Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 676 от 13.11.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 487/2024
Вид
Определение № 676
Подписан
13.11.2024
В сила
06.02.2025
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.266 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.267, ал.2, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.269 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 12.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500487 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба /първоначална и допълнена/, подадена от пълномощника на П. Д. Т. срещу определение № 457/7.06.2024 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 74/24 г. на Окръжен съд – Добрич поради недопустимост на предявените искове.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за връщане на делото за даване на по-нататъшен ход.

В подаден писмен отговор пълномощникът на представляващия Национална агенция за приходите – София изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Представител на „Фердинанд Мозес 1821“ООД с ЕИК 175307060 не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Гр.д.№ 74/2024 г. по описа на ДОС е образувано по предявени положителни установителни искове от П. Д. Т. срещу „Фердинанд Мозес 1821“ООД с ЕИК 175307060 и НАП – София за установяване между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на три недвижими имота в гр.Каварна, подробно описани в исковата молба, които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 211014214/2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –София за събиране на вземане на Държавата за публични задължения на „Фердинанд Мозес 1821“ООД.

1

Изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, следва извод, че са предявени положителни установителни искове по чл.269, ал.1 от ДОПК за установяване съществуването на правото на собственост на ищеца върху имоти, срещу които е насочено принудително изпълнение по ДОПК за събиране публични вземания на държавата.

Разпоредбата на чл.269, ал.1 от ДОПК следва да се тълкува във връзка с предходните текстове на Глава 27 от ДОПК - „Защита срещу принудителното изпълнение“. Третото за изпълнението лице може да търси искова защита едва след изчерпване на административния контрол по реда на чл.266 от ДОПК обжалване на изпълнителните действията пред директора на компетентната ТД на НАП, като исковият ред следва при отказ да се отмени изпълнителното действие. Предявяването на иска по чл.269, ал. 1 ДОПК е обвързано с 30дневен преклузивен срок, който съгласно чл.267, ал.2, т.4 ДОПК започва да тече от получаване на препис от решението, с което се отхвърля подадената от третото лице жалба по чл.266, ал.1 ДОПК.

По делото няма твърдения за административно обжалване, което е предпоставка за допустимост на предявените искове. Макар от текста на чл.266, ал.1 от ДОПК да следва, че право на обжалване на действията на публичния изпълнител имат само длъжникът и третото задължено лице, тази разпоредба, тълкувана съвместно с разпоредбата на чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК относно правомощията на решаващия орган при обжалване на действия на публичен изпълнител от страна на трето лице със самостоятелни права върху вещта, води до извод, че разпоредбата допуска обжалването на действията на публичния изпълнител от трето лице със самостоятелни права, при неблагоприятен изход от което обжалване е приложим чл.269 от ДОПК специален исков ред за защита на правата му.

Решението на административния орган по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК има характер на процесуална предпоставка за допустимостта и определя началото на срока за предявяване на иска по чл.269 от ДОПК от третото лице, ако жалбата е неоснователна. За да може третото лице да предяви иск по чл.269 от ДОПК и да защити правата си по съдебен ред, необходимо е спрямо него да е приключило административното производство по чл.266 от ДОПК с решение по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК. В случая не се твърди и не се установява да е инициирано такова производство, поради което предявеният иск е недопустим.

Правилно съдът е постановил определение за прекратяване на производството, което – като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 457/7.06.2024 г., с което е прекратено 2 производството по гр.д.№ 74/24 г. на Окръжен съд – Добрич.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3