Решение № 75 от 30.09.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500317 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М. СТ. П. от с.Стожер, обл.Добрич срещу решение № 260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 15.07.2019 г., за сумата от 21000 лева разлика над присъдения размер от 24000 лева, до сумата от 45000 лева.

Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска в предявения размер.

В подаден писмен отговор пълномощникът на ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е 1 процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове по чл.432 ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД от М. СТ. П. от с.Стожер, обл.Добрич срещу Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД - София, ЕИК 831830482 за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70000 лв. и за имуществени вреди в размер на 2020 лв., настъпили от ПТП на 15.07.2019 г. в с.Стожер.

Оспорвайки исковете по размер, ответникът твърди съпричиняване на вредите от пострадалата, която е нарушила правилата на ЗДвП и пресичайки на означеното място, не е взела мерки за безопасността си и не е съобразила разстоянието на приближаващото се МПС и скоростта му.

Като доказателство по делото е приложен КП за ПТП

№24001040/15.07.2019 г., установяващ, че на пешеходна пътека на ул.“Опълченска“ в с.Стожер, управляваният от С.К.И. л.а.№ ТХ 7602 АК е блъснал ищцата М. СТ. П. и е напуснал произшествието, за което е образувано ДП №158/15.07.2019г. на РУ МВР Добрич.

Образуваното НОХД №41/2020 г. на ДРС е приключило с влязло в сила на 09.03.2020 г. споразумение /приравнено по последици на влязла в сила присъда/, с което С.И. се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник за около 3-4 месеца.

Назначената автотехническа експертиза е представила заключение относно механизма на произшествието: преди да предприеме пресичането, пешеходката е имала пряка видимост спрямо намиращия се вдясно от нея лек автомобил, който - в момента на пресичането все още не е бил потеглил.

Ищцата е могла да избегне удара ако след навлизане на около 6 м. в платното за движение е спряла, за да пропусне автомобила или ако се бе движила с побърз ход.

2

Назначената СМЕ установява, че на 15.07.2019 г. ищцата е приета по спешност в отделение за ортопедия и травматология с установено множествено счупване на горния край на дясна тибия. На 16.07.2019 г. е извършено открито наместване и вътрешна фиксация с L – плака на горния край на тибията и е назначена следоперативна антибиотична терапия с последвала имобилизация за 40-65 дни и рехабилитация. Експертизата установява, че възстановителният период обичайно е около шест месеца, като първите десет дни след операцията има значителна болезненост, а след спадането на травматичния оток болезнеността постепенно намалява.

Възможни са остатъчни болки и ограничени движения, резултат от настъпване на посттравматична артроза. За периода на възстановяване на движенията в крайника се използват помощни средства за придвижване, което затруднено.

Показанията на свид.Св.И. - водач на лекия автомобил установяват, че след спиране на знак „Стоп“ и завой надясно, видял преминаването на ищцата по пешеходната пътека. Ударът бил много лек, но тя се подпряла на капака на автомобила и паднала на земята. След като извикали лекар и сестра, си тръгнали. Пострадалата повтаряла, че тя е виновна за случилото се, а свидетелят твърди, че с автомобила си не е бил стъпил на пешеходната пътека.

Свидетелката Г.И. - племенница на ищцата, която била извикана при инцидента установява 12-дневен престой в болнично заведение. След операцията и в дома й след изписването, ищцата изпитвала силни болки. Била уплашена, притеснена, не можела да спи, приемала аналгетици и успокоителни. Около месец била обездвижена, на легло и не могла да проходи с патерици. По два пъти на ден й правели рехабилитация, свидетелката я обслужвала, понастоящем също трудно се справяла сама. До отстраняването на гипса била с катетър и се притеснявала, че друг човек трябва да я обслужва, не искала да вижда никого. Рядко излизала в двора си, болките продължавали. Не можела вече да се грижи за възрастните си родители, което правела преди катастрофата. Все още изпитвала страх да пресича пешеходни пътеки и избягвала излизанията навън. Според свидетелката чувството за непълноценност и депресията след случилото се няма да отшумят във времето.

3

Описаните доказателства установяват релевантните факти: противоправно деяние от водача на МПС, настъпили вреди в резултат от деянието и валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, поради което са налице предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ за уважаване на иска.

Настоящата инстанция приема, че не е доказано твърдението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. От съдържащото се в автотехническата експертиза предположение, че ищцата е могла да види намиращия се вдясно от нея лек автомобил, не следва извод, че с поведението си тя е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Заключението установява, че в началото на пресичането на пешеходката лекият автомобил е бил в покой, поради което тя е започнала спокойно пресичането на обозначеното за това място – на пешеходна пътека. Разсъжденията на експертизата, че произшествието е могло да бъде предотвратено ако пешеходката беше спряла на пешеходната пътека, за да пропусне автомобила или ако беше преминала по-бързо по платното са хипотетични и не мотивират настоящата инстанция да направи извод за наличието на съпричиняване. Ищцата е пресичала пътното платно на обозначеното за това място, като в началото му автомобилът е бил спрян, поради което съдът приема, че поведението й не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Доказателствата за претърпените от ищцата вреди обосновават извод, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 30000 лв. При определяне на справедливия размер съдът съобразява както вида на фрактурата и необходимостта от оперативна интервенция, така и периода на възстановяване - около шест месеца. С оглед възрастта на ищцата – около 63 години, нараняване от подобен вид предизвиква коренна промяна в начина на живот, а обездвижването води до затруднено възстановяване на нормалните й житейски функции. Доказано е, че в резултат от увреждането и нуждата да бъде обгрижвана от друг човек, ищцата е изпаднала в депресия, продължава да се страхува при пресичане на пешеходна пътека, което й пречи да живее нормално. Следователно, определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30000 лева е съобразен с всички доказателства по делото, с икономическите условия в страната и с практиката 4 на съдилищата. Предвид изложените по-горе мотиви за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, решението – в отхвърлителната му част, за разликата над присъдения размер от 24000 лева, до 30000 лева следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът бъде уважен за сумата от още 6000 лева. За разликата до размера от 45000 лева, решението – отхвърлителната му част, следва да бъде потвърдено.

При този изход от спора, съобразно с уважената част от въззивната жалба, по реда на чл.38 от ЗА, в полза на адв.Н.Н. Д. следва да бъде присъдена определената по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. сума от общо 397.71 лева с включен ДДС /331.43 лв. – адвокатски хонорар и 66.28 лв.

– ДДС/.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ , с която е отхвърлен предявения срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 15.07.2019 г., за разлика та над присъдения размер от 24000 лева, до сумата от 30000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ЕИК 831830482, ДА ЗАПЛАТИ на М. СТ. П., ЕГН ********** от с.Стожер, обл.Добрич, ул.“Стара планина“ №10 ОЩЕ 6000 /шест хиляди/ лева, неимуществени вреди в резултат от ПТП на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната му част – за разликата над 30000 лева, до 45000 лева.

В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

5

ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ЕИК 831830482, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.Н. Д. от гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, 4 полуетаж, офис 4, сумата от общо 397.71 лева с включен ДДС /331.43 лв. – адвокатски хонорар и 66.28 лв. – ДДС/, на основание чл.38 от ЗА.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6