Определение № 331 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. София, 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Венелин Иванов

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600359 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №104 от 07.03.2025 г., постановено по ЧНД №123/2025 г. по описа на ОС-Враца, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода В. Л. М., род. на ******** год. в гр. Видин, с постоянен адрес гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № **, с ЕГН:

**********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част на определеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 14 години, с остатък 5 години, 5 месеца и 26 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от осъденото лице В. Л. М., чрез упълномощения защитник за това производство – адв. Н. Б. от САК. В частната жалба се развиват доводи, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав – предубеден от изхода на делото, при неправилно посочена изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“, при игнориране на доказателства във връзка с поправянето на осъденото лице и в противоречие на събраните за това доказателства, при неправилно определени дефицитни зони при изготвената първоначална оценка /отношение към правонарушението и умение за мислене/, както и липса на мотиви относно приетата от затворническата администрация корекционна програма относно овладяване на гнева. Според жалбоподателя, са налице доказателства, който сочат на положителна промяна у осъдения към добро поведение, включвайки се в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности и общественополезни прояви, с многократни награди. В жалбата се излагат и аргументи относно тенденциозно поведение от страна на затворническата администрация, с оглед неизпълнение на постановени решения на АдмС – Враца относно отменена заповед на Началника на Затвора – Враца, с която му е отказано преместване от Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“. Не на последно място се сочи и обстоятелството, че първоинстанционният 1 съд не е обсъдил и преценил „катастрофалното“ семейно положение на осъденото лице – трите малолетни деца, за които като единствен родител следва да се грижи.

С оглед на всичко това, жалбоподателят иска да бъде отменено атакуваното определение, като апелативният съд постанови друго такова с което да допусне предсрочно условно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието, тъй като по отношение на него са налице условията на чл. 70 от НК, включително и положителната промяна в поведението му по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 439а, ал. 1 от НПК.

С допълнителна молба вх. №7756 от 20.03.2025 год., защитникът на осъденото лице е поискал въззивното производство да се проведе по реда на чл. 345, ал. 1 , пр. 2 от НПК, за да участва в производството с представяне на доказателства, каквито осъденото лице не е могло да се снабди.В тази връзка, към молбата е приложено копие от молба до Директора на СУ „Мито Озоров“ гр. Враца, с искане за издаване на удостоверение относно това дали В.

М. е записан като ученик в 12 клас за учебната година и характеристика за същият относно учебния и възпитателен процес.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

По отношение на искането за производство по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. чл. 345, ал. 1, пр.

2 от НПК, мотивирано с искане за представяне на доказателства, САС намира същото за неоснователно и разглеждането на частната жалба в съдебно заседание, с призоваване на страните, не е необходимо. Относно искането за събиране на доказателства, касаещи образователния процес на осъденото лице В. М., в затворническото досие и в ЧНД № 123/2025 год. по описа на ОС - Враца се съдържат достатъчно доказателства относно същите обстоятелства, включително и за това, че за учебната 2024/2025 год. лицето е редовен ученик в 12 клас на соченото в молбата училище.

Производството по делото е било образувано пред ОС - Враца с искане от осъденото лице В. Л. М. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, определено окончателно по НД №330/2019 год. по описа на ВКС на 14 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим.

Изпълнението на наказанието е започнало на 18.06.2019 год. Към дата 07.03.2025 год., датата на произнасяне от ОС-Враца по подадената молба за УПО, съобразно представената справка от затвора, осъденият М. е изтърпял ефективно 5 години, 8 месеца и 23 дни, от предварителен арест 1 година, 5 месеца и 20 дни и от работа 1 година, 3 месеца и 21 дни, или всичко 8 години, 6 месеца и 4 дни, с остатък за изтърпяване от 5 години, 5 месеца и 26 дни. При така отразеното, ОС - Враца правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата изискуема предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като е изтърпяна повече половината от размера на наложеното наказание и осъждането не касае квалификация във 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. “б“ от НК. Следва да се отбележи, че окръжният съд неправилно и неоснователно е приел в мотивите на определението си в последен абзац на стр. 3 /л.87 от ЧНД123/2025 год./, след като е цитирал и възприел съдържанието на справката за изтърпяното наказание от осъденото лице, с посочените по – горе данни, че е налице изтърпяване фактически само на 7 години, 2 месеца и 13 дни, видно получени след сумирането на периодите, в които осъденият М. е търпял ефективно наказанието и предварителния арест. При преценката за наличието на изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, законодателят е поставил като изискване осъденото лице да е изтърпял фактически не по – малко от една втора от определеното му наказание, което включва изброените по - горе от въззивната инстанция и включени в справката на затвора компонента – ефективно търпяното, от предварителен арест и от работа.

