Решение № 92 от 31.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Плевен, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20234400900072 по описа за 2023 година

Производство по реда на Глава XXI от ГПК, във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗТР.

Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р. Н. Н., с адрес: гр.

Искър, обл. Плевен, ул. ***, подадена чрез пълномощника адв. М. М. от САК, срещу отказ № 20230620145622 от 21.06.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията по подадено заявление с вх. № 20230620145622 от 20.06.2023 г. Жалбоподателят счита атакувания отказ на длъжностното лице по регистрацията при ТР за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие на материалния и процесуалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на довода, че не са осъществени наведените в обжалвания отказ основания, с оглед на които длъжностното лице по регистрацията е приело, че следва да бъде отказано вписване по заявлението на жалбоподателя. С жалбата се претендира отмяната на обжалвания отказ и указване на Агенцията по вписванията на впише заявеното обстоятелство по партидата на „***“ ООД, ЕИК ***, в търговския регистър.

Постъпил е писмен отговор на жалбата, подаден от Агенция по вписванията, чрез пълномощника юрк. И. И., с който се поддържат мотивите, изложени в обжалвания отказ.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства към преписката по 1 обжалвания отказ, както и данните в търговския регистър, касаещи вписани обстоятелства по партидата на „***“ ООД, приема за установено следното:

Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване пред съда акт на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията в установения от закона срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Пред Агенцията по вписванията е постъпило заявление с вх. № 20230620145622 от 20.06.2023 г., подадено от адв. М. М., като пълномощник на Р. Н. Н., ЕГН **********, в качеството му на управител на „***“ ООД, ЕИК ***, за вписване на промени по партидата на дружество. Заявеното за вписване обстоятелство е прекратяване членството на съдружника Р. Н. Н. с ЕГН **********.

Със заявлението са представени следните документи: уведомление /нотариална покана/ от Р. Н. Н. до „***“ ООД рег.№ 397/07.02.2023 г. на нотариус В. Р., рег.№ *** на НК; уведомление от нотариус В. Р. до „***“ ООД във връзка с извършено залепване на нотариалната покана на 09.02.2023 г.; разписка за извършеното залепване на нотариалната покана от 09.02.2023 г.; разписка № 2 за връчване на нотариалната покана на 15.02.2023 г. на Ц. Т. Н.

– управител на „***“ ООД; декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

По подаденото заявление е поставен обжалваният отказ на длъжностното лице по регистрацията от 21.06.2023 г. Отказът е мотивиран със следните съображения: върху приложената нотариална покана, обективираща писмено предизвестие от съдружника за прекратяване участието му дружеството, липсва удостоверяване същата да е връчена на дружеството; заявителят не е легитимиран да иска извършване на заявеното заличаване, доколкото едномесечният срок по чл. 141, ал. 5 от ТЗ е изтекъл, при което представителните правомощия на Р. Н. Н. като управител са прекратени, а съгласно ТР 1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС напускащият съдружник не е легитимиран да заяви съответното вписване в търговския регистър; липсва решение на общото събрание за уреждане статута на дружеството, което следва да бъде обективирано в изменения дружествен договор. Посочено е също така, че упражняването на правото на съдружника да напусне дружеството не може да доведе до намаляване на 2 имущественото покритие на капитала и да увреди дружествените кредитори, поради което във фактическият състав на прекратяването на членството с предизвестие следва да се включи и произнасянето на общото събрание по начина на процедиране с освободените от напускащия съдружник дялове. Без такова решение на общото събрание фактическият състав на прекратяването на членството не е довършен, респективно не възниква вземане за ликвидационен дял.

Съдът намира така постановения отказ за правилен.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В конкретния случай е поискано вписване на прекратяване участието на Р. Н. Н. като съдружник в процесното дружество с ограничена отговорност, поради твърдяно едностранно прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ.

Съдружникът в ООД е титуляр на потестативното право по чл. 125, ал.

2 от ТЗ с едностранно волеизявление да прекрати членственото си правоотношение с тримесечно предизвестие. Адресат на това потестативно право е дружеството. Ефектът на прекратяването настъпва автоматично с изтичането на тримесечния срок от получаването на изявлението и не зависи от волята и поведението на останалите съдружници. С прекратяването на членството правоотношение напусналият престава да е съдружник, поради което се погасяват правата му да участва в дейността и управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и т.н. Уреждането на имуществените отношения с напусналия съдружник са последица от прекратяването на членственото правоотношение с дружеството, а не условие за прекратяването на членството.

3

В настоящия случай от данните по делото се установява, че на 07.02.2023 г. съдружникът Р. Н. е отправил предизвестие за прекратяване участието си в „***“ ООД, както и искане да бъде заличен като управител на дружеството, което по същество представлява волеизявление за прекратяване на мандатното му правоотношение. Уведомлението до дружеството е представено за връчване от нотариус като нотариална покана. В същото е посочено, че „***“ ООД гр. Искър се представлява от управителя Ц. Т. Н..

