Решение № 104 от 12.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Р., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201597 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №845912-F821457/25.08.2026г., издадено от Началник Отдел „ОД“-Варна, Д“ОД в ГД“ФК“ на НАП, против „ТИГИ 5“ЕООД, с ЕИК 207314347, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Срещу постановлението е подадена жалба от адв.В.Ф. – АК-Р.

/упълномощен/. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се представлява от управителя на ю.л.-жалбоподател и от упълномощения представител, които поддържат жалбата и представя доказателства в тази насока.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

На 26-27.04.2025г. била извършена проверка от св.М.П. и нейна колежка /служители към ГДФК при ЦУ на НАП – София/ на търговски обект – дискотека „BANK“, находяща се в гр.Р., пл.“****“№5, стопанисвана от ю.л.жалбоподател. По време на проверката било установено, че търговецът не е изпълнил чрез неговите работници задължението си извън случаите на продажби на стоки, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на работещо в обекта ФУ: ED372388 и ИН на ФП 44372388, в което било установен паричен оборот от 386,80лв. при фактическа наличност в касата от 730 лв., поради което и била установена положителна разлика от 343,20 лв. Във връзка с тази констатация и поради това, че това нарушение не води до неотразяване на приходи, св.М.П. АУАН сер. A N № 821457/12.05.2025г. против ю.л.жалбоподател, връчен му на 20.06.2025г., като на същата дата постъпило и възражение против процесния АУАН. Впоследствие въз основа АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя затова, че ю.л.-жалбоподател, на 26.04.2025 г. не е изпълнил задължението си извън случаите за продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на фискалното устройство чрез операцията служебно въведени суми, като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, съставляващо нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ ED372388 и ИН на ФП 44372388.

Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово.

Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си да не паркира в района на кръстовище, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в 2 случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”. в случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен, дали се касае за маловажен случай, а си е позволил бланкетно и немотивирано да коментира чл.28 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП, което е довело до нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Налице е най-леката наказуена форма на виновно бездействие, съгласно чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, а именно, че бездействието на жалбоподателя не е довело до неотразяване на приходи, с които да е ощетен държавния бюджет от неплатени данъчни ставки. Установи се, че от нарушението обективно не са настъпили каквито и да е неблагоприятни вредни последици, било е установено за първи път и представените доказателства – предупреждение от 29.07.2025 г. касаят друго нарушение, а именно такова по чл.25, ал.5 от Наредба № H-18/ 13.12.2006 г. на МФ, което не е от същия вид. Неотразената като изведена сума чрез функция „Служебно въведени“ е в размер на 343,20 лв, сума която е над 3 пъти помалка от наложената административна санкция в размер на 1000 лв. Съгласно чл.28 ЗАНН при маловажен случай на административно нарушение наказващия орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършено нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка, дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложни правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно пар.1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължението от едноличен търговец или юридическо лице към държава и община с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, т.к. е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подходи индивидуално. Липсата на такъв 3 подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено от ЗДДС. Намираме за необходимо да отбележим, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване задължението по ЗДДС се явява явно несъразмерно с наложената санкция макар и в рамките на нейния минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяваща се инцидентен случай без вредоносни последици.

С оглед на изложеното по-горе, намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващия орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено на дружеството наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в поголяма степен, отколкото с издаването на обжалваното НП. Неправилно е да се приеме, че нарушението не може да има маловажен случай, както АНО в мотивите си при издаване на НП е посочил бланкето. Той не е маловажен защото единствено липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи обстоятелства, които посочих по-горе, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № H-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на НП.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага 4 наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДвП.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция в нейния минимален размер. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева /204,52 евро/, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и 5 плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен договор за правна помощ, подписан двустранно от клиент и адвокат, в който е посочено, че сумата от 400 лв. /204,52 евро/ е платена в брой. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова полза, а адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован.