Определение № 2733 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2733 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 67485/20.07.2023г. от „СИРАКОВ“ ЕООД, ЕИК 175286470 чрез пълномощника адв. Н. С. против определение № 7696/06.07.2023г., постановено по ч. гр. д. № 7273 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се прекратява производство по гр. д. № 7273/2023г. по описа на ПРС, XI гр. с., поради недопустимост на исковете на работодателя „Сираков“ ЕООД, с ЕИК 175286470 срещу работника И. А. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че трудовото правоотношение между страните реално е прекратено на друго основание, различно от посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО от 02.02.2023г. по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, а именно, че е прекратено на основанието по чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ във вр. с чл. 220, ал. 1 от КТ, както и отмяната на заповед от 02.02.2023г. на „Сираков“ ЕООД, с ЕИК 175286470 за прекратяване на ТПО на работника И. А. П., ЕГН ********** по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, като недопустимо. С определение № 11036 от 28.09.2023г., постановено по същото дело, е допусната ЯФГ в диспозитива на определение № 7696/06.07.2023г., като допълва същия в следния смисъл: Прекратява производството и по иска за осъждане на И. А. П. да заплати на „Сираков“ ЕООД сумата от 2340 лева – обезщетение за неспазения срок на предизвестието, като прекратява изцяло производството по гр. д. № 7273/23г. на ПРС.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Поддържа се, че за ищеца е бил налице правен интерес да претендира вреди, поради неспазване на срока на предизвестие.Счита се, че изложените от районния съд мотиви касаят основателността на установителния иск, а не неговата допустимост.Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за разглеждане на предявените искове по същество.

1

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от „СИРАКОВ“ ЕООД, ЕИК 175286470 против И. А. П., ЕГН **********, в която се твърди, че между страните бил сключен трудов договор на 20.12.2022г. с правно основание чл. 67, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ за неопределено време и срок на изпитване в полза на работодателя, въз основа на който ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“, с уговорено тримесечно предизвестие за прекратяване на договора и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева, респ. в размер на 780 лева съгласно сключено допълнително споразумение на 23.01.2023г.На основание чл. 193, ал. 1 КТ от ответника били изискани писмени обяснения за неявяването му на работа в периода 26.01.2023г. – 31.01.2023г. На 02.02.2023г., вместо обяснения, същият изпратил заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ без предизвестие.С оглед на обстоятелството, че трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ се считало прекратено по силата на закона от датата на получаване на заявлението за прекратяване, работодателят бил длъжен да издаде заповед за това, независимо дали правното основание съществува или е налице злоупотреба с право, с цел избягване налагането на дисциплинарно наказание.В тази връзка била издадена заповед на 02.02.2023г., с която, считано от 02.02.2023г. се прекратявало трудовото правоотношение между страните.В този случай за работодателя оставала единствено възможността за оспорване на фактическите основания, обосноваващи прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ.Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 02.02.203г. е незаконосъобразна и да се признае за установено, че ТПО е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 220, ал. 1 КТ, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 340 лева – три брутни работни заплати за неспазения срок на предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Районният съд е изложил доводи в обжалваното определение, че съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Установителният иск е допустим само в случаите, при които съдебното решение по него само по себе си ще осигури защита на правата на лицето, предявило иска, без да се налага да предявява други искове, вкл. осъдителни такива, което обосновава правния му интерес от търсената защита чрез установителен иск.В КТ исковете във връзка с отмяна прекратяването на ТПО на определено основание и за поправка на основанието за прекратяване, са изчерпателно уредени в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, респ. в чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ и могат да бъдат предявени в рамките на кратката погасителна давност, поради необходимостта прекратяването на трудовото правоотношение да бъде стабилизирано на 2 конкретното основание, с оглед правната сигурност.Решаващият съд е взел предвид, че работодателят е лицето, което по силата на КТ разполага с правото да издаде крайния акт, определящ основанието за прекратяване на ТПО и да отмени същото до момента на предявяване на иск от работника/служителя в съда, какъвто в случая не бил предявен.Работодателят обаче не разполагал с правото да предяви установителен иск с крайна цел – промяна на вписаното от самия него основание за прекратяване в издадените от самия него документи на работника/служителя.Поради това в случая районният съд е намерил, че с издаването на заповедта на конкретно посочено основание, за работодателя се е преклудирало правото да промени това основание за прекратяване, но същият е разполагал с възможността да отмени прекратяването в случай, че е счел същото за неправилно извършено на посоченото в заповедта основание, по арг. от чл. 344, ал. 2 от КТ.Приел е, че иск за промяна на основанието за прекратяване на ТПО, а не за неговата поправка, какъвто в случая бил предявения установителен иск от работодателя, е недопустим.След като е счел, че не е налице основанието, посочено от ищеца, според районния съд работодателят е имал възможност да издаде заповедта на реалното според него основание за прекратяване, а твърдението му, че не разполага с тази възможност, е счетено за неоснователно.Ако е приел, че е допусната грешка при оформяне на документацията, работодателят е разполагал с възможността сам да отмени заповедта за прекратяване и да издаде друга на правилното според него основание.Тези широки правомощия, дадени от законодателя, според районния съд изключват правния интерес на работодателя от предявяването на иск за признаване за установено, че основанието за прекратяване на ТПО, посочено от самия него в заповедта, не съществува.Изложени са и допълнителни доводи, че след постановяване на уволнителната заповед и изтичането на двумесечния срок от връчването й за предявяване на иск за оспорване на уволнението като незаконосъобразно, същата се стабилизира за посоченото в нея основание, независимо дали е законосъобразна или не, тъй като противното създава правна несигурност в отношенията не само между страните, доколкото основанието за прекратяване обвързва и държавните органи и останалите работодатели.Предявявайки иск след този срок, работодателят реално се опитва да дестабилизира един вече стабилен работодателски акт, който не подлежи вече на отмяна по съдебен ред.По тези съображения районният съд е приел, че за работодателя не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 357 от КТ и същият е недопустим.Доколкото предявения осъдителен иск е обусловен от установителния и се предявява само в случай, че той би бил уважен, производството по него също е прекратено.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените доводи от първоинстанционния съд и намира изводите на същия за правилни и обосновани.

Вярно е, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването на договора, но само ако действително са били налице предпоставките за това.В противен случай работодателят разполага с правото да издаде заповед на основанието, което счита, че действително се е осъществило – в случая по чл. 326, ал. 1 и 2 от КТ, а работникът от своя 3 страна ще има възможност да оспори уволнението на посоченото в заповедта основание.

Работодателят, не само че не е задължен да се съгласи с посоченото от работника/служителя основание за прекратяване, но съгласно нормата на чл. 344, ал. 2 от КТ може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. В конкретния случай обаче не е налице колизия на основания, а напротив, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на същото основание, заявено и от работника. Поради това и настоящият състав намира, че работодателят няма правен интерес от воденето на иск за установяване на различно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, от това, което сам е вписал в уволнителната заповед, както и да иска по съдебен ред отмяна на същата.

Предвид гореизложеното предявеният главен иск е недопустим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му, а доколкото осъдителния иск е обусловен от установителния, производството по него също подлежи на прекратяване.

Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7696 от 06.07.2023г. на Районен съд Пловдив, XI гр. с., постановено по гр. д. № 7273 по описа за 2023г. на същия съд, поправено с определение № 11036 от 28.09.2023г., постановено по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4