Неправилни и незаконосъобразни са обаче направените изводи в постановеното от ОС Враца определение, че не е налице другата законова предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК, във вр. чл. 439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е възприел изцяло отразеното в Доклада за оценката на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 от ЗИНЗС, без да направи анализ на съдържащите се доказателства в затворническото досие и представените такива в съдебно заседание във връзка с поведението на осъденото лице, участието му в различни мероприятия, резултатите от тези участия. Констатирано е намаляване на първоначалната оценка на риска от рецидив от 51 точки на 43 точки към настоящия момент. Приет е нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, въз основа на липса за участие в конфликтни ситуации, както и нисък риск от суицидни действия и бягство. По отношение на рискът от вреди за обществото след освобождаването му, е прието понижаване до среден такъв, с оглед постигнатите позитивни промени в зоните с регистрирани дефицити.

В първоначалния докладна на ИСДВР ПО Затвора – гр. Враца, са маркирани дефицитни стойности в следните зони: Отношение към правонарушението - поема известна отговорност, но не разпознава всички фактори, довели до реализиране на правонарушението, повърхностен в изразеното съжаление; междуличностни проблеми – не е преднамерено конфликтен, но при засягане на личните му интереси или ако се почувства застрашен, са възможни прояви на физическа или вербална агресия от защитен характер; умения за мислене - не е последователен в това, което смята за проблемно, не се замисля за негативните последици от предприетите действия, решава проблемите си по неадекватен за средата начин.

Според последното препланиране на присъдата, като задача върху която следва да се работи с осъденото лице са посочени дефицити в зоната „Умения за мислене“, тъй като според затворническата администрация не се отчита промяна /все още е налице ригидно мислене и колебливо поведение, липса на последоватилност и липса на замисляне за негативните 3 последици, както и целта да завърши средното си образование/.

Налице са трудови навици, тъй като в периода от 04.03.2024 год. до 03.06.2024 год. е работел на основание чл. 80 ЗИНЗС като носач на багажа от свиждане, а от 03.006.2024 год. до 01.07.2024 год. като „бръснар“, когато на осн. чл.170 от ППЗИНЗС във вр. докладна записка е освободен от работа, считано от 01.07.2024 год. Осъденото лице М. е награждаван общо пет пъти и не е наказван, налице са участия в религиозен курс „Християнски ценности“ и участие в клуб по интереси: „Шахмат“ и „Аз шофирам безопасно“, както и „писмена похвала“ за позитивно отношение към учебния процес и редовно посещение на учебните занятия през първия учебен срок на учебната 2024/2025 год. Към настоящия момент, считано от 01.02.2022 год., режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е заменен от „строг“ в „общ“. На осъденото лице е отказано преместването му в ЗООТ „Враца“ за изтърпяване на остатъка от наказанието, като във връзка с това са налице и произнасяния на АС – Враца спрямо Заповед № Л-2188/09.08.2022 год. за отказ, отменена с решение по адм. дело №541/2022 год. и Заповед № Л-3499/18.11.2022год. за отказ, срещу която е отхвърлена жалбата на лишения от свобода с решение по адм. дело №779/2022 год. по описа на АдмС – Враца.

Съхранен е и контактът с близките и е налице подкрепа от тях, изразена е и загриженост към малолетните му деца, изразяваща се в полагане на грижи за тяхното възпитание и образование, в границите, които му позволява изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“.

Лишеният от свобода М. има три деца – К. В. Л., род. на ******** год., Л. В. Л., род. на ******** год. и А. В. Л., род. на ******** год., за които в момента грижите се полагат от майка му и баща му, тъй като майката на децата, Н. Е., е в неизвестност.

Въз основа на досието на осъденото лице, в което се съдържат данни, че същото се е съобразявало изцяло с установените в затвора правила и норми; не е влизало в конфликтни ситуации; не е било наказвано, дори напротив – било е многократно награждавано, което е довело и до промяна на режима на изтърпяване на наказанието; констатираното намаляване на оценката на риска от рецидив. Въпреки че в обжалвания акт, окръжният съд изброява различните дейности и програми, в които осъденото лице е участвало, както и липсата на наказания, липсва извод във връзка с това дали приема положителна промяна в поведението на осъденото лице, както и въз основа на кои конкретни факти от поведението споделя становището на затворническата администрация че молбата за УПО не следва да бъде уважена, с оглед дефицити в поведението относно уменията за мислене и овладяване на гнева.

По делото са събрани доказателства, въз основа на които следва да се приеме, че осъденото лице проявява интерес по отношение на предлаганите възможности за пълноценно оползотворяване на свободното време. Завършил е успешно Програмата „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, проведена в периода 08.11.2021 – 19.11.2021 год. Налице са и доказателства за участието му в различни програми, празници и състезания, а именно:

Грамота за активно участие в извънкласните дейности и успешна работа като председател на 4 училищния съвет през учебната 2021/2022 год. на СУ „Мито Озоров“ гр. Враца; Грамота за участие в конкурса през 2022 год., Раздел: Проза на Читалище „Развитие – 1869“ – Враца;

Удостоверение за участие в програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ в периода 20.03.2023 год. – 29.03.2023 год.; Удостоверение за участие в корекционна програма „Умения за мислене“ в периода 11.06.2024 год. до 21.06.2024 год.;