.

Предвид изложените мотиви, първоинстанционният съдебен акт 5 следва да бъде отменен в уважителната част и да бъде постановен нов по същество, с който иска да бъдат отхвърлен и за сумата от 600 лева.

По изложените съображения насрещната въззивна жалба, с която се иска присъждане на сумата над 600 лева до 1140 лева е неоснователна.

При този изход на делото право на разноски има ответницата по делото. За първа инстанция 350 лева за адвокатско възнаграждение, а за въззивна инстанция 25.00 лева платена ДТ и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 241/30.08.2023 г. по гр.д.№1104/2021г. поописа на РС-Сандански, в частта, с която първоинстанционния съд е осъдил Б. С. В., с ЕГН ********** , да заплати на „Леона Р82“ЕООД ,ЕИК 204240913, сумата от 600,00 лева/шестстотин лева/ , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба-13.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЛЕОНА Р82” ЕООД с ЕИК 204240913, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Р.К.Л., против Б. С. В., с ЕГН ********** от гр.**, за заплащане на сумата от 600,00 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 3.1. от сключен между тях договор за обучение от 24.09.2019 година, ведно със законната лихва върху сумата от 13.09.2021 год. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/30.08.2023 г. по гр.д.№ 1104/2021г. поописа на РС-Сандански, в останалата обжалвана част с насрещна въззивна жалба, като правилно.

ОСЪЖДА „ЛЕОНА Р82” ЕООД с ЕИК 204240913, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Р.К.Л., да заплати на Б. С.

6

В., с ЕГН ********** от гр.**, сумата в общ размер от 675,00 лева разноски за първа и въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7