Решение № 18248 от 11.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18248 гр. София, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110169827 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „С.В.“ АД съществуват следните вземания от А. Г. Г.: за сумата от 2464.16 лева, представляваща незаплатена цена на потребена в периода от 25.06.2019г. до 22.01.2021г. вода в имот, находящ се в гр. София, ................... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 23.04.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 153.95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.07.2019г. до 22.01.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 23240/2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот- ап. 1, находящ се в гр. София, ..................., е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответникът е потребител на В и К услуги и че му били предоставени такива в посочения имот, но въпреки това клиентът не заплатил формираните за исковия период парични задължения за цената на потребената в имота вода в срок, поради което ищецът претендира тази цена, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, а по същество- за неоснователност на исковете, доколкото, макар изрично да признава, че през исковия период е бил собственик на процесното жилище, оспорва в същото да е потребено соченото от ищеца количество вода, чиято стойност се претендира в процеса. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

1

По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на потребено количество вода по съответен ред/методика.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на съответните водоснабдени имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая ответникът в отговора на исковата молба изрично признава, че има качеството собственик по отношение на процесното жилище, представляващо апартамент 1, находящ се в гр. София, ..................., което обстоятелство се установява и от представената от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район „Възраждане“ съобразно искането на ищеца и неоспорена от името на ответника справка от информационния масив на общината, съгласно отбелязванията в която А. Г. Г. фигурира като данъчнозадължен субект за процесния имот в качеството си на собственик на ½ идеална част от него, в какъвто смисъл са и декларираните от него обстоятелства в представената от Столична община декларация по чл. 14 ЗМДТ. С оглед на това, при липсата на други данни в тази насока и при съобразяване на изложените вече правни разяснения, касаещи основанието за придобиване от конкретно лице на качеството потребител на доставяните до конкретен водоснабден имот В и К услуги, следва да се приеме, че ответникът е материално легитимиран да отговаря за задълженията за исковия период в обема, в който същият притежава право на собственост върху него, а именно за ½ част. Нещо повече, в случая сам ищецът в исковата молба поддържа, че ответникът е материално легитимиран да отговаря за сумите, предмет на исковете, в качеството си на собственик на ½ идеална част от имота.

В допълнение към горното и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най- малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в 2 едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни след влизане в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не доказва, а и не твърди да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за него и същите го обвързват (в този смисъл е Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).

За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната стойност по делото са изслушани заключения на допуснатите съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи, които, преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи и поради това годни да обосноват решаващите изводи по релевантните за спора обстоятелства.

Следва да се изясни, обаче, че по въпроса за количеството и стойността на предоставените през исковия период В и К услуги в случая следва да бъдат съобразени доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- техническата експертиза, доколкото същите се основават на констатациите и изчисленията на вещото лице относно реално потребеното в имота през релевантния за спора период количество вода, които са обосновани както в писменото заключение, така и в проведеното на 20.06.2025г. открито съдебно заседание. В това заседание вещото лице е изяснило, че за да установи количеството потребени в имота В и К услуги, е съобразило отчетите на общия водомер, както и алгоритъма за начисляване на потребено от абоната количество вода „на база“, предвиден в нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима при липса на монтирани водомери в имота, какъвто именно е настоящият случай съгласно неоспорените данни, предоставени от ищеца на вещото лице в хода на експертното изследване.

Така, съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза цената на предоставените във връзка с процесното жилище В и К услуги за исковия период възлиза на сумата от 2114.88 лева, а след приспадане на стойността на извършените за релевантния за спора интервал от време плащания, данни за които се съдържат в неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза- на сумата от 1852.35 лева, от която ответникът дължи половината с оглед доказаната в настоящото производство негова квота в съсобствеността по отношение на процесното водоснабдено жилище.

При тези мотиви предявеният срещу А. Г. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите следва да бъде уважен за сумата от 926.18 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите през исковия период общи условия на ищеца задълженията по всяка месечна фактура следва да бъдат заплатени в срок от 30 дни след издаването й. С оглед на това, при съобразяване на датата на издаване на най- старата фактура, касаеща включените в процесния период месечни задължения, следва да се приеме, че забавата на клиента е настъпила именно на сочената от ищеца начална дата- 26.07.2019г., като е продължила до края на исковия период, доколкото не се доказва, а не се и твърди 3 потребителят да е заплатил пълния размер на процесните задължения преди изтичане на заявения с исковата молба интервал от време- от 26.07.2019г. до 22.01.2021г.

Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на данните в заключението на съдебно- счетоводната експертиза, размерът на обезщетението за забава за периода на допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение, дължимо за припадащата се на ответника част от общото задължение, възлиза на сумата от 57.86 лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.

В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 30.96 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство разноски, както и сумата от 305.33 лева, представляваща част от извършените в хода на исковото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозити за възнаграждения на вещите лица, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.