Решение № 250 от 06.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 286/2020
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 06.08.2020
- В сила
- 21.09.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.17, ал.2, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за общинската собственост
- чл.65, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.8 · Закон за общинската собственост
- чл.19 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §2е · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№…250…. 06.08.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на осми юли две хиляди и двадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№286 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №1757/31.12.2019г,. постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена М. Х.К., ЕГН **********,***, да заплати на Община Б., ЕИК *********, сумата 1814,93лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца в резултат на ползване на 149,500дка земеделски земи, собственост на ищеца, намиращи се в землищата на селата М.К. и Г., през стопанската 2012/2013г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2014г. до пълното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 1814,93лв. до пълния претендиран размер от 11661лв., както и иска за лихва за забава върху сумата за периода от 15.07.2013г. до 01.08.2013г. в размер 55,18лв. и за периода от 01.08.2013г. до 20.08.2013г. в размер 61,67лв.
Осъдена е М. Х.К. *** разноски по делото в размер 271,32лв.
Осъжда Община Б. да заплати на М.
Х.К. разноски по делото в размер 3197,08лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Х.К., чрез пълномощника й адв.Ж.К. в частта за разликата от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв. или за сумата от 1785,79лв.
Твърди се в същата, че обжалваното решение на първоинстанционния съд в тази му част е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В тази връзка се визира, че неправилно решаващият съд е приел, че иска е предявен не за стопанската 2011- 2012г., а за стопанската 2012- 2013г., както и че не следва да се изключат земеделските земи, които е установено от експертизата, че се намират в землището на с.Г..
Твърди се, че неправилните фактически положения са довели и до необосновани правни изводи на съда.
Визира се, че няма как ответницата да е ползвала земеделски пощи за стопанската 2012- 2013г., а да е подала заявление на 22.03.2012г. След като заявлението е подадено на 22.03.3012г., то ползването на земеделските земи се отнася за стопанската 2011- 2012г.
Сочи се, че от назначената и изслушана съдебно агро- техническа експертиза се установяват релевантни факти по делото, а именно, че имотите в заповедта на кмета №332 от 25.06.2013г. с поредни номера от №9 до №19 включително са декларирани земеделски площи, които не се намират в землището на с.М.К., а в землището на с.Г.- допълнително заключение.
Предвид на това се приема, че тези площи са извън предмета на делото, с оглед фактическата рамка заявената от ищеца, а именно, че процесните земеделски земи се намират в землището на с.М.К..
В тази насока се излагат подробни съображения, като се цитира и съдебна практика.
Искането е за частична отмяна на обжалваното решение, в частта, с която е уважен предявения от ищеца иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, за неправомерно ползване от ответницата на земеделски земи в землището на с.М.К., Община Б., за стопанската 2011- 2012г., за разликата от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв., като се постанови решение, с което се отхвърли предявения иск за сумата от 1785,79лв., представляваща разликата от 29,14лв. до присъдения размер от 1814,93лв.
Моли се за присъждане на сторените разноски по съразмерност пред всички съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Община Б., обективиран в Молба от Община Б., в която е изразено становище, че се оспорва подадената въззивна жалба от ответницата М. К.. Не се изложени доводи в тази насока.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Община Б., представлявана от Кмета В., чрез пълномощника му адв.М..
В същата се твърди, че постановеното решение е нищожно, поради особен съществени пороци на съдопроизводствените правила и поради пълна липса на мотиви досежно обстоятелството, защо не е допуснато от първоинстанционния съд искането на ищцовата страна, направено по реда на чл.214 от ГПК за изменение на главния иск, като неговия размер бъде намален от 11661лв. на 3887лв.
На следващо място се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както е и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с определяне размера на претендираното обезщетение.
Конкретно се оспорва решението в неговия отхвърлителен диспозитив, за разликата над присъдената сума от 1814,93лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца в резултат на ползване на 149,500дка земеделска земя без правно основание, собственост на ищеца през стопанската 2012- 2013г. до пълния претендиран размер от 3 887лв.
В тази връзка се твърди, че наличие на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като неправилно и незаконосъобразно от районния съд не е допуснато изменение на главния иск, същия да бъде намален.
Излагат се съображения в тази насока.
Искането е да се прогласи нищожността атакуваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски за всички инстанции.
Алтернативно се моли да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваните му части, като се осъди К., да заплати в пълен претендиран размер от 3887лв., представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на Община Б. в резултат на ползване на 149,500дка. Земеделска земя без правно основание, собственост на ищеца през стопанската 2012-2013г., ведно с присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции, както и да се отхвърли искането за присъждане в полза на ответницата разноски.
Постъпил е в срок писмен отговор на въззивната жалба на Община Б. от другата страна в процеса- М. Х.К., чрез пълномощника й адв.Ж.К..
В него се са изложени подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат доводи в този смисъл.
С Определение
№340/04.02.2020г,. постановено по гр.д.№3973/2019г. по описа на РС- Пазарджик е изменено в частта за разноските Решение №1757/31.12.2019г. по гр.д.№3973/219г., като е увеличен размера на разноските, които ищецът Община Б. е осъден да заплати на ответницата М. Х.К. от 3197,08лв., на 3945,82лв.
