Решение № 6 от 14.01.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1454/2024
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 24.03.2025
- Състав
- РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 151, ал. 2, т. 6 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 19, ал. 3, т. 15 · Закон за управление на отпадъците
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Монтана, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА М. при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРД.А като разгледа докладваното от РУМЯНА М. Административно наказателно дело № 20241630201454 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. С. Ж., Кмет на Община Монтана против Наказателно постановление № 3/21.10.2024г. на Директора на РИОСВ гр.
Монтана, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 151, ал. 2, т.
6 ЗУО е наложена глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.
В жалбата и в съдебно заседание, по същество, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание. Поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение на разпоредбите на ЗУО, а административно наказателното производство е образувано след изтичане на сроковете установени в чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и е налице изтекла давност за твърдяното нарушение.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му. Подробни доводи поддържа в писмено становище.
1
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Настоящият жалбоподател З. С. Ж. е кмет на Община Монтана.
На 19.08.2024г. експерти от РИОСВ Монтана, свидетелите М. Н. А. и Е. Т. Д., извършили проверка във връзка с подаден сигнал на тел.112 от С.Б., репортер на БНТ в 13.35ч., заведен с вх.№ ЖС-104/19.08.2024г., касаещ изхвърляне на огромно количество боклук от голяма гондола с рег.№ М1199АР, като изхвърлянето станало на нерегламентирано сметище в посока с.Студено буче, на около 1 км. след табелата за край на град Монтана.
При направения обход и оглед на място е установен терен вляво от пътя Монтана-Лом, от лявата страна на полски път, водещ към бетонови колони, в края на пътя вляво по черен полски път на около 200 метра, е намерена купчина отпадъци. Отпадъците визуално изглеждат като земни маси, примесени с множество отпадъци от опаковки и излезли от употреба автомобилни гуми, а другата част от купчините са със сиво-пепелив цвят примесени с отпадъци от опаковки и ИУГ, с късове от дървена дограма, камъни, строителни отпадъци. Замърсената площ е около 1 дка, при полъх на вятъра се вдига прах и купчините отпадъци са новоизхвърлени, не са обрасли с трева.
Проверяващите по време на проверката с мобилното приложение Google Maps и чрез справка в АГКК, са установили местоположението на замърсения терен, в ПИ с идентификатор ***, землището на с.Студено буче, м.Барата, собственост общинска публична.
По пътя към замърсения терен служителите на РИОСВ Монтана са установили две локални замърсявания, първото вляво, след отклонението от главния път Монтана-Лом, на около 100 метра купчинка със смесени битови отпадъци и количество около 1 куб.м, и второто вдясно, по черен полски път сто метра преди замърсения терен купчина изхвърлени автомобилни гуми, излезли от употреба, около 50 броя, не обрасли с трева.
2
Замърсеният терен е подробно описан и в съставения на същата дата, 19.08.2024г., констативен протокол, подписан без възражения от представител на Община Монтана, М.В.Т., гл.експерт СЕМС при Община Монтана.
Със съставения КП №ЖС-104 от 19.08.2024г. са дадени и предписания за предприемане на ефективни действия за почистване на замърсените с отпадъци терени и недопускане на повторни замърсявания в срок до 21.10.2024 г., с отговорно лице Кмета на Община Монтана. По делото не са приложени писмени доказателства за предприети действия от страна на кмета на общината за почистването на терена и отстраняване на нерегламентираното сметище.
Въз основа констатациите от проверката, отразени в констативен протокол, срещу настоящия жалбоподател в качеството му на кмет на Община Монтана, е съставен АУАН № УО ма-10/22.08.2024г. за неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и допуснато нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО, подписан от упълномощено лице Д.К.Г., зам.кмет на Община Монтана, без възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за вмененото с този АУАН нарушение, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.
