Решение № 782 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20221100507332 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20205917/01.11.2021 г. на Софийски районен съд, 120 с-в, по гр. д.

№ 41432/2020 г. са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ******* (с ново наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД), против И.С. В., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 107 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД - за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1 875, 25 лв., представляваща главница за установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на общо 503, 76 лв. за периода от 22.07.2017 г. до 08.07.2020 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез представителя му, с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Неоснователно съдът е приел, че не се доказва облигационно правоотношение с ответника И. В., както и че същият не е потребител на ел. енергия за имот, находящ се в гр. София, на ул. „*******. Поддържа, че е необоснован и извода за недоказано законосъобразно извършване на корекционните процедури. Сочи, че от двете проверки на адреса се установява по безспорен начин, че е налице манипулация на СТИ. Тези изводи са потвърдени от заключението на СТЕ, според която корекцията на сметката е правилно изчислена по методиката на ПИКЕЕ. От свидетелските показания е установено, че двата констативни протокола са изготвени при спазване на всички изисквания на ПИКЕЕ (отм.), действащи към проверявания момент. Счита, че облигационното правоотношение с първоначалния ответник В. е доказано въз основа 1 на влязло в сила решение по друго дело на СРС, гр. д. № 10473/2018 г., по което е прието, че той е потребител на ел. енергия за процесния имот. Поддържа, че мотивите на съда по това решение са със СПН и са задължителни за страните. Неправилно СРС е приел, че ищецът не е доказал наличието на облигационно отношение с ответника за процесния имот, т. е. че ответникът В. като битов клиент, е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване, или е фактически ползвател на имота.

Позовава се на нормата на чл. 98 а, ал. 5 от ЗЕ, като поддържа, че ответникът е обвързан от договорно правоотношение с него по доставка на ел. енергия при ОУ.

Ответникът не е искал прилагане спрямо него на специални условия по договора, поради което за него намират приложение публично известните ОУ на доставчика.

Счита, че след като в системата на дружеството е отбелязан този ответник като титуляр на доставката на ел. енергията, дружеството няма задължение да следи кой е реален ползвател на ел. енергия в имота. Потребителят следва да го уведоми при промени в обстоятелствата. Поддържа, че като всеки безсрочен договор и договорът за доставка на ел. енергия действа, докато една от страните не направи изявление, че се отказва от него. Ищецът не е отправял искане за прекратяване на договора на основание чл. 48 от ОУ. Излага доводи, че е налице облигационно правоотношение с ответника И. В. по доставка на ел. енергия в периода. Позовава се на доказателствената сила на КП от проверките, които са подписани от представител на МВР и представляват официални свидетелстващи документи. Сита, че СРС не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, от които безспорно се установява, че корекцията на сметката е законосъобразно извършена. Моли да се отмени изцяло решението и исковете да се уважат. Претендира разноски за двете инстанции. Възразява се срещу искането за присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗАдв, като се излага, че не се установяват предпоставките за това.

Ответниците Е. И. Д. и Б. И. В., конституирани с определение на СГС от 08.02.2023 г. на мястото на първоначалният ответника И.С. В., починал на 07.11.2021 г., в хода на производството, не вземат становище по жалбата.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с искове искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че първоначалния ответник дължи на ищеца сумата от общо 1 875, 25 лв., представляваща главница от корекции, начислени за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и лихва за забава в размер на общо 503, 76 лв. за периода от 22.07.2017 г. до 08.07.2020 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си относно допустимостта и незаконосъобразността на решението в обжалваната част, като следи служебно единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материално правни норми от страна на СРС. Производството се развива след подадено от първоначалния ответник възражение по чл. 414 ГПК.

По съществото на жалбата и във връзка с поддържаните в нея оплаквания от ищеца, въззивният съд намира следното :

2

От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че в производството не е установено, че между ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) и първоначалния ответник И.С. В., починал на 07.11.2021 г. и заместен от наследниците си по закон - Е. И. Д. и Б. И. В., се установява съществуване на облигационни отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на посочения в исковата молба адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Тъй като искът е установителен суми за начислена от ищеца ел. енергия от корекции, в негова доказателствена тежест е било да установи, при условията на пълно главно доказване, че спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, както е че сумата е начислена в съответствие с нормативните изисквания за процесния период и нейната стойност.

Въпреки, че в случая не е подаден отговор на исковата молба, във възражението по чл. 414 ГПК, ответникът В. е възразил изрично, че не потребител на ел. енергия за имота за процесния период. С доклада по делото, по реда на чл. 146 ГПК, СРС изрично е указал, че ищецът следва да установи посоченият факт, който е спорен в производството.

По този спорен въпрос, пренесен и и във въззивното производство, съдът намира следното :

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 92, т. 4 от ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Следователно, по разпореждане на закона, доставчикът на ел. енергия може да търси вземанията си за използвана електроенергия от собствениците или от вещните ползватели на имота.

Обоснован е извода на СРС, че според заявлението по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 31214/2018 г. на СРС, 120 с-в, ищецът претендира сумата от 1 875. 25 лв., след извършена корекция на сметка при проверки, извършени на 04.07.2017 г. и 17.10.2017 г. на СТИ в обект, находящ се в гр. София, ул. *******. В същото време, от приетите като доказателство по делото констативни протоколи, с идентични дати, се установява, че е проверките СТИ на неотчетена електрическа енергия, са извършени в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******. Изпратените съобщения за извършените проверки, както и издадените фактури след проверките, също са с адрес гр. София, ул.

„******* за потребителя - ответник по делото. На този адрес за извършени проверките и според показанията на разпитаните пред СРС свидетели.

Дори да се приеме, че става въпрос за допусната техническа грешка от ищеца, настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че в производството ищецът не установява, пълно и главно, спорният факт, че първоначалният ответник В. притежава 3 качеството потребител на електроенергия през процесния период по смисъла на ЗЕ и ОУ на дружеството, т. е., че е собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, в който са извършени проверките, съгласно представените от ищеца КП на адрес гр. София, ул. „*******.

За доказване на това обстоятелство не може да служи решението по друго дело на СРС, гр. д. № 10473/2018 г., между същите страни, както поддържа ищеца във възизвната жалба и този факт не може да се приеме за безспорен или разрешен със СПН. На първо място твърдението се излага за първи път във въззивното производство, поради което е преклудирано. Отделно от изложеното следва да се посочи, че решението, на което се позовава ищеца, касае различен от процесния период. Поради това не може да се обоснове извод, че качеството на първоначалния ответник на потребител на ел. енергия за имот на адрес гр. София, ул. „******* е безспорно установено.

При ангажираните в производството доказателства, в правилно приложение на процесуалния и материален закон закона СРС е направил извод, че между ищцовото дружество и ответника не е доказано облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия в процесния имот за процесния период. След като ищецът не е доказал качеството на първоначалния ответник на потребител, то недоказана е и пасивната му материалноправна легитимация да отговарят по исковете за суми в резултат от корекции, дължащи са на н еизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Ето защо както главният иск, така и акцесорният, за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главното вземане, са неоснователни и законосъобразно са отхвърлени с атакуваното решение.

При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на коригираните по реда на ПИКЕЕ (отм.) суми.

Понеже крайните решаващи изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди, както е постановено.

По разноските пред СГС: С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство имат ответниците. Доколкото те не правят искане за присъждане на разноски, такива не се присъждат в тяхна полза.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20205917/01.11.2021 г. на Софийски районен съд, 120 с-в, по гр. д. № 41432/2020 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5