Решение № 3963 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100500358 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника И. Д. К. срещу решение № 8077 от 14.07.2022 г., постановено по гр. дело № 58896/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 21636,77 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.03.2014 г., изменен с допълнителни споразумения от 04.04.2017 г. и от 16.04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от 1913,59 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 02.02.2020 г. до 21.03.2021 г., за сумата от 106,30 лв., представляваща санкционна лихва за периода от 02.02.2020 г. до 21.03.2021 г., както и за сумата от 24,04 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 22.03.2021 г. до 25.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 17410/2021 г. по описа на СРС, 40 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с твърдения, че съдът неоснователно не е събрал поисканите от ответника 1 гласни доказателства за опровергаване констатациите на връчителя на уведомлението за предсрочна изискуемост. Въззивникът счита, че клаузите, регламентиращи възнаградителната лихва и правото на банката едностранно да променя лихвения процент, са нищожни като неравноправни и поради противоречие със закона. Намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 ЗПК и договорът за кредит е нищожен. Ето защо, моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално предявеното възражение за прихващане да бъде разгледано и уважено.

Въззиваемият „Банка ДСК“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

По делото е представен сключеният между страните договор за кредит за текущо потребление от 24.03.2014 г. за сумата от 35000 лв. с уговорен срок на връщането му на погасителни вноски в период от 120 месеца. Съгласно клаузата на чл. 8 от договора, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва в размер на 11,5 % годишно или 0,03 % на ден при изпълнение на условията по „договор за ползване на пакети частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по настоящия договор. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно „договора за ползване на пакети частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски 2 кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,04 % на ден. В чл. 14 от договора е предвидено, че неразделна част от него са общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. В т. 7.1. от тези ОУ е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент (променлива компонента), определян по одобрена от кредитора методология, като лихвата се променя при промяна на БЛП по решение на кредитора.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 04.04.2017 г. страните са подписали допълнително споразумение към договора, с което са променили лихвения процент и са приели, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,50 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,174 %. Посочено е, че лихвеният процент се запазва такъв при изпълнение на условията по „договор за ползване на пакети частни банкиране на банката“ и приложенията към него, а при прекратяване на този договор, кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на договорената надбавка. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на горните условия, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния Софибор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124 %. Според чл. 1.1 от допълнителното споразумение, лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния Софибор при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия, а в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0 %, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка, намалена при изпълнение на условията по договора за ползване на пакети частно банкиране.

С допълнителното споразумение от 16.04.2019 г. страните са постигнали съгласие, че остатъкът от дълга в размер от 22890 лв. се дължи за нови 120 месеца, считано от датата на подписване на споразумението. Съгласно чл. 3 от споразумението, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към този момент е 7,297 % годишно или 0,020 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години“, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана стандартна надбавка в размер на 7,117 %, при условията на ползване на пакет „Частно банкиране“. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксираната стандартна надбавка в размер на 13,270 %. Предвидено е, че стойностите на индикатора се публикуват на интернет страницата на БНБ, като при прекратяване на договора за ползване на пакета, 3 освен ако в него не е предвидено друго, кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагане на референтния лихвен процент и фиксирана стандартна надбавка от 13,270 %.

Спорно между страните е дали посочените клаузи от договора и допълнителните споразумения към него са неравноправни, респ. дали същите представляват годно основание за ищеца да получи оспорените суми за възнаградителна лихва.

Подписаното съглашение несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото ответникът-кредитополучател е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност (при липса на твърдения и данни за обратното). Във връзка с възраженията на ответника, наведени за пръв път във въззивната му жалба, но подлежащи на разглеждане по същество, доколкото касаят нарушение на императивна материалноправна норма, за което въззивният съд следи служебно, следва да се отбележи, че по делото не се констатира нарушение на императивна разпоредба от закона, обуславяща по смисъла на чл. 22 ЗПК нищожност на целия договор – в същия се съдържа общият размер на кредита и условията за усвояването му (35000 лв., които се усвояват чрез посочената банкова сметка с титуляр ответникът), лихвеният процент и условията за прилагането и промяната му (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК в случая е неприложим, тъй като тази разпоредба е приета след подписване на договора и не й е придадено обратно действие), годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 9 от договора, т. 9.1 – т. 9.3 от ОУ, а общо дължимата сума е посочена в погасителния план, неразделна част от договора); приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в общите условия е предвидено и правото на потребителя за отказ от договора – чл. 27 и сл. ОУ.

Следователно, описаният договор е валидно сключен, като между страните не се спори, а и от приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД реално е предало на ответника сумата от 35000 лв. – главница по кредита, чието връщане се дължи при условията на договора.

Ответникът като кредитополучател в отношенията, възникнали между него и „Банка ДСК“ ЕАД по силата на процесния договор за банков кредит, се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП.

От буквалния прочит на чл. 143, ал. 1, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП следва, че значително 4 неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора: поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят/купувачът да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Приложимостта на цитираните законови разпоредби към договора за банков кредит е ограничена с оглед разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП.