Решение № 125 от 05.06.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №125 гр.Шумен,5.VІ.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в закрито съдебно заседание на девети май 2019г. г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Зара

Иванова

2.Ненка Цветанкова като разгледа в.гр.д.150/2019г. на Шуменския окръжен съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :

Производството по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК ,седалище и адрес на управление:гр.С..., срещу

Решение № 33/29.І.2019г. по гр.д. № 1138/2018г. на Районен съд-Нови пазар,с което e отхвърлен като неоснователeн и недоказан предявения от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство искове срещу ответника А.Я.С., ЕГН **********,с адрес:г***,с основание на иска по чл.422ал.1,вр.чл.415 ал.1 от ГПК-за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата 9758,16 лева, представляващи незаплатено от него парично задължение по сключен между страните Договор за потребителски кредит № **********.

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение и за допуснати съществени процесуални нарушения.Моли съдът да постанови решение,с което да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде изцяло уважен.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по въззивната жалба по реда и в срока по чл.263 от ГПК.Ответникът А.С. не се е явил и в двете открити съдебни заседания по делото в НПРС и в хода на първоинстанционното производство не е взел отношение по исковата претенция срещу него.

Настоящият въззивен съдебен състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед оплакванията в жалбата и всички събрани по делото доказателства,прие следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо.

Разгледана по същество,въззивната жалба се явява основателна и доказана ,поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на„Профи

Кредит България”ЕООД,с горните данни,против ответника А.С.Я.,с горните данни,с предявени против последния положителни установителни искове,с основание чл.422ал.1 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД,с цена на главния иск/главницата/ 9758,16 лева,представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.

Ищецът излага в исковата си молба,че на 25.VІІ.2017г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № **********/по-нататък за кратко-Договора или ДПК/,по който ищецът се явявал кредитор,а ответникът-длъжник.Параметрите на договора , описани в исковата молба,посочени и в Р.VІ на приложения като писмено доказателство Договор,били следните:

Сумата на кредита:3700 лв;срок на кредита:36 месеца;размер на месечната вноска:180,54 лева;падеж на вноската:двадесети ден от месеца;годишен процент на разходите/ГПР/:49,89 лв;годишен лихвен процент:41,17% ; лихвен процент на ден:0,11%.Общият размер на отпуснатия кредит по договора е 6 499.44лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- 3258.72лв.,размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги -90.52лв.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 9758.16лв.,общ размер на всяка една вноска -271.06лв.,дата на погасяване -20 ден от месеца.

Съгласно т.А към договора,неразделна част от него били Общите условия ,с които длъжникът бил запознат преди подписване на договора и се съгласил с тях, приел ги без забележки към тях и се задължил да ги спазва.

Позовавайки се на дадената в т.5 от

Договора възможност,длъжникът А.С. пожелал да бъде извършено рефинансиране на негово старо задължение към „Профи Кредит България“ЕООД,в размер на 1491,73 лева, с част от отпуснатата му сума .“Профи Кредит България“ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора ,като на 25.VІІ.2017г.превело остатъчната парична сума в размер на 2208.27лв.по посочена от длъжника А.С. банкова сметка.***ие по процесния Договор за потребителски кредит,като го сключил за срок от 36 месеца,с месечна вноска по погасителен план в размер на 271.06лв.и падежната дата всяко 20-то число на месеца.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и не направил нито една погасителна вноска, след изпадането му в забава,на 28.11.2017г.,договорът бил прекратен едностранно от ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост.На 29.11.2017г. ищецът изпратил на ответника уведомително писмо,с което му съобщавал,че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Твърди се от ищеца,че съгласно уговореното в ОУ, при прекратяване на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия ,клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги ,лихви за забава и такси.

Видно от представеното от ищеца извлечение по сметка към договора

,не се установявали направени плащания от страна на кредитополучателя.Данните по това извлечение не са оспорени от ответника-длъжник по договора.Представянето на доказателства за обратното,т.е. че ответникът е изпълнил изцяло или частично задължението си по процесния договор,са изцяло в негова тежест,но такова доказване не е налице.

Излага се в исковата молба,че ,съгласно б.”Г” от ДПК, на ответникът като клиент бил предоставен безвъзмездно на хартиен носител в лесна и разбираема форма на български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколкото предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати на кредита. Още на този предварителен етап длъжника бил запознат с цената на кредита. Още с попълването на Стандартния европейски формуляр, длъжникът е бил запознат с параметрите на предлагания от страна на дружеството договор.