Оставена е без разглеждане молбата на Община Б. за изменение на посоченото решение, в частта за присъдените й разноски.
Против това определение е постъпила жалба от Община Б., чрез пълномощника й адв.М., в частта с която е изменено Решение №1757 от 31.12.2019г. и е увеличен размера на разноските, които ищецът Община Б. е осъдена да заплати на ответницата М. Х.К. от 3197,98лв. на 3 495,82лв. и е оставена без разглеждане молбата на Община Б..
Твърди се в същата, че поставеният акт на районния съд е неправилен поради нарушения на съотносимите материално правни разпоредби и е необосновано, при множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е за отмяна на същото, като се постанови ново решение, с което да се присъдят всички сторени от Община Б. разноски, включително и при предходното разглеждане на делото, във всички инстанции и тези, при повторното разглеждане на делото.
Моли се за отмяна и диспозитива в частта за присъдени в полза на ответницата разноски.
Моли се за присъждане на всички сторени от Община Б. разноски и такива за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби и писмени отговори не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник М. Х.К., редовно призована не се явява. Не се явява и процесуалния й защитник адв.К..***, редовно призовани, представител не се явява. Не се явява и пълномощникът му адв.М..
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от Община Б. срещу М. Х.К. *** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 11661лв.- главница и 116,18лв.- лихва за забава за периода от 15.07.2013г. до 20.08.2013г., представляваща обезщетение за ползването на 149,5 дка земеделски земи, собственост на Община Б., през стопанската 2012/2013г., с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихвата за забава.
Твърди се, че при проверки, предприети през 2012г. в изпълнение на задълженията на кмета за стопанисване и управление на общинските имоти, било установено, че земеделски поземлени имоти се обработват и заявяват пред ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция за подпомагане по СЕПП /схема за единно плащане на площ/ неправомерно, без надлежно сключени договори за наем, аренда или съвместно ползване с общината.
Резултатите от проверките били отразени в протокол от 19.10.2012г. Едно от лицата, ползващи такива земи без сключен договор и без съгласие на общината собственик била ответницата, която ползвала общински земи с площ 149,5дка, намиращи се в землището на с.М.К., като ги била заявила и пред РА за подпомагане чрез директни плащания. Претендираното обезщетение от 11661лв. е определено като трикратния размер на средното годишно рентно плащане за предходната година, определен с решение на общинския съвет за всички землища на Община Б. с изключение на онези, за които има официални данни от Областна дирекция „Земеделие“. Общината- ищец е мотивирала този начин на определяне на обезщетението с чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че К. е била предупредена с писмо, че ако не внесе доброволно в дадения и срок сумата 4724,20лв., представляваща еднократния размер на годишното плащане за ползваните от нея земи, срещу нея ще бъде издадена заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ и дължимата сума ще бъде вече в трикратен размер- 11661лв. Ответницата не платила сумата 4724,20лв. и на 26.06.2013г., Кметът на общината издал заповед, с която на основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ наредил изземване на земите и със същата заповед на основание чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, К. била задължена да внесе сумата 11661лв. Ответницата е отказала да получи заповедта и не е платила сумата.
Искането е за осъждането на ответницата, да заплати горепосочените суми за главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане и направени по делото разноски.
Ответникът М. К., в указания от съда срок е подала писмен отговор в който оспорва предявения иск.
В този отговор е направен преглед на относимите към конкретния казус-нормативни актове- ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, Регламент 73/2009 (ЕО) и пр.
Сочи се, че заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имоти не поражда вземане на общината към адресата, а само дава възможност на последния по своя преценка да избере дали да внесе посочената сума, за да спре изпълнението на заповедта, която след това може да бъде отменена, но при отказ да заплати сумата тя не може да бъде търсена от него на основание заповедта, а единствено се изземва принудително имотът; сочи се и съдебна практика по този въпрос.
Твърди се, че „собствеността на земята е без правно значение, щом тя се обработва и не пустее“, като това следва от нормите на Регламент 73/2009 (ЕО) и на чл. 3, ал.1 от Наредба 5/10.03.2010г. на Министъра на земеделието и храните.
Визира се, че общинският съвет няма компетентност да определя размера на средното годишно рентно плащане, с оглед на което решението му за определяне на този размер е нищожно, като нищожността следва да се вземе предвид служебно от съда, на основание чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК по реда на косвения съдебен контрол за валидност.
Отрича се от страна на ответницата да й е била връчвана заповедта, като се заявява, че заповедта за изземване е издадена след приключването на стопанската 2011/2012г. Подписаните двама свидетели за отказа никога не са се срещали с ответницата, а и чл. 61 от АПК не предвижда удостоверяване на връчване с двама свидетели; за започването на административното производство ответницата не е била уведомена, както изисква чл.26 от АПК. Всичко това е основание, съдът да установи материалната незаконосъобразност на заповедта от 25.06.2013г.
Разпечатката съдържа 58 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d091b31-8482-44ee-91ea-337b934901d9