Решение № 509 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330113985 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Й. К. А., ЕГН ********** против ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ****за признаване за установено в отношенията между страните, че ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК **** дължи на Й. К. А., ЕГН ********** сумата от 77,57 лева недължимо платена при начална липса на основание договорна лихва и 20 лева недължимо платени при начална липса на основание разходи за събиране по договор за паричен заем № ******., ведно със зак. лихва от 13.06.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № *****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32649/2023г. по описа на РС София, 53 състав.

Ищецът твърди, че има сключен договор за потребителски кредит № *****г. с „Вива Кредит“ ООД, по силата на който е получил в заем 700 лв.

Била уговорена възнаградителна лихва от 40,32%, а ГПР бил посочен 49,39%.

Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от договора, ищецът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 343,80 лева, а според чл.5 от договора, ако в тридневен срок от сключването му не учреди обезпечение измежду поръчител или банкова гаранция, дължи и неустойка в размер на 229,14 лева.

Твърди се, че всички суми следвало да бъдат изплатени с погасяването 1 на 18 двуседмични погасителни вноски за периода от 17.12.2021г. до 12.08.2022г., като ищецът заплатил изцяло заемната сума от 700 лева, договорна лихва от 77,57 лева, неустойка от 113,66 лева, такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита от 343,80 лева и сумата от 20 лева разходи за събиране на вземането.

Сочи, че договорът за кредит е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, кто излага подробни съображения за това. Твърди, че предвидената в договора клауза за неустойката е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави, като освен това е и прекомерна. Счита също така уговорената клауза за неустойка за недействителна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК.

Настоява на това, че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон - чл.71 ЗЗД, както и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК. Отделно от това заявява, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита е недействителна на основание чл. 10а от ЗПК. Твърди, че ответникът е получил без правно основание сумата от 77,57 лв. за договорна лихва, както и 20 лева разходи за събиране на вземането. Твърди се, че за събиране на посочените суми е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като било образувано заповедно производство по описа на Софийски районен съд, като със заповед на РС София било разпоредено на ответника да заплати на ищеца 77,57 лева недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем № ******и 20 лева разходи за събиране на вземането по същия договор, ведно със законната лихва от 13.06.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, както и разноските от 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Също така се посочва, че с влязло в законна сила решение по гр.д. № 14333/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, договорът за паричен кредит бил прогласен за нищожен, като „ВИВА КРЕДИТ“ АД била осъдена да върне на ищеца недължимо платените суми по нищожните клаузи за неустойка и такса „Експресно разглеждане“, като в хода на съдебното дирене по това дело е представена справка за извършените плащания от която се установяват размерите на претендираната тук договорна лихва и разходи за събиране на вземането.

Ето защо ищецът предявява в настоящото производство установителен иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 77,57 лв. недължимо платена договорна лихва и сумата от 20 лв. разходи за събиране по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от 13.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба, с която заявява, че 2 оспорва предявените искове по основание и размер, като неоснователни, за което излага подробни съображения.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по член 422 ГПК вр. член 415 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че е платил на ответника процесните суми, а в доказ. тежест на ответника е да докаже правно основание за получаване на процесните суми, респ. основание за тяхното задържане.

От приложеното гр.д. № 14333/2022 г., се установява представена от кредитора справка погасителен план по договора за паричен заем № ******. на Й. К. А., изготвена от служител на ответниковото дружество, съгласно която платената по кредита договорна лихва е 77,57 лева, а тази за разходи за събиране на просрочени вземания 20 лева.

Ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Към настоящия момент „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е със сменена правнооорганизационна форма на акционерно дружество.

По доводите за недействителност на целия договор за кредит:

Съгласно член 5,ал. 1 от договора между страните е уговорено задължението на заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчител, който да отговаря на определени условия; банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно ал. 2 на същия член при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение , заемателят дължи неустойка в размер на 229,14 лева, като страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като вноската става 76,70 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1380,60 лева. В случая с 3 уговорената неустойка се оскъпява ползвания кредитен ресурс, като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на неустойката за непредоставяне на обезпечение, води до акумулиране на задължение от 229,14 лева за срока на договора, чийто размер е 700 лева. Така на практика се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидата за кредит. Договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на разпоредбата на член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1151,46 лева. В договора липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита /кои компонентни точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Или в тази величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да се инкорпорират всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая такава яснота липсва. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от установения в закона, е недопустимо. Неясно остава защо неустойката за непредоставяне на обезпечение е изключено от ГПР, след като кредиторът при формиране на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват. С включването на неустойката в ГПР същият надвишава пет пъти законната лихва. А ГПР е ориентир за преценката на потребителя дали да сключи договора при така зададените параметри. Съобразно изложеното, договорът за потр. кредит е недействителен на осн. член 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и не поражда целените от страните правни последици, с оглед на което платените по договора суми за неустойка и разходи се явяват неоснователно престирани на ответника при начална липса на основание. С оглед изложеното уст. иск подлежи на пълното му уважаване.

По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за 4 присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 25 лева – платена държавна такса по заповедното и 100 лева за исковото производство.

По делото е представен рамков договор за правна помощ и съдействие /л.5 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА от адв. Д. Б..

Съгласно дело С-438/22 на СЕС преценката какъв размер адв. възнаграждение да плати загубилата делото страна е предоставено изцяло на волята на съда, като съдът би могъл при намаляване на адв. възнаграждение, поради прекомерност, да присъди размер под минимума на Наредбата за минималните адв. възнаграждения. В случая има релевирано възражение за прекомерност на адв. възнаграждение от ответното дружество, което съдът намира за основателно, съобразявайки това, че делото не е с правна и фактическа сложност, като на адв. Б. ще се присъди адв. възнаграждение по заповедното от 100 лева, както и 300 лева по исковото производство.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК между страните Й.

К. А., ЕГН ********** като кредитополучател и ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ***** като кредитодател, че ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ***** дължи на Й. К.

А., ЕГН ********** сумата от 77,57 лева недължимо платена при начална липса на основание договорна лихва и 20 лева недължимо платени при начална липса на основание разходи за събиране по договор за паричен заем № ******г., ведно със зак. лихва от 13.06.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № ******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32649/2023г. по описа на РС София.

ОСЪЖДА ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 да заплати на Й. К. А., ЕГН ********** разноски за държавна такса от 25 лева по заповедното и 100 лева за исковото производство.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, да заплати на адв. Д. Г. Б. на основание чл.38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 100 лева адв. възнаграждение 5 по заповедното производство и 300 лева адв. възнаграждение по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________ 6