Ищецът-кредитор подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане срещу ответника-длъжник,по реда на чл. 410 от ГПК,по което заявление било образувано ЧГД № 722/2018г. по описа на НПРС.След направено от страна на длъжника възражение за недължимост на претендираното вземане,в законно установения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът предявил настоящия положителен установителен иск ,с правно основание 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно вземането на заявителя срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит.

Ответникът не се е явил в първоинстанционното производство и не е представил писмен отговор по исковата молба.

За да реши спора, районният съд е събрал всички допустими,относими и необходими доказателства,представени по делото и въз основа на тях ,отделяйки спорното от безспорното,е изяснил и установил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото.

Гореизложените факти и обстоятелства в исковата молба се установяват от събраните по делото писмени доказателства ,като по тях страните и не спорят.Всички фактически изводи на районния съд са обосновани и се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.

Видно от съдържанието на т.12.3 от ОУ към Договора , налице е изрична договореност за предсрочна изискуемост на кредита,настъпваща автоматично при просрочие на една месечна погасителна вноска с повече от тридесет календарни дни,когато автоматично се прекратява и договора.Тогава настъпва изменение на договореното и вече се дължат не отделни вноски на падеж,а цялата неплатена сума по кредита,при това предсрочно,т.е. с настъпил падеж.Не се спори по делото,а е видно и от представения ДПК,че оответникът е допуснал просрочие на повече от една месечна погасителна вноска, с повече от тридесет календарни дни.

Обосновано е прието от районния съд,че твърденията в исковата молба за уведомяване на длъжника, че кредиторът обявява цялата сума по кредита за предсрочно изискуема, не е подкрепено с писмени доказателства.

Приложено е към доказателствата уведомително писмо до А.Я.С. от 29.11.2017г./на л.37 по делото /,с което ищецът го уведомява, че е обявил целия размер на кредита за предсрочно изискуем, като е посочена непогасената част – 9 758.16лв.,лихви за забава -15.73лв.,такса по тарифа -530.00лв.Доказателства, че уведомлението е връчено на длъжника ,не са представени.

Въз основа на горните обстоятелства,районният съд е направил правния извод,че в процесния случай ,поради неуведомяване на длъжника по надлежия ред за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението му,такава към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-9.V.2018г.не е настъпила,а крайният срок на договора изтича на 20.VІІІ.2020 година,когато е падежът на последната погасителна вноска.При този свой извод районния съд се е позовал на т.18 от ТР №4/18.VІ.2014 година по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС, приложима според него в настоящия случай. Според изложените мотиви на районния съд, чл.60, ал.2 от ЗКредитните институции ,с който е свързана т.18 от посоченото тълкувателно решение,касае всички договори за кредит,а не само кредитите,дадени от банки,т.е. предсрочната изискуемост има действие и настъпва спрямо всички длъжници по парични кредити,само ако и след като длъжникът получи изявлението на кредитора си за настъпването на предсрочната изискуемост.Според районния съд, уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, с връчване на препис от исковата молба по установителното производство ,има за последица настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в кредитния договор условия за настъпването й. Това уведомяване обаче не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, нито да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск за вземането или ново заявление по чл.410 от ГПК.

При тези съображения ,в процесния случай първоинстанционният съд е приел,че поради липса на надлежно уведомяване/връчване на уведомлението,предсрочната изискуемост за процесното вземане на ищеца не е настъпила ,поради което исковата претенция е неоснователна и недоказана. Това е единственото посочено от районния съд основание за отхвърляне на иска.

Настоящият въззивен съдебен състав намира,че правният извод на първоинстанционния съд и изложените в негова подкрепа правни съображения,а именно,че предсрочната изизскуемост на процесния Договор за потребителски кредит № ********** не е настъпила поради ненадлежното й обявяване на длъжника А.Я.С.,са незаконосъобразни,поради следното:

Т.р. № 4 от 18.VІ.2014г. по т.д. №

4/2013 г. на ОСГТК на ВКС дава тълкуване по въпроси,свързани със заповедното производство.В т.18 от същото т.р. са разгледани и разяснени моментите,свързани с обявяването за предсрочно изискуеми на вземания,произтичащи от договор за банков кредит,респ. предпоставките,условията и последиците от настъпването на предсрочната изискуемост,в хипотезата на предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК.Разяснено е,че за да настъпи предсрочната изискуемост,кредиторът следва да е упражнил това свое право да направи кредита предсрочно изискуем.Посочено е,че „ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора или при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60ал.2 от Закона за кредитните институции,правото на кредитора следва да е упражнено при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.” Текстът на чл.60ал.2 от ЗКИ, има за субект банките и предоставената им възможност да поискат издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги,при неиздължаване на банкови кредити ,както и в случаите,когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.