Решение № 2966 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2966 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110158988 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на --, ЕИК --- срещу Ж. Д. П., ЕГН **********, с която --, ЕИК --- е предявило срещу Ж. Д. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че Ж. Д. П. дължи на -- суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „---“ ООД, качеството на цедент и “АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г., за които суми на 16.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23848/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. Д. П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д.

П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „---“ ООД, качеството на цедент и “АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г. На 16.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Заповедта е връчена на длъжника на 11.09.2023 г., като в законоустановения срок от негово име е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тазу връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 25.10.2023 г.. Исковата молба е подадена на 26.10.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, чрез Система за сигурно електронно връчване/.

Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „---” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, е предоставил на Ж. Д. П. паричен заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 21.05.2020 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва. Посочва, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора.

Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „---“ ООД, качеството на цедент и “АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, --- ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си по процесния договор за кредит, 2 за което се сочи, че ответницата е уведомена на 24.08.2022 г.

Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 698,90 лева, представляваща главница по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на “АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 21.07.2022 г., сключен между „---“ ООД, качеството на цедент и “АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 83,86 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 21.05.2020 г.; 3/ сумата от 57,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2020 г. – 24.04.2023 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Ж. Д. П., с който се оспорват предявените искове. Прави се възражение за нищожност на процесния договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „---” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател по изложени в отговора на исковата молба подробни съображения. Прави се и възражение за нищожност на предявените в процесния договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „---” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д.

П., в качеството на заемополучател неустоечна калуза. Поддържа се, че ответницата е заплатила сумата от 1218,00 лева по процесния договор за кредити, с което е изпълнила в цялост задълженията си по него.

Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни 3 искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

99 ЗЗД.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „--“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 21.05.2019 г. между страните в производството е сключен договор за потребителки кредит № 316274 от 21.05.2019 г., сключен между „---” ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, по силата на който „---” ООД е предоставил на Ж. Д. П. паричен заем в размер на 1000 лева.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022, се установява в производството, че по силата на договор за цесия от 21.07.2022 г., кредиторът „---” ООД е прехвърлил на “АПС Бета България“ ЕООД вземанията си срещу Ж. Д. П., ЕГН ********** по процесния процесния договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се 4 упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №.

156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 1318,00 лева, с която сума са погасени частично: 1/ частично главница в размер на 301,10 лева; 2/ частично договорна лихва в размер на 190,42 лева; 3/ частично неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 816,48 лева и 4/ такси по тарифа на --- България ООД в размер на 13,83 лева. Установява се, че без включване на т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение, то ГПР по договора е 48,28 %, същевременно, обаче, при включването им ГПР по договора надвишава многократно 50 % /над 700 %/.

Предвид служебното задължение на съда, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от договор за потребителки кредит № 316274, сключен на 21.05.2019 г. между „---“ ООД, в качеството на заемодател 5 и Ж. Д. П., в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора (преди изм. с ДВ бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС. В Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза.