Решение № 260237 от 18.09.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 838/2020
- Вид
- Решение № 260237
- Подписан
- 18.09.2020
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА, ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 285 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 297 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………………………….…./……..09.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ мл.с. ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА при секретар
Албена Яна, като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело № 838 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на “КНМ Груп“ ЕООД срещу решение №1587 от 07.04.2020г. по гр.д.№17310/2019г. на ВРС, 8 с-в, с което е отхвърлена претенцията му срещу К.Д.Т. за присъждане на 1103.84лв, представляваща неотчетена сума от пълномощник, получена за сметка на доверителя като цена по договор за цесия от 23.10.2014г, сключен от името на доверителя като цедент и цесионера “Интейк“ ЕООД.
Въззивникът, чрез пълномощника си адв. Я., сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилни изводи относно валидността на тристранно споразумение, в което представляваният цедент се е договорил с цесионера да му върне цената получена по сключената за сметка на довереника и първоначално договорена като възмездна цесия, поради нуждата този цесионер само да финансира процеса по съдебна защита на прехвърленото вземане и да поеме задължението на своя праводател за цена, дължима на първоначалния титуляр на прехвърляния дълг. Счита за неправилна преценката на фактите по това договаряне, с което търговското дружество доверител е лишено от очаквана печалба по възмездна цесия и така интересите му са били увредени от довереника.
Допълнително сочи че както характера на съглашението като обратно писмо, така и свързаността на договарялите се представители на увредения цедент и цесионера и последвалото консолидиране на контрола върху получателя на благото на изключително ниска цена, потвърждават сговарянето на пълномощника и насрещната страна във вреда на представлявания въззивник. Отделно се сочат оплаквания за формирани изводи за правни последици на неквивалентна размяна в отклонение както от установената практика, така и от правната доктрина, както и неправилно преценена формална доказателствена сила на частен документ. Оспорва се и значението на установеното фактическо предаване на сумата, получена от упълномощения довереник на трето лице, което въззивникът счита за изцяло неотносимо към задължението за отчет по договора за мандат, изискващ изпълнение на парично задължение за стойност, което не се погасява поради погиване или липса на конкретна получена за доверителя сума. Счита, че е доказал елементите от състава, пораждащ задължението на довереника да отчете получена цена по сключена от името и за сметка на доверителя сделка и недействителността на следващото я споразумение поради договарянето му във вреда на представлявания или нищожността му поради противоречието му с морала.
В писмени бележки по същество, законният представител на дружеството въззивник обосновава наличието на договора за поръчка, възникнал след упражняване на безспорно учредена представителна власт. С доводи срещу посочените от пълномощника причини за допълнителното договаряне моли съда да приеме, че то е договорено само за да се увреди доверителя и затова не следва да го обвързва. Пълномощникът на въззивника пледира доказания основателен иск да бъде уважен след отмяната на неправилното решение.
Въззиваемата страна К.Т., чрез пълномощника си адв. Г. оспорва оплакванията относно валидността на тристранното споразумение, като сочи правилните констатации на новационния ефект по отношение на начина на изплащане на цената на прехвърленото вземане, договорен едновременно с освобождаване на цедента от задължението му към първоначалния титуляр и поемането на разходите по съдебна защита на това вземане. Подробно се излагат доводи срещу твърденията за увреждане с безвъзмездна сделка и общ сговор на свързани лица, обосновава се оспорване на получаването на търсената от доверителя цена лично от пълномощника със съдържание на подписан документ и на доказано сключен договор за поръчка. Като излага и съображения за недоказано задължение за отчет на довереник, евентуално за доказано изпълнение на това задължение чрез тристранното споразумение, моли правилното решение да бъде потвърдено, евентуално да бъдат разгледани и възраженията за прихващане, останали извън предмета на обжалваното решение и при уважаването им претенцията да бъде изцяло отхвърлена. По същество представителят поддържа доводите срещу основателността на иска и моли обжалваното решение да бъда потвърдено като законосъобразно и правилно.
Страните претендират насрещно за определяне на разноски във въззивна инстанция, конкретизирани в неоспорени списъци ( л. 25 и 33).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №260259/28.07.2020г. като към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Районният съд е разгледал иск, основан на твърдения за сключена от пълномощник, действал от името на въззивника, възмездна цесия и получено от този упълномощен пряк представител плащане на договорената цена от 1103.84лв за прехвърлено вземане по договор от 23.10.2014г., останало неотчетено на упълномощителя. Претенцията е приета като иск за реално изпълнение на задължение на довереник, получил престация за сметка на доверителя, като тази квалификация изцяло съответства на твърденията за неформално договаряне на поръчка и неизпълнение на задължение за отчет по чл.
284 ал.2 ЗЗД. Решението е постановено по допустим иск.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:
Между насрещните страни няма спор относно следните установени в първата инстанция факти, които не са били и предмет на въведени оплаквания пред настоящата инстанция:
С договор за цесия от 03.09.2014 г. кредиторът С. Х. Х., чрез пълномощник адв. К.Т. продал за цена от 1103.84лв на цесионера „КНМ ГРУП“ ЕООД вземането си от длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 1203.84 лв., която сума представлява претенция на потребител за връщане на платена без основание стойност на коригирано потребление на електроенергия по издадена фактура № **********/31.08.2011 г., като цената е била дължима в брой от цесионера след шест месеца. Същото вземане е уговорено на 23.10.2014 г като предмет на следваща цесия, като адвокат Т. е действал вече от името на новия кредитор и е договорил с
„ИНТЕЙК”ЕООД продажба на вече съобщен на длъжника прехвърлен дълг за същата цена, удостоверена като получена в брой от цедента. Към този момент адвокатът е бил упълномощен с общо пълномощно за процесуално представителство по всякакви дела и по сделки с доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги, както и изрично с права да управлява и да се разпорежда с вземанията на търговското дружество, да получава плащания и да се договаря както с други, представлявани от него лица, така и сам със себе си. Същият обем права адвокатът е получил и от първия кредитор.
Няма и спор, че новия цесионер е предявил дълга пред съд, като се е легитимирал с това прехвърляне и е осъдил длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с решение № 3952/31.01.2016г по гр.д. 7416/16г на ВРС.
Въз основа на тези неоспорени факти въззивният съд намира за доказано както упълномощителната сделка, така и упражнените от пълномощника права. Изводите, направени от първата инстанция по тези факти изцяло съответстват на установената съдебна практика(решение № 103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на II ГО на ВКС, решение № 11/3.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на IV ГО на ВКС и цитираните в писмените бележки на въззивника решение № 136 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 901/2016 г., I т. о., ТК и решение № 20 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3830/2019 г. на IV ГО на ВКС), приравняваща осъществяване на съдържанието на предмета на пълномощното на воля на пълномощника да се задължи като довереник за възложените от пълномощника правни или фактически действия. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция относно договорения мандат и препраща към тях. Съответно и настоящият състав намира, че породените при договаряне на цесията права и задължения от името на въззивника следва да възникнат директно в патримониума му така, както са били уговорени от пълномощника, респективно и изпълнението следва да се отчете на доверителя на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Същите правила обаче следва да се приложат и за следващите сделки, договорени от този пълномощник от името на доверителя му. Въззиваемият се е позовал на сключено в деня на цесията тристранно споразумение между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и първоначалния кредитор Хюсеинов, действащи чрез пълномощника адвокат Т. и цесионера “Интейк“ ЕООД, представлявано от управител Т. Д., с което са признати затрудненията на цедента по стабилизиране на прехвърлените права (невъзможност за изплащане на цената за придобиване по първата цесия и организиране на съдебен процес за присъждане на спорен дълг) и обстоятелството, че цесията е била договорена от лице без представителна власт за цесионера.
Заявена е обща воля за промяна на уговорка за възмезно прехвърляне, като срещу безвъзмездно получения дълг цесионера се е задължил да замести цедента в дълга му към праводателя, както и да поеме разходите по съдебния процес за присъждането му, включително като наеме като работодател юрисконсултите на цедента. В изпълнение на това споразумение в същия документ е удостоверено, че последния цесионер е получил обратно от адвоката заплатената по цесията сума.
Тази сделка е оспорена от въззивника като недействителна с две възражения: за нищожност поради уговарянето на пълномощника на явно нееквивалентни престации в нарушение на добрите нрави и за непротивопоставимост поради договаряне на сделка от представителя на цедента и насрещната страна (цесионера) във вреда на доверителя(цедент). Оплакванията във въззивната жалба са насочени именно към изводите на съда по тези възражения.
На първо място, въззивният съд отчита тристранния характер на сделката, като съпоставя уговорките в споразумението както относно задълженията на представлявания КНМ ГРУП ЕООД поети спрямо Интейк ЕООД, така и спрямо другия участник – праводателя му Х.. Изолираното позоваване само на внесената промяна в процесната цесия, без отчитане и на останалата част от споразумението противоречи на правилата за тълкувана на сделките по чл. 20 ЗЗД, а цялостния ефект на договора категорично не може да се прецени като нееквивалентна размяна и то в такава драстична степен, че полученото от представлявания довереник да е нищожно по стойност в сравнение с даденото от него. Напротив, срещу задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото вземане, доверителят е освободен от вече породено задължение да плаща цена и да води съдебен процес за неговото установяване, които като стойности са изцяло съпоставими. Затова липсва нееквивалентност до степен, накърняваща справедливостта като морален принцип. Изводът за неоснователност на това възражение е изцяло в духа на установената съдебна практика (Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК) към която и настоящия състав се присъединява. Затова правилно първата инстанция е разграничила степените на нееквивалентност като основания за различно засягане на правните последици на сделката и е извела от ограничението по чл. 297 ТЗ, изключващ право на търговец да се позове на неизгодна за него сделка, необходимостта при обосноваване на основание за нищожност на търговска сделка да се доказва нетипично и особено драстично несъответствие в престациите.
На второ място не може да се сподели и довод за доказан фактически състав на договаряне във вреда на представлявания, като основание по чл. 40 ЗЗД, изключващо валидното обвързване на доверителя. Не е установено сигурно увреждане на търговец, който е лишен от печалба само като се сравнява номиналната стойност на прехвърленото вземане и очакваната за него цена, загубена поради споразумението за безвъзмездност на цесията. Това би било така само ако разходите по придобиване на прехвърления актив вече са били направени, т.е. активът е чисто имущество, предназначено за препродажба. В случая обаче, вземането произтича от корекционна процедура на доставчик на услуга и не е било още ликвидно, а цената за него е била дължима в размер идентичен с този по препродажбата. Затова при първоначално уговорените условия довереникът не е можел да получи печалба, съответно не е увреден и при безвъзмездно прехвърляне на неплатен още актив, съчетано с отпадане на задължение за плащане на цена за придобиването му. Всъщност с тристранното споразумение положението на доверителя не се влошава, а се запазва и в този смисъл е и изводът на първата инстанция.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d080ae6-60b2-40ee-9822-7088f8140607