Решение № 96 от 16.03.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211800500790 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 148 от 06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 908/2018 г. на С.ски районен съд, е отхвърлен предявения от Г.. В. Д. срещу Община С. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване по отношение на Община С., че В.Ф.З., починал на 10.11.1995 г., б.ж. на С. Г.О., е бил собственик на основание наследство и давностно владение преди образуване на ТКЗС през 1958 г. на земеделски имот в землището на с. Г.О.

– ливада, пасище с площ от 1 дка, в м. „Г.”, при съседи: С.Ц., Т.Б., В.Х. и край на регулацията, част от който имот с площ от 153 кв.м. представлява понастоящем част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на С., и част от него с площ от 313 кв.м. представлява понастоящем част от имот с идентификатор № *** по кадастралната карта.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност наследодателят на ищцата да е установил владение върху процесния имот преди образуване на ТКЗС. Сочи се в тази връзка, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че наследодателят на ищцата В.Ф.З. е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС в с. Г.О., като правото му на възстановяване на заявената ливада с площ от 1 дка е признато с решение на ПК-С., но незаконосъобразно с окончателното решение за възстановяване на собствеността е възстановен имот с площ от 0,534 дка, въпреки, че старите реални граници на място са на площ от 1 дка. Сочи се също, че след смъртта на наследодателя ищцата е владяла притежаваната от него и призната за възстановяване ливада с площ от 1 дка и го владее в съществуващите на място стари реални граници и към настоящия момент. Иска се 1 обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск.

Въззиваемият Община С. оспорва жалбата. Излага и довод за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявения иск, основано на липсата на правен спор по отношение на процесните имоти, доколкото Община С. не е заявявала каквито и да било права върху тези имоти.

По въззивната жалба на ищцата е било образувано въззивно гр.д. № 767/2019 г. на Софийски окръжен съд, по което е постановено решение № 260041/12.10.2020 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че липсва правен спор, тъй като ответната община не конкурира ищцата по отношение на правото на възстановяване на процесния имот, както и че възстановителното решение на ПК-С. не е обжалвано и представлява стабилен административен акт, по който спорът не може да бъде пререшаван.

Поради настъпила в хода на въззивното производство смърт на ищцата са конституирани на нейно място наследниците й – ИВ. Н. Д., СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д..

По касационна жалба на ищците срещу решението на СОС по гр.д. 767/2019 г. е било образувано гр.д. № 110/2021 г. на ВКС. С решение № 60100/17.11.2021 г. на ВКС е отменено въззивното решение и делото върнато за нова разглеждане на друг състав на СОС. В мотивите на отменителното решение на ВКС е прието, че изложените в исковата молба твърдения не могат да обосноват възприетата от съда правна квалификация по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че в случай като настоящия, в който ищецът твърди, че има право на възстановяване на собствеността в определени стари реални граници, но въпреки това част от имота е включена в имоти, записани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предявеният положителен установителен иск за признаване, че имотът в посочените стари реални граници е бил собственост преди обобществяването на земята на неговия наследодател и че реални части от него са включени в съседни имоти по кадастралната карта, е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и с него се защитава правото на възстановяване на собствеността в претендираните стари реални граници, като в предмета на доказване се включва установяването, че тези стари реални граници съществуват и че имота е заявен за възстановяване, което изключва включването му в остатъчния фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Посочено е още, че обстоятелството, че през 2009 г. имота, в който тогава са били включени процесните реални части - № 040011 по картата на възстановената собственост – не е предаден на общината, поради допуснати непълноти и грешки при регистрирането като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод за липса на правен спор, тъй като и след обособяването от имот № 040011 на два отделни имота, последните, в които попадат спорните реални части, отново са идентифицирани като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и са нанесени в кадастралната карта като такива земи. Дадено е указание при новото разглеждане на делото де се отчете, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 отГПК и с него ищците целят защитата на правото им на възстановяване на собствеността и върху спорните реални части, доколкото за тях им е признато правото на възстановяване, но липсва произнасяне от органа по поземлената собственост относно реалната реституция, т.е. за които не е приключило реституционното производство с дължимото от органа по поземлена собственост, след решението за признаване правото на възстановяване на собствеността, решение за възстановяване правото на собственост, респ. за отказ да се възстанови собствеността, ако са налице пречки за реална реституция.

Преди образуване на настоящото производство е починал ищецът ИВ. Н. Д., като видно от представеното удостоверение негови наследници са СВ. ИВ. Д. и СН. ИВ. Д., които са ищци по делото /конституирани преди това на мястото на починалата ищца Г.. В. Д./.

В хода по същество при новото разглеждане на делото пред въззивния съд жалбоподателите не заявяват становище. Ответникът по въззивната жалба, чрез юрк.

2

Кабранска, настоява за потвърждаване на обжалваното решение по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 908/2018 г. на С.ския районен съд е образувано по искова молба на Г.. В. Д., с която срещу Община С. е предявен иск за признаване за установено, че ищцата, като наследник на В.Ф.З., е собственик на част от имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 040026, както и на част от имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план 040030, с площ 466 кв.м., които части неправилно са заснети като имот временно стопанисван от Община С..