Така възприетите фактически положения се установяват последователно, логично и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства, а именно - показания на свидетелите М. Н. А. и М. М. А., цитираните писмени доказателства - констативни протоколи за проверки, сигнал, заповеди. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не се налага поподробното им обсъждане.
При горната доказателствена съвкупност, съдът намира от правна страна следното:
В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН, в т. ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на 3 наложената санкция.
Съдът не възприема възраженията на защитата за неясна текстова формулировка на обвинението в АУАН и в НП, съответно за налични процесуални нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН .
С п о р е д чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО , кметът на общината отговоря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
Тази норма ясно поставя задължение за адресата както да предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено.
Санкцията по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО се прилага именно за неизпълнение на превантивните мерки, а те трябва да са такива, че с тях да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, т.е. изисква се постигане на конкретен резултат, а не само организация на последващо почистване. За съставомерността на деянието има значение именно фактът, че е допуснато натрупването на отпадъци, каквото в случая е надлежно констатирано и описано в АУАН и в НП. Правилно описаното нарушение е отнесено към съотвестващата му санкционна разпоредба.
Законосъобразно е определен и субектът на отговорността, а именно кметът на Община Монтана, тъй като той е адресат на посочената по-горе норма и въведеното с нея правило за поведение. В случая се касае за форма на изпълнителното деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент, включително и на посочената в АУАН и в НП дата.
В случая жалбоподателят е подведен под отговорност за това, че не е предприел ефективни превантивни мерки за предотвратяване на замърсявания и почистването им на територията на гр. Монтана, което представлява едно нарушение и обхваща всички хипотези на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО . Установени са нерегламентирано замърсени терени с обща площ от около 1 дка с различни типове отпадъци, като нито един от замърсените терени не е с предназначение – депо или сметище, а имота е земеделска земя, пасище (бивша кариера за глина на Стройкерамика, Кошарник). Няма данни за предприети действия по почистването на замърсяванията, както в предписания срок, така и към 4 момента.
Не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в законоустановените срокове на 22.08.2024г., а датата на установяване на нарушението е 19.08.2024г. В случая срокът за екологични нарушения е две години от извършване на нарушението.
От материалноправна страна: от съвкупния доказателствен материал безспорно се установи, че в качеството си на кмет на Община Монтана, жалбоподателят Ж. не е предотвратил замърсяването и изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места на територията на гр. Монтана, на площ от около 1 дка, подробно описани в съставения КПП и не е организирал почистването им. При това положение е налице нарушение на чл. 19, ал. 3, т.
15 ЗУО, за което жалбоподателят следва да понесе отговорност, съгласно чл.
151, ал. 2, т. 6 ЗУО.
Деянието не може да бъде квалифицирано като такова с ниска степен на обществена опасност, тъй като допуснатото бездействие от страна на жалбоподателя е в състояние да допринесе за настъпването на сериозни екологични последици, нарушението не се отличава с по-ниска тежест от тези на другите нарушения от същия вид, поради което не е налице маловажно нарушение по см. на §1, т.4 от ЗАНН.
При определяне вида и размера на следващата се санкция, наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, досежно степента на обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На същия е определена санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма от 3 000 лева, в процесното НП е допусната грешка при словесното изписване размера на наказанието, която съдът приема за техническа, тъй като минималния размер е три хиляди лева, а не две хиляди, както е отразено, която с оглед на факта, че няма данни да са настъпили вредни последици от деянието, касаещи здравето и живота на гражданите, настоящия въззивен състав намира, че наложената глоба в този си размер, ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите членове на обществото, в частност задължените субекти по този ред.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на 5 основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в размер от 100.00 (сто) лева, отчитайки и факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е решено в едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№
3/21.10.2024г. на Директора на РИОСВ гр. Монтана, с което на З. С. Ж., кмет на Община Монтана, за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО е наложена глоба в размер на
3 000.00 (три хиляди) лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА З. С. Ж., кмет на Община Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Директора на РИОСВ гр. Монтана сумата от 100.00 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6