Видно е от приложените разписки, че на 09.02.2023 г. нотариусът е посетил адреса на дружеството и посочения адрес на неговия управител Ц. Н. и е извършил залепване на уведомлението на двете места. На 15.02.2023 г. нотариалната покана е била връчена лично на Ц. Т. Н., като в разписката е посочено, че връчването е извършено на управител на дружеството.

Видно е от данните по търговския регистър, че към 15.02.2023 г. тримата съдружници – С. И. Ц., Р. Н. Н. и Ц. Т. Н. са били вписани и като управители на процесното дружество с начин на представляване поотделно.

Още на 09.02.2023 г. обаче Ц. Н. е изпратил уведомление до дружеството, в което е обективирано предизвестие за прекратяване участието му в дружеството като съдружник на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, както и волеизявление да бъде освободен като управител на дружеството и заличен от търговския регистър в това му качество на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Това уведомление е връчено от ЧСИ В. С. на същата дата – 09.02.2023 г. на управителя Р. Н., при удостоверен отказ от негова страна да го получи. На 23.03.2023 г. Ц. Н. е заличен в търговския регистър като управител на дружеството, а на 16.06.2023 г. същият е заличен като съдружник.

Следва да бъде посочено, че доколкото друго не е посочено в изявлението за освобождаването му като управител на Ц. Н., то е породило действие в отношенията с дружеството от момента на получаването му – 09.02.2023 г., от когато мандатното правоотношение като управител е било прекратено. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ няма отношение към самото прекратяване на мандатното правоотношение, а към отразяването на промяната по партидата на дружеството в търговския регистър. По тази причина изтичането на едномесечният срок по чл. 141, ал. 5 от ТЗ няма материалноправно действие /досежно прекратяване на правоотношението/, а има процесуално действие – поражда процесуална легитимация в 4 регистърното производство.

При това положение в случая не се установява редовно връчване на изявлението по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, отправено от съдружника Р. Н., на лице, имащо пасивна представителна власт за дружеството. Като бе посочено предизвестието на Р. Н. по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е получено на 15.02.2023 г. от съдружника Ц. Н., който към този момент вече не е бил управител на дружеството, поради предходното валидно прекратяване на мандатния му договор от 09.02.2023 г., след което е останал само съдружник, но като такъв не е имал представителна власт да получава изявления за дружеството, освен от трети добросъвестни лица /чл. 141, ал. 6 от ТЗ/, но съдружниците не са трети лица.

Дори да се приеме за редовно връчено на 15.02.2023 г. изявлението на съдружника Р. Н. по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, то към същия момент следва да се счита прекратено неговото мандатно правоотношение като управител на дружеството, доколкото отправеното от него уведомление /нотариална покана/ съдържа изрично волеизявление за това. Следователно от този момент и към момента на изтичането на тримесечния срок на предизвестието той вече не е бил управител, а е останал само съдружник.

С тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е прието, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че вписването на промяна в обстоятелствата може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Изброяването на лицата – заявители е изчерпателно и разпоредбата е императивна. Ако длъжностното лице по регистрацията уважи заявление, подадено от лице извън посочените, извършеното вписване ще бъде недопустимо. По тази причина кръгът на легитимираните заявители не може да бъде разширяван по тълкувателен път. Съдружникът, включително този с прекратено участие в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, няма качество на заявител по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ заявление за вписване, обявяване и заличаване може да подаде и друго лице в предвидените по закон 5 случаи. Такъв е случаят в чл. 141, ал. 5 ТЗ – напускащият управител е изрично оправомощен да заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството. Подобно изключение от общите правила закономерно не е предвидено за напускащия съдружник предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника и следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ.

В този смисъл съдружникът в процесното дружество Р. Н. не е легитимиран сам да заяви за вписване в търговския регистър прекратяването на участието му в дружеството.

Наред с това, не са уредени последиците от прекратеното участие на този съдружник, тъй като настъпилите персонални промени в състава на дружеството са свързани с изменение на дружествения договор, за което е необходимо решение на оставащия единствен съдружник, с оглед отразяването му по партидата на юридическото лице, каквото решение в случая не е налице. Не е уреден статута на дружеството, което вече е ЕООД, а оставащият единствен съдружник може да има качеството само на едноличен собственик на капитала и като управител и представляващ дружеството единствено се явява легитимиран да заяви за вписване в търговския регистър прекратяване участието на съдружника Р. Н. заедно с приетите от едноличния собственик решения във връзка с промяната в статута на дружеството и промените в дружествения договор.