Решение № 364 от 12.04.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3947/2020
- Вид
- Решение № 364
- Подписан
- 12.04.2021
- В сила
- 12.04.2021
- Състав
- Атанас Кеманов, Джулиана Петкова, Надежда Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 364 гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Атанас Кеманов
Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело № 20201000503947 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу решението на ОС –Благоевград от 14.05.2020г. по т.д.№ 53/2017г., с което по реда на чл. 422 ГПК са признати за съществуващи задължения на К. М. Й. към банката, произтичащи от договор за кредит от 19.03.2009г., споразумение за новация, анекс № 1, договор за встъпване в дълг от 14.08.2009г. и анекс № 2 от 30.07.2010г., за : 1/ 63488, 44 евро –просрочена главница, 2/ 709,09 евро просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2011г.-15.12.2011г.; 3/ 5386, 25 евро – просрочена договорна лихва за периода 11.04.2011г.- 05.12.2011 г. и е отхвърлен иска за разликата над 63 488,44 евро до пълната претендираната главница от 95 224,86 евро; за разликата над 709, 09 евро до пълния претендиран размер на просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2011г. - 15.12.2011г. от 1225, 12 евро, както и исковете за признаване на вземания в размер на 2626,82 евро за просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2009г.11.07.2009г. и в размер на 321, 63 евро за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2010г.- 11.07.2010г., както и исканията за присъждане на законна лихва върху уважените лихви.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над 709, 09 евро до пълния предявен размер от 1225, 12 евро; отхвърлени са тези за установяване на вземания в размер на 321, 63 евро и на 2626,82 евро, както и искането за присъждане на законна лихва върху уважените искови претенции за „лихви“.
Изтъкнатите оплаквания са вътрешно противоречиви и нелогични, не обосновават петитума на жалбата. От една страна, въззивникът изрично заявява, че споделя изводите на съда за 1 основателност на претенциите му и за доказаност на исковете му по основание, което е неадекватно твърдение за обжалване на решението в частта, с която са отречени вземания в размер на 2626,82 евро и 321, 63 евро, а от друга, заявява, че в заключението на вещото лице е установено вземане в размер на 1652, 27 евро, представляващи преструктурирани лихви за периода 10.05.2011г.-16.12.2011г., а претендираното вземане на банката е в размер на 2626, 82 евро, поради което „ не следва да се отхвърлят останалите претендирани от страна на банката лихви и да се приеме, че претенцията на банката е доказана изцяло по размер“. С така заявените доводи се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което в тази част исковите претенции бъдат уважени.
Въззиваемият К. М. Й. не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно, допустимо и правилно. Оплакванията по жалбата са изцяло несъстоятелни, поради което следва да се считат бланкетни и при липса на нарушения на императивни материалноправни норми от страна на първоинстанционния съд, решението му в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли частично иска за установяване на вземания за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2011г.-15.12.2011г. за разликата над 709, 09 евро до пълния претендиран размер от 1225, 12 евро и изцяло за установяване на вземания в размер на 2626,82 евро за просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2009г.-11.07.2009г. и в размер на 321, 63 евро за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2010г.11.07.2010г., първостепенният съд е приел, че по отношение на ответницата не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а съгласно заключението на в.л.В., вземането за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2011г.-15.12.2011г. съществува, но заради липсата на предсрочна изискуемост е доказано до размер на 709, 09 евро, а останалите две вземания – за просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2009г. - 11.07.2009г. и за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2010г.- 11.07.2010г. не съществуват.
Въззивникът не е изтъкнал оплаквания за необоснованост на така формираните изводи на първостепенния съд, а те не са направени в нарушение на императивна материалноправна норма.
Съгласно неоспореното заключение по СЧЕ, в счетоводството на ищеца фигурират негови вземания срещу ответницата по процесните договори в размер на 2626, 82 евро, което е отразено като такова за преструктурирана лихва ( 2865, 82 евро ) за периода 10.05.2011г.-16.12.2011г.; в размер на 321, 63 евро, като такова за преструктурирана лихва ( 1853, 11 евро) дължима на 10.04.2011г. и такова за наказателна лихва върху просрочена главница за периода 10.06.2011г.-16.12.2011г. в размер на 1225,13 евро. Вещото лице установява съществуване на задължения на ответницата към ищеца към 05.05.2017( датата на подаване на исковата молба в съда) в размер на 1225,13 евро за наказателна лихва за периода 10.06.2011г.-16.12.2011г. ; в размер на 2626,82 евро за преструктурирана лихва ( 2865, 82 евро ) за периода 10.05.2011г.-16.12.2011г. и за 321, 63 евро като такова за преструктурирана лихва ( 1853, 11 евро) дължима на 10.04.2011г.
При така установеното и при липса на оплаквания срещу приетото, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката, както и предвид отсъствието на каквото и да е твърдение от страна на ищеца за механизма на определяне на наказателните лихви по договора и съотношението им към т.нар. „преструктурирани лихви“, следва неизбежния извод, че вземането за наказателна лихва за разликата над 709, 09 евро е недоказано, а заявените вземания от 321, 63 евро за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2010г.11.07.2010г. и за 2626,82 евро за просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2009г.11.07.2009г. не съществуват. За последните съвпадат единствено заявените от ищеца с определените от вещото лице размери, но нито основанието, нито периодите на
2 начисляването им, поради което не може да се приеме, че става въпрос за едни и същи вземания.
Сумата 1652, 27 евро, която въззивникът сочи, че фигурира в заключението на в.л. В., е определена от нея като формирана от преструктурирана лихва ( 1 891, 27 евро ) за периода 10.05.2011г.-16.11.2011г. Подобно вземане не е предмет на иска, а връзката му с тези, които са обжалваем предмет, не е изяснена от въззивника. По тази причина, позоваването на това обстоятелство с въззивната жалба е изцяло ирелевантно за изхода по съществото на спора.
С въззивната жалба не се правят конкретни възражения срещу приетото от първостепенния съд, че не се дължи законна лихва върху установените с решението, различни от главницата, вземания. Следователно искането за отмяна на решението в тази част е бланкетно. Формираните без противоречие с императивна правна норма изводи на първостепенния съд, независимо дали са правилни или не, следва да бъдат споделени на основание чл.272 ГПК.
Предвид изложеното, като приема, че оплакванията по въззивната жалба нямат отношение към фактическите и правни изводи на първостепенния съд и на основание чл.
272 ГПК, въззивната инстанция следва да потвърди решението в обжалваната част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС –Благоевград от 14.05.2020г. по т.д.№ 53/2017г. в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на задължения на К. М. Й. към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, произтичащи от договор за кредит от 19.03.2009г., споразумение за новация, анекс № 1, договор за встъпване в дълг от 14.08.2009г. и анекс № 2 от 30.07.2010г., за разликата над 709, 09 евро до 1225, 12 евро за просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2011г. 15.12.2011г.; за 2626,82 евро - просрочена наказателна лихва за периода 25.05.2009г.11.07.2009г.; за 321, 63 евро - просрочена наказателна лихва за периода 10.06.2010г.11.07.2010г., както и исканията за присъждане на законна лихва върху уважените лихви.
Решението е необжалваемо, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3