В исковата молба ищцата твърди, че баща й В.Ф.З., починал през 1995 г., е бил собственик на основание наследство и давност към момента на обобществяването на земеделските земи на ливада /пасище/ в землището на с. Г.О. с площ от 1 дка, в м. „Г.” /”Г.”/, при съседи: С.Ц., Т.Б., В.Х. и край на регулацията. Твърди се, че В.Ф.З. е подал заявление за възстановяване на собствеността на притежаваните от него преди ТКЗС земеделски имоти, включващо гореописания имот, като с решение на ПК-С. му е признато правото на възстановяване в стари реални граници върху този имот, представляващ ливада в землището на с. Г.О., м. „Г.”, с площ 1 дка. С решение от 29.07.1997 г. на ПК-С. /т.5/ на наследодателя на ищцата бил възстановен имот с площ 534 кв.м. под № 040014 по картата на землището, а останалата площ от имота била записана неправилно като общински – земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, което решение не било връчено на ищцата. Ищцата твърди, че при снабдяването й със скица на възстановения имот в м. „Г.” същият фигурирал като имот с идентификатор № *** с площ 534 кв.м., а останалата част от него неоснователно бил записан като общински, макар че и до днес границите на стария имот на бащата на ищцата били видими.

С писмения си отговор ответникът Община С. изразява становище за недопустимост на исковата молба поради липса на правен интерес, тъй като общината не е предявявала каквито и да било претенции към процесните имоти или части от тях, нито е оспорила правото на собственост на ищцата или нейния наследодател. В тази връзка ответникът твърди, че цитираните в исковата молба имоти с идентификатори № *** и № ***, които са предмет на исковата молба, никога не са били предавани на Община С. с протокол по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и за тях на са съставяни актове за общинска собственост.

Поддържа, че тези имоти не са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Навежда аргумент, че в исковата молба не са изложени фактически твърдения относно наличието на правен спор с общината по отношение на процесните части от имоти, като неправилното записване на процесните имоти като общински не обосновава наличието на такъв спор и грешката в записването не се дължи на поведението на ответника, във връзка с което поддържа, че редът за защита на ищцата е в друго – административно производство, по което страна следва да бъде ОСЗ –С., а не Община С..

В изпълнение на дадените от районния съд указания в молба от 06.12.2018 г. ищцата е уточнила, че претендира право на собственост на част от 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***, както и на част от 313 кв.м. от имот с идентификатор № ***. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата като единствен наследник на В.Ф.З. е собственик на описаните имоти, които неправилно са заснети и записани в кадастралната карта на с. Г.О. като общински.

Пред въззивния съд при предходното разглеждане на делото в изпълнение на дадените от съда указания с молба от 25.06.2020 г. ищците са уточнили, че претендират право на собственост върху част с площ от 153 кв.м. от имот с идентификатор № *** и част с площ от 313 кв.м. от имот с идентификатор № *** - на основание давностно владение, наследство и признато право на възстановяване. Иска се да се признае за установено, че ищците са собственици на така описаните имоти към момента на възстановяване на собствеността и към настоящия момент, придобити от тях по давност, 3 наследство и признато право на възстановяване в стари реални граници, които имоти неправилно за заснети като общински.

Софийският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Г.. В. Д. е наследник /дъщеря/ на В.Ф.З., починал на 10.11.1995 г.

В.Ф.З. /И./ е подал до ПК- с. Г.О. заявление вх. № 41/31.01.1992 г. за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с. Г.О., сред които е ливада с площ от 1 дка в м. „Г.”. Ливада с площ от 1 дка в м. „Г.” фигурира в представената опис-декларация на В.Ф. И. за внасяне в ТКЗС, както и в емлячния регистър по партидата на наследниците на Ф. и Й.И. за притежавани непокрити имоти.

С решение по протокол № 41ГО/09.02.1994 г. по заявление вх. № 41ГО/31.01.1992 г. на В.Ф.З. са признати за възстановяване всички заявени от него земеделски имоти в землището на с. Г.О., сред които ливади: 2 дка в м. „П.”; 1 дка в м. „Г.”; 3 дка в м. „С.”; 2 дка в м. „П.”; 0,400 дка в м.”Дуарете”; 1,500 дка в м. „Каса падина”.

С решение №41Го/29.07.1997 на ПК-С. на наследниците на В.Ф.З. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 4 бр. ниви, както и пасище, мера от 0,534 дка в м. „Г.”, имот № 040014 по картата на землището, при граници /съседи/: имот № 040011 – пасище, мера временно стопанисвано от общината, и имот № 000534 – жил. Територия на с. Г.О.. Решението е придружено със скица на имот № 040014 в м. „Г.”, в която е отразено, че имотът е с площ 0,534 дка, начин на трайно ползване: пасище, мера, и същият е с граници /съседи/: имот № 040030 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 040024 – насл. на В.Г.Х.; имот № 040026 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 000534 – жил. територия на с. Г.О..

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d09cf07-0d26-44db-81b7-a349b9fba424