Присъда № 735 от 16.12.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №735 от 16.12.2024 г. по НОХД №8422/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №1282/2022 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №17636/2022 г. по описа на СРП против подсъдимия С. В. Н. за това, че на 21.04.2022 г., около 19:30 часа в гр. София, ж.к.

„Н.“, ул. „Жорж Дантон“ №33, ет. 7, ап. 446, се заканил с убийство на В. В. Б., като го хванал за врата с едната си ръка, блъснал главата му в стена, свлякъл го на пода, стискайки го за врата, след което му нанесъл удари с крак в областта на главата и тялото и произнесъл думите: „Ще те умъртвя, няма да излезеш жив оттук!“ и „Ей сега ще те убия!“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК.

Съдебното производство се проведе по общия ред.

По делото пострадалият В. В. Б. е конституиран като ЧО.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение.

Счита, че същото се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: показания на пострадалия Б., които се подкрепят от изготвената СМЕ, с установени травматични увреждения при него. При определяне на наказанието за подсъдимия прокурорът предлага като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът да приеме, че Н. е осъждан за престъпление, като отново е използвал физическо насилие. Като смекчаващо вината обстоятелство, следва да бъде прието, че поръчката по сключения договор е изпълнена със забавяне, но подсъдимият не е потърсил правата си по законен ред. Предлага на съда да признае Н. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години.

Повереникът на ЧО В. В. Б. адв. П.-САК излага доводи, че от събраните по делото доказателства - писмени и устни, се установява по безспорен начин, че подсъдимият С. Н. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК, като от свидетелските показания на Т. Д. се установяват и данни за продължавано престъпление. Поради факта, че само прокурорът има процесуалното право да измени обвинението, повереникът заявява, че не може да пледира усложнена престъпна дейност. Пострадалият В. Б. твърди както в жалбата си до СРП, така и в показанията си, дадени пред съдия в ДП и по време на съдебното следствие едно и също, а именно - че е получил закани за убийство от подсъдимия Н. в дома на същия на 21.04.2022 г. Б. е избягал от дома на подсъдимия след нанесен му побой и отправена му закана за убийство от страх, като веднага позвънил на 112 - факт, който се доказва и от приетата съдебно-техническата експертиза. Уплахът на пострадалия се усеща от съдържанието на целия разговор с дежурния на 112. Б. бяга и се крие от страх между блоковете, след което посещава „Пирогов”. Установявават се по него и физически травми, които се потвърждават и от заключението на вещото лице д-р Г. и от данните от книгата при дежурен оперативен в УМБАЛСМ „Пирогов“. След това Б. веднага още през нощта отива във 02 РУ-СДВР, където дава Сведение и подава Заявление да се предприемат бързи и неотложни мерки за защита на 1 неговия живот и здраве от посегателството на С. Н. и моли да се започне проверка за получените физически травми и заплахите за живота и здравето му. Сведението и заявлението му, макар да са извън доказателствата, събрани по време на досъдебното производство, са в кориците на делото и отразяват тези факти. Именно това оплакване и търсене на спешна защита още преди да подаде жалбата до СРП е автентичната и неподправена реакция на Б. и потвърждава истинността на заявеното. Повереникът излага доводи, че не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелката К. А., която е във фактическо съжителство с подсъдимия и майка на двете му деца, тъй като нейните твърдения не се потвърждават и от другите събрани по делото доказателства. А. твърди, че през цялото време е била пряк свидетел на случващото се, но никъде не уточнява през цялото това време кой е надзиравал децата й, едното от които по нейни сведения е съвсем малко и не би могла да стои без надзор. Тя също е носила вода на другия монтажник Н. С. и през това време следва, че не е била пряк свидетел. Свидетелят С. потвърждава, че е помолил А. да му донесе вода като се е почувствал зле и е излязъл на балкона, а В. и С. са останали в коридора. Събитията се разиграват в различни части на апартамента, което умишлено А. не уточнява и дори отрича в показанията си. Показанията на свидетелите Костадин К. и Д. Г. са неистинни, като същите не са били очевидци на случилото се.

Свидетелят Т. Д. потвръждава, че К. не е присъствал на довършителните дейности на процесната дата в дома на подсъдимия Н., а човек на име Д. Г. въобще не познава.

Свидетелят Н. С. също потвърждава, че Б. не е имал агресивно и провокативно държане. В същото време обаче, свидетелят С. твърди, че подсъдимият Н. е ударил шамар на Б., а свидетелката К. А. пък говори, че Н. е хванал за дрехата Б. и го е дръпнал. Въпреки, че и двамата премълчават истината, техните твърдения загатват за проявената агресия от Н. и не я отричат напълно. С. крие истината, още повече, че е очевидно, че няма как от балкона да не е чул нищо. Не е смекчаващо вината обстоятелство и недоказаното твърдение, че е имало некачествено изпълнение на поръчката и на монтажа. Не може да бъде смекчаващо вината обстоятелство наличието на един гражданскоправен спор, за който има законов ред за решаването му. Заключението на КСППЕ е категорично, че възприетите от Б. закани за убийство са възбудили у същия преживяване на реален и интензивен /основателен/ страх за живота и здравето му. Пострадалият след заканата за убийство е освидетелстван с посттравматично стресово разстройство от лекар психиатър, като въпреки, че от съда беше оставено без уважение искането на ЧО да бъде разпитана като свидетел д-р Елка Стойчева, която е поставила диагнозата и е лекувала пострадалия, то заключението на КСППЕ установява тези обстоятелства. От справката за съдимост на Н. е видно, че той е признат за виновен с влязло в сила решение от 2012 г. за причиняване на лека телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди, което е индикация, че подсъдимият има насилствено и агресивно поведениев обществото. Предлага на съда да признае Н. за виновен и да му наложи съответно наказание. Претендира разноски.

ЧО В. В. Б. моли съда да се съобрази със становището на упълномощения му повереник адв. П..

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. В. Н. – адв. СПАСОВ-САК излага аргументи, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява престъпното деяние предмет на ОА. В тази насока са показанията на свидетелите Н. В. С., К. В. А. – очевидци, както и тези на К. К. и Д. Г.. Тези свидетели установяват различна от изложената в ОА обстановка, а именно, че подсъдимият винаги се е държал любезно при посещенията в дома му въпреки, че не е бил длъжен с оглед забавата от над 11 месеца на изработката и монтажа на 4 бр. врати, при договорен срок от 35 дни с изцяло изплатена по него стойност на вратите. Защитата излага доводи, че поради некачествения монтаж и изработка, се е наложило няколко пъти работници да посещават адреса на подсъдимия и свидетелката К. А..

Когато за пореден път това станало, дома на подсъдимия, за да отстранят възникнали проблеми по вратите, посетили ЧО Б. и свидетелят С.. Те не били взели подходящи 2 инструменти и това било причината за спора между ЧО и подсъдимия, но С. категорично заявява, че не е чул и видял да се отправят закани към Б.. С. заявява също, че с ЧО се видели пред „Пирогов“, като не е забелязал по него да има следи от насилие, а относно накуцването, самият Б. обяснил, че се дължало на факта, че си навехнал крака. За липсата на наранявания на ЧО свидетелства и Д. Г., който е видял Б. непосредствено след излизането му от дома на подсъдимия. Доколко може да се вярва на Б. са и данните от разговора му с диспечъра на тел.112, на който той съобщил невярно обстоятелство, а именно „крака съм си го изкълчил, докато нещо ме е удрял.“. Не отговоря на истината и заявеното от ЧО, че подсъдимият е задържал в апартамента си инструментите, с които са разполагали на Б. и С..

Защитата заявява, че и свидетелят Т. Д., който е в близки приятелски отношения с ЧО от 30 години, също е разбрал именно от Б., че той сам си е навехнал крака, докато е слизал по стълбите. Същият изрично заяви, че не е виждал частния обвинител след инкриминираната дата, поради което и няма как да даде обективна информация дали Б. е имал наранявания или не. Свидетелите Н. С. и К. К. са колеги на ЧО Б., но въпреки това същите са възпроизвели фактическата обстановка непротиворечиво, добросъвестно и логично. Свидетелката А. живее на семейни начала с подзащитния ми, същата е изложила фактическа обстановка, която изцяло кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. Неверни са твърденията на Б., че подсъдимият е бил агресивен не само към него, но и към собственото си дете. Това обаче не съответства на заявеното от другите очевидци – свидетелите С. и А.. В показанията си Б. сочи, че подсъдимият е тръгнал след него, след като е избягал от апартамента му, като този факт, несъществен по своето естество, противоречи на останалия събран доказателствен материал, в частност на показанията на С. и А.. Твърденията на ЧО, че подсъдимият е продължил със закани и след процесната дата, обективно не съответстват на събрания по делото доказателствен материал, тъй като от приложени по ДП извлечения от „Вайбър” кореспонденция, проведена между М. Б. и подсъдимият, именно М. Б. е инициирал разговори, вкл. се установи и желанието на последния подсъдимият да инвестира в бизнеса му, поради финансовите затруднения, които има. От показанията на свидетелката А. се установява, че не подъсъдимият, а двамата братя са заплашвали подсъдимия, че той не трябва да има претенции, тъй като жената на ЧО е бивш прокурор и много известна адвокатка, което се установява и от СТЕ по подадения до 112 сигнал от ЧО, в който той заявява: „са ще ви се обади жена ми, тя е адвокат.“ Защитата твърди, че свидетелката А. в показанията си пред съда е заявила, че братът на ЧО, който съдът е издирвал безуспешно – М. Б., сам им е заявил, че няма да дойде да свидетелства, защото знае, че твърдяното от брат му не отговоря на истината, а всичко е организирано от гореспоменатата адвокатка. Не се установява по какъв начин подсъдимият да е заплашил ЧО, още по-малко последният да е изпитал основателен страх за живота си, както и заекване. Предлага на съда да не кредитира заключението по изготвената на ДП КСППЕ, тъй като вещите лица са дали същото, изцяло базирано на заявеното от пострадалия и то цели 6 месеца по-късно.

Защитата предлага на съда да признае подсъдимия Н. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

Подсъдимият С. В. Н. се възползва от правото си да не дава обяснения.

В правото си на лична защита подсъдимият Н. излага доводи, че слушайки повереника на ЧО, разказаното от нея граничи с американски екшън. Твърди, че преди време, може би година, му се обадил по „Вайбър” братът на ЧО – М. и му казал, че това дело е един измислен сценарий. Обещал му, че ще се яви да свидетелства за това, но повече не се обадил. Подсъдимият заявява, че в цялата история пострадали са не В. и М., а семейството на подсъдимия.

В последната си дума подсъдимият Н. моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

3

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С. В. Н. е роден на 13.11.1985 г. в гр. София. Същият живее на семейни начала със свидетелката К. В. А., с която имат две малолетни деца. Н. е със средно образование, работещ и неосъждан.

М. В. Б. и свидетелят Т. Б. Д. са собственици на дружество „Пуерта инвест“ ООД гр.София, като Б. е негов управител. Фирмата се занимава с производство и монтаж на входни, и интериорни врати, като офисът /шоурум „Ibeiro Doors”/ се намирал на адрес гр.София, бул. „Пенчо Славейков” №19А. Цехът за производство - в с. Житен, обл.София.

Разпечатката съдържа 23 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d0ae49d-7d52-4ec8-902b-f9a8ba